Вписаха в ЮНЕСКО високото пеене от селата Долен и Сатовча

ЮНЕСКО призна високото пеене от благоевградските села Долен и Сатовча за културно наследство на човечеството.

То бе вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство, където преди него са записани още пет наши гордости - Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики, които са съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова от 2017 година.

Решението за високото пеене бе взето на заседание в рамките на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Париж и онлайн.

Кандидатурата за високото пеене е подготвена от експертите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проф. Лозанка Пейчева, доц. Николай Вуков и д-р Лина Гергова.

Високото пеене или пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за селата Долен и Сатовча. В миналото песните „на високо“ са били известни като летни песни. Те са били изпълнявани на открито от жените, докато копаели или жънели, като между пеенето жените се извикват – от една нива една група „ика”, от друга нива друга група отвръща.

Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.

Изследователите от Института за етнология и фолклористика обясняват как местните наричат високото пеене -  „рукане”, „викане”, „икане”. Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо, като комбинирането между ниско и високо многогласно пеене се нарича четиригласно. То съчетава бурдонираща (архаична многогласна форма) двугласна песен и песен на високо. На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление.

Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание. През 1988 г. певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.