Банкеръ Weekly

Общество и политика

Вот в окото на бурята

Празните столчета принадлежат на Бойко Борисов и Валери Симеонов

Александър Маринов

 

Поредният вот на недоверие, поискан от опозицията - този път за проблемите в здравеопазването - изглеждаше само преди седмица абсолютно обречен да сподели съдбата на предишните. Изтъкваше се невъзможността да се стигне до аритметични резултати, които да свалят правителството. Що се отнася до политическите ефекти, те видимо не притесняваха управляващите, независимо от чувствителната за обществото тема. Привидната "слаботелесност" на протестите досега подсилваха самочувствието, че съдбата на властта се решава единствено в кабинетите на правителствените сгради, в краен случай - върху белите покривки на елитни столични заведения. Дори се намериха "експерти", които развиха цели теории защо управлението е непоклатимо - от "липсата на обективни обстоятелства" до народопсихологията на българите ("бунт е невъзможен, защото си нямаме доверие").

Дълбоко вкорененото (и доста измамно) чувство за недосегаемост на политическата класа обаче е напът да донесе фатални неприятности на кабинета "Борисов 3". И не само защото бе подценена реалната опасност от фрапиращата взаимна непоносимост в редиците на "Обединени патриоти". До неотдавна повечето наблюдатели бяха на мнение, че независимо от размяната на удари между Сидеров и Симеонов (в която се включиха официално и партиите им) е пресилено да се очаква, че това ще взриви тук и сега мнозинството.

Вярно е, че всеки от участниците в управляващата коалиция (на първо място ГЕРБ) има свои сметки и задачи, за чието осъществяване има нужда от време, при това - запазвайки преимуществото да си на власт. Но бе игнорирано важното обстоятелство, че повишената обща нестабилност прави управлението силно уязвимо от случайни събития - както в кулоарите на властта, така и в обществото. И че най-малката неточност в публичната реакция ("потрепването на крилцата на пеперудата") може да предизвика не просто криза, а "перфектната буря".

Безгрижното отношение към подобни гафове досега (които видимо зачестиха в последно време, особено от страна на Патриотите), изглежда, се корени във факта, че те се разминаваха без непоправими последици. Но ситуацията коренно се промени след ударната доза от шумни скандали като съмнителните практики на големи фирми, явно фаворизирани при раздаване на европейски фондове и обществени поръчки, игнорирането на общественото недоволство по повод спорните ремонти в София, нескопосания отговор на опитите за експлоатиране на убийството на журналистката в Русе, новото изостряне на конфликта между властта и протестиращите родители на деца с увреждания. Общото между всички тези скандали е, че техният кумулативен ефект оголи критично ниската степен на доверие към институциите и нарастващото негодувание от неефективността и непрозрачността на политиците. В този нажежен  политически и психологически контекст дебатите по вота на недоверие получиха доста по-висок от обичайния обществен резонанс. В медиите бяха изнесени поредни фрапиращи случаи за конкретни нарушения и некомпетентни действия, довели до смъртта на пациенти. Обществена тревога прибави и публикуваният нов, още по-тревожен доклад за задълбочаващата се демографска криза в страната.

С една дума, влиянията от различни посоки, поотделно нетолкова застрашителни, бързо образуваха взривоопасна атмосфера, за възпламеняването на която бе нужна само една искра. И тя дойде - с поредната уникална изцепка на Валери Симеонов, която шокира не само с първия коментар по отношение на "уж болните деца", а и с упоритото нежелание да признае грешката си и да се извини. Не е сигурно, че такава стъпка от страна на Симеонов щеше да доведе до опрощаването му (не за пръв път сме свидетели на неговото арогантно поведение), но тя поне щеше да даде някаква територия за политически маневри.

Сега вицепремиерът стърчи като естествен гръмоотвод във фокуса на разразилата се буря от обществено недоволство и поставя управляващата коалиция и премиера Бойко Борисов в изключително трудно положение.

За зла участ и министър-председателят падна в капана на синдрома, който сам разпозна ("Език мой - враг мой"). Опитите първо да си измие ръцете ("Патриотите нека се разберат помежду си"), а след това да се оправдае с някакви апокалиптични последици от оставката на Симеонов ("срутване на цялата конструкция и хвърляне на държавата в тежка криза") не само не помогнаха, а и поставиха самия Борисов на мушката на протестите. В интерес на истината - да отстраниш от сладкия пост персона като Симеонов, при това след като дълго време си толерирал безобразията му, действително е неприятна задача. А и опасността от окончателно разрушаване на поддържаните с последни сили баланси в управлението е реална. Но в навечерието на гласуването на вота на недоверие Борисов нямаше нито време, нито полезен ход и сега натискът върху него тепърва ще нараства.

Очевидно е, че запазването на Симеонов в правителството е самоубийствен вариант, който неизбежно ще повлече цялото управление. Колкото и скромни да са засега протестите, само много глупав човек може да си прави илюзията, че обществото ще прости на вицепремиера гафа, а на премиера - опитите за замазването му. Поривите на бурята ще ударят всички партньори във властта.

Лошото за ГЕРБ е, че те търсеха начин да се измъкнат от властта, но не и чрез подобен опозоряващ скандал. Ако Борисов бе действал бързо и решително, отстранявайки Симеонов, това можеше да осигури известно алиби за разтурването на мнозинството, но вече е късно. За ВМРО (които традиционно лавират между двата полюса) забавянето трупа неочаквани негативи с неприемлива цена. А Волен Сидеров веднага се възползва от поднесената възможност да си разчисти сметките със Симеонов.

При все че вотът не мина, непредсказуемите отношения между Патриотите вещаят разпад на мнозинството. За известно време правителството може да бъде крепено с плаващи мнозинства, но най-вероятно "Борисов 3" ще си отиде по-бързо от предшествениците си.

Изглежда, никой не е готов за този развой на събитията. Властта обаче може да се утеши с мъдростта "по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай". А давещото се общество трябва да поеме спасението в собствените си ръце.

Facebook logo
Бъдете с нас и във