Банкеръ Daily

Общество и политика

Време е АПИ да бъде закрита - без право на обжалване и протест!

От известно време лягаме и ставаме със скандалите около Агенция "Пътна инфраструктура". От една страна, директорите на АПИ са виновни за всичко, от друга страна - служителите, юристите и експертите на АПИ са невинни за какво ли не. Също като ДНСК - когато се налагат глоби, ние сме първа писта. Когато трябва да се ходи в затвора - девета дупка на кавала сме бе, бате!

Ако някой все още помни, нека не ни се сърди, че връщаме часовниците с 32 години назад, когато започна прословутия български преход. Причината е очевидна: днес всички говорят за това "явление", но едва ли са много хората, които могат от първия опит да произнесат цялото му наименование. То, естествено, няма нищо общо с понятия като демокрация, цивилизационен избор, евро-атлантическа ориентация, влизане в Европейския съюз и НАТО и т. н.

Оригиналната формулировка е "Преход към пазарна икономика и развито гражданско общество", но размиването й започна още от самото начало и затова от 10-15 г. насам почти никой вече не се сеща откъде тръгнахме и накъде се бяхме запътили. И затова днес претенциите, че държавата е длъжна да гарантира всичко на всички, са стотина пъти по-големи, отколкото по времето на социализма. 

Горе-долу по същата сюжетна линия се разви и прословутия неправителствен сектор.

До към 2005-2007 г., структурите на т. нар. гражданско общество горе-долу изпълняваха мисията си. Уточнението "Горе-долу" е много необходимо, защото по онова време регистрираните неправителствени организации бяха не по-малко от 50 000, но само една част от тях, примерно - 10 процента, наистина гонеха благородни цели.

Всичко останало фактурираше несъществуващи разходи (т.е. помагаше на бизнеса да не плаща данъци), източваше държавния бюджет или "усвояваше" средства по предприсъединителните програми ФАР, САПАРД и ИСПА.

С две думи - през онзи период бе финализирана задкулисната стратегическа "операция", призвана да обзаведе България с

неправителствена номенклатура, бюрокрация и храненици

на организираната престъпност (т.е. "бели якички"). Или казано още по-просто - задкулисието официализира себе си чрез неправителствено огледално копие на държавата като институция.

Примери за такива метаморфози - колкото щеш. Един обаче боде очите с безподобната си безпардонност.

Става дума за прословутото сдружение "Европейски център за транспортни политики", представляван от лицето  Диана Русинова. Името й нашумя в публичното пространство като експерт по пътна безопасност, в което по принцип няма нищо лошо. Проблемът е, че няколко години след въпросното "нашумяване", тя реши да надскочи собствените си възможности да се превърне в законодател по пътна безопасност от европейски мащаб.

В името на тази идея (по-скоро - бизнес план), тя си намери подходящите спонсори и пиар експерти, след което ние - обикновените простосмъртни -

взехме да лягаме и да ставаме със съветите на Диана Русинова.

Гръмне гума - тя се произнася. Стане катастрофа - няма по-компетентен експерт от нея. Хванат пиян шофьор - пак тя ни дава акъл какво можело да се случи.

И накрая - преди да преминем по същество - един съвет към спецслужбите, прокуратурата, данъчните и митническите власти, който сме дали още през далечната 2005 г.: "Уважаеми, не плащайте на доносници и за специални разузнавателни средства, а четете булевардни "парцали", жълти медии, светски хроники и търговски регистър! Там всичко си пише и то от първа ръка, единствено число!"

Общополезен ефект - никакъв. И тогава, и днес, когато разходите за послушване, снимане, "бъркани" в трафичните данни и т.н., нараснаха главоломно. Или поне така ни ги осчетоводяват спецслужбите...

Защото, ако някой искаше да разбие задкулисието в Агенция "Пътна инфраструктура", да разследва порочните практики и да разобличи генераторите на корупция през последните пет-шест години, съвсем спокойно можеше да прочете какво пише от месец и половина във Фейсбук профила си бившият народен представител Димитър Байрактаров.

Вярно, преди години той беше парламентарен ортак на Николай Бареков, но... какво пък - колко от новите днешни не са стари и прастари вчерашни? Кой - Атанас Атанасов, Румен Гечев, Николай Радулов или...?

Ето че стигнахме там, откъдето започнахме.

Въпросната Диана Русинова, която по времето на двете служебни правителства миналата година, беше призната за човек на ГЕРБ и кандидат-усвоител на 9 милиона лева за наблюдаване на дупките по пътищата чрез сателит, днес вече управлява Агенция "Пътна инфраструктура".

После, благодарение на Гроздан Караджов, тя се превърна в "законодател в сянка" - модерирайки незаконно (ха-ха) - първата широкоформатна среща между ресорният вицепремиер и министър и транспортния бизнес. Доказателството за съмненията ни е семпло:

дискусията е за разширяване обхвата на тол системата,

а Диана Русева бъкел не вдява от проблема (както се вижда на снимката и с невъоръжено око).

Та, ей какво пише Байрактаров във Фейсбук профила си онзи ден (сряда, 27 юли):

"Некадърността и корупционния потенциал в част от ръководството на АПИ са неизмерими! За това предупредих преди почти два месеца ИТН чрез участие в предаването "Студио Хъ" в телевизия 7/8. Тогава заявих, че председателя на АПИ трябва незабавно да бъде уволнен, но както се вижда това не се случи...

Лично аз съм свидетел и на други нарушения и вероятно престъпления на това ръководство на АПИ, които трудно могат да се асимилират от нормалните хора по характера на наглостта и циничността на извършването им!

Дали ще признаят от АПИ, че поръчките са одобрявани от външно лице, което всеки понеделник е присъствало на оперативките, за да не кривне някой финикийски знак в друга посока! Лицето е известно в АПИ като брояч на дупки за милиони левове!

Прокуратурата явно ще има много работа с това ръководство на АПИ, а лично аз се надявам най-после да има и хора облечени в раирани дрехи за дълго време".И понеже дори на най-големите "разкривачи" на истината във Фесбук не им стиска да назовават нещата с истинските им имена, да си кажем думата: лицето, което всеки понеделник е присъствало на оперативките в АПИ, се казва Диана Русинова.

Доказателствата ни може и да са косвени, ама пък са си истински.

Първо - тя стана пръв критик на държавната политика в сферата на пътната безопасност достатъчно късно - когато служебният министър Виолета Комитова й резна обществената поръчка за наблюдение на дупките по пътищата от космоса -

срещу 9 милиона с ДДС за сметка на държавата, естествено.

Второ - през февруари 2022 г., без изобщо да й е работа, тя наистина се възползва от министър Гроздан Караджов и го скара с целия бранш на превозвачите. Водейки техен разговор за тол системата и тол таксите, тема, нямаща нищо общо с тясната специалност на широкоскроената Диана.

Трето - онзи ден научихме, че под нейно давление в АПИ е назначен един бивш служител на "Държавна автомобилна инспекция", изхвърлен навремето заради корупция. Той се казва Красимир Пъргов и не е върнат там, откъдето е изхвърлен, а е инсталиран в Дирекция "Пътна безопасност и планиране" по заместване.

И четвърто - всичките шест обществени поръчки, отменени безропотно от актуалния шеф на АПИ, как ли би трябвало да ни се струват?

Вкратце казано - като повод за разследване на безкритично обслужване на корпоративни интереси. Но, когато качеството на прокурорската работа зависи от вещи лица като Русинова?

Facebook logo
Бъдете с нас и във