Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЛЕН СИДЕРОВ И НЕГОВИЯТ ИМУНИТЕТ

В първия пленарен ден след ваканцията си депутатите трябваше да вземат решение за сформирането на временна комисия по искането на главния прокурор Борис Велчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу лидера на Атака Волен Сидеров. Искането бе депозирано в деловодството на парламента още на 28 април и бе мотивирано с обвинения в лъжесвидетелстване, в подбуждане към лъжесвидетелстване и в подпомагане на лице, извършило престъпление по време на инцидента на автомагистрала Тракия, станал на 7 април. До гласуване по този въпрос така и не се стигна, защото близо три часа депутатите се препираха за така и неприетата декларация за признаване на геноцида над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 година. Тя бе предложена от коалиция Атака.
Парламентарната комисия за имунитета на Сидеров ще започне своята работа, защото това се изисква от правилника на Народното събрание. Но вероятно ще изтече доста вода, докато разберем дали той ще се раздели с неприкосновеността си. Временната комисия, създадена заради имунитета на Стефан Софиянски, например просъществува повече от три месеца преди да вземе решение за отхвърляне на искането на предишния главен прокурор Филчев. До гласуване в пленарната зала обаче така и не се стигна, защото бившият столичен кмет пожела доброволно да се раздели с имунитета си, за да не бави повече изчистването на името си, както той се изрази. По същия начин постъпиха и седемте народни представители, чиито имунитети бяха поискани от новия главен прокурор Борис Велчев.
Междувременно срещу създаването на временни комисии се обявиха представителите на Демократи за силна България, които иначе са за сваляне на имунитета на лидера на Атака. Светослав Малинов разясни, че в тези комисии се разигравали твърде грозни партийни игри - имало изнудване и политически рекет. Но тъкмо за тази тромава парламентарна процедура сега се е уловил Волен Сидеров. Той обяви, че няма доброволно да се откаже от своя имунитет, защото не желаел да става съучастник в активно мероприятие срещу самия себе си и щял да изчака фарсът да се разиграе докрай. Според него целта на всичко това била да го отстранят от политическата сцена, а партия Атака да бъде обезглавена.
Удивително е как този неустрашим борец срещу депутатските привилегии изведнъж запя друга песен, щом нещата опряха до самия него. Когато гръмна педофилският скандал с Владимир Кузов, редови член на парламентарната група на Атака, Сидеров пръв предложи на главния прокурор да му поиска сваляне на имунитета и дори се опита да принуди ошашавения си колега да подаде оставка като народен представител.
Но по-интересно е друго - как така този безкрайно самоуверен политик допусна толкова наивно да бъде оплетен в паяжината на собствените си лъжи и параноични фантазии? Впрочем той не спира да твърди, че е жертва на огромна политическа кампания за неговото дискредитиране, започнала от едно пътнотранспортно произшествие, в което е бил засечен и ударен и в което е имало много признаци на опит за покушение. Бедата е, че по същата логика той самият може да бъде заподозрян в опит да извлече политически дивиденти от магистралния скандал.
Всъщност тъкмо от този опит тръгна разплитането на казуса, което в крайна сметка удари по самия него и по шофьора му Любомир Бакърджиев. Но в продължение на цяла седмица се ширеше заблуждението, че побоят над Явор Доков е нанесъл заместник-председателят на Атака Павел Чернев, който дори бе разпознат от пострадалото момче. Впоследствие се изясни, че шофьорът на Сидеров приличал на Чернев, който пък се бил съгласил да поеме вината по настояване на партийния си шеф. Чернев и досега твърди, че приел, тъй като не знаел за какво точно става въпрос, а нещата му били представени като опит за покушение.
Разследването вероятно трудно ще докаже, че самият Сидеров е лъжесвидетелствал по време на дознанието (официално той не е разпитван), но май няма как да не се потвърди евентуално склоняване на Павел Чернев да лъжесвидетелства.
Въпросът е как ще излезе от тази нелепа ситуация Волен Сидеров и по какъв начин скандалът ще се отрази на Атака. След оплитането в лъжи по случая на магистралата престижът му дори сред най-фанатичните привърженици като че ли бе сериозно накърнен. Социологическо проучване отчете осезаем отлив на доверието към партията му и всички зачакаха нейния пълен разпад. Е, разпад засега няма. Но на Атака скандалите определено й идват в повече.
Работата е там, че най-крайните атакисти не търсят логични аргументи, а силни изживявания, които техният водач умее периодично да им предлага. Важно е също, че интересът към принципи и ценности, които партиите и кандидатите им защитават, е намалял наполовина в сравнение с 2002 г., съгласно ново изследване на Центъра за либерални стратегии и институт Отворено общество за динамиката и устойчивостта на ценностните нагласи на хората, оценките им за собственото положение и ситуацията, в която живеем. Това означава, че както партиите, така и идеологиите, основани на защитата на принципи и ценности, вече не са на почит. Само за 10% от анкетираните продължава да е решаващо съобразяването с тези неща при гласуване, докато преди четири години те са били 22 процента.
Политическият живот в България става все по-ирационален. Дотолкова, че моралният релативизъм се е превърнал в норма, която те кара да си затваряш очите при падението на любимия лидер, щом като онези, които го изобличават, трудно могат да служат за пример.

Facebook logo
Бъдете с нас и във