Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВРЕМЕННИТЕ СЪЮЗИ И ВЕЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ

Вашингтон и Москва се гледат с невинни очи и се уверяват взаимно, че териториите в Кавказ и Централна Азия не са зона на съперничество, а зона на толерантно признавани интереси. Всъщност ударите над и под кръста показват, че старата максима за временните съюзи и вечните интереси работи с пълна сила. Най-напред САЩ успя да спечели предимство, като за антитерористичните си операциите си в Афганистан и Ирак поиска бази от републиките в Централна Азия. Москва трудно преглътна наложеното военно съседство, но оцени своевременно какви предимства й предлага Вашингтон, като прикрива част от тила й. Революцията на розите в Грузия и оранжевата революция в Украйна възбудиха сред патриотичното лоби в Русия усещането, че в Кавказ и Централна Азия е в ход сценарий за изтласкване от властта на съюзниците на Русия. Вълненията в граничния град Андижан в Узбекистан и войната между криминалните авторитети в Киргизстан отново изостриха борбата за съветското наследство в Централна Азия.
Изплашен от американската намеса в района, президентът на Узбекистан Ислам Каримов отново обърна лице към Москва. Узбекистан и Киргизстан поискаха от САЩ да уточнят срока на пребиваване на своите части в предоставените военни бази в двете страни. Двете регионални организации - Организацията за централноазиатско сътрудничество и Евразийската икономическа общност, се обединиха навръх рождения ден на руския президент Владимир Путин. На обединението Каримов произнесе загадъчните думи, че онези, които досега са стояли по азиатски с полуотворени очи, вече са ги отворили и виждат кой кой е. Русия отново бе разпозната като стар приятел. Последваха руско-китайски и руско-индийски военни учения, среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Москва, която някои прибързано наричат източното НАТО. Двамата основни лидери в организацията - Русия и Китай, обаче прокарват две различни линии. Москва набляга на сътрудничеството в борбата с тероризма, Пекин - на икономическите възможности на най-плътно заселената международна организация в света, която обединява страни с тримилиардно население. Пакистан вече заяви желание да стане член на организацията, в която съгласуват сега интересите си Русия, Китай и Индия.
Явно идва ред на Русия да притвори очи за положението в Централна Азия, където управляват екзотични наследствени режими. Даже бащата на всички туркмени - авторитарният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, заяви, че не смята да заема пожизнено поста. Благодарният туркменистански народ не му оспорва това право, но съобразителният Ниязов се досеща, че дълго няма да го оставят. Затова 63-годишният вожд обеща през 2010 г., ако е рекъл Аллах, да проведе избори в страната.
Изплашеният от оранжевата вълна президент на Азербайджан Илхам Алиев също побърза да възстанови вектора на отношенията с Москва. Неговият баща, бившият член на съветското Политбюро Гейдар Алиев, предпочиташе да се лекува в Америка, но в политиката умело балансираше между световните и регионалните сили - Русия, САЩ и Турция. Илхам Алиев, който успя да предотврати преврат отвън, явно ще засили подозрението си към новите режими в Украйна и Грузия. Особено към чевръстия грузински президент Михаил Саакашвили, който навсякъде предлага услугите си за помощ в изоставащите от демокрацията страни. Това е само от полза за президента Владимир Путин, който не натрапва помощта си, но затова пък съумява да я предложи навреме. За президентите на Узбекистан и Беларусия Ислам Каримов и Александър Лукашенко пътят към САЩ е закрит, но за Русия те са стари партньори. И Узбекистан, и Азербайджан бяха участници в регионалната организация ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), която някои смятат за антируски блок. Стремежът на тази организация бе да избегне зависимостта от Русия при транспортирането на енергоносители. Сценариите за бърза смяна на недемократичните режими обаче внесоха съмнения и разочарование сред бившите партньори. Организацията преживява сега трудни времена.
На 4 декември предстоят избори в най-голямата и най-уредената страна в Централна Азия - Казахстан. Още през 1984 г. сегашният президент Нурсултан Назърбаев бе министър-председател на Казахската СССР, а през юни 1989 г. вече бе първи секретар на ЦК на Казахската компартия. Назърбаев винаги добре е усещал вятъра на промените. През февруари 1990 г. става председател на Върховния съвет на Казахската ССР, а през април, когато по негова инициатива е учреден постът президент, е единственият кандидат. Малко преди разпада на СССР на 1 декември 1991 г. страната провежда всеобщи президентски избори. През октомври 1998 г. Назърбаев инициира конституционна реформа и предсрочни президентски избори. Президентските пълномощия са увеличени от пет на седем години. Назърбаев изпревари конкурентите с впечатляваща подкрепа от 79.78 процента.
Нурсултан Назърбаев е в прекрасни отношения с всичките досегашни президенти в Кремъл - Горбачов, Елцин, Путин. Идеите му за регионални съюзи се приемат добре. Той е един от най-лоялните към Москва лидери в Централна Азия, а каспийският нефт е причина за кадифения поглед на САЩ и Запада към републиката. Впрочем президентът на Таджикистан Имомали Рахмонов, въпреки деликатните му реверанси към САЩ, също се държи към фарватера на Москва. А американската военна база в Таджикистан е гаранция, че във Вашингтон няма да прекаляват с претенциите си за правата на човека в републиката.
След като успя да възстанови и диалога с Киев, Москва може да смята, че е постигнала скромен реванш пред Вашингтон. Засега победата е само по точки, защото промените в политическия пейзаж в Централна Азия са неизбежни и всеки ход трябва да отчита тънкостите на Изтока.
Сложни остават отношения на Москва с молдавския президент Владимир Воронин. През март тази година Държавната дума поиска от правителството да ограничи и сетне да забрани вноса на алкохол и цигари от Молдова, да увеличи цените на енергоносителите за републиката до световните равнища и да направи по-строги правилата за влизане на молдовските граждани в Русия. Мерки тогава не бяха предприети. През март и май обаче руските санитарни власти въведоха забрана за вноса на месо, зеленчуци и плодове от Молдова. Цените на тези продукти в републиката паднаха почти наполовина, а някои от заводите за вино и коняк са изправени пред фалит. Искат или не, но постсъветските републики не могат да пренебрегнат изцяло своя голям, суровинно надарен съсед. От съветската епоха са останали етнически общности от двете страни на границата, интереси и неизбежна взаимна зависимост. Москва не прехвърля санкциите към непризнатата Приднестровска република, където управляват проруски политици.
Динамиката и характерът на промените по нервните окончания на бившата политическа империя са знак за промяна в статуквото. Борбата за сфери на влияние поражда нови съюзи, но не отменя вечните интереси, към които сега е прибавена ожесточената борба за добива и транспортирането на енергоносители от перспективния Каспийски шелф. Там едно от предизвикателствата е Иран, чиято ядрена програма хвърля тежка сянка в отношенията между Москва и Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във