Банкеръ Daily

Общество и политика

Военният съд скри оправдателна присъда на Кадурина

Поредното провалено шумно наказателно дело - срещу бившата началничка на Клиниката по дерматология във Военномедицинска академия (ВМА) Мирослава Кадурина, бе скрито от публиката. В случая деликатно си затвориха очите и устите както прокуратурата, така и Софийският военен съд. През май, след първоинстанционен процес, продължил цели 6 години, тя бе оправдана по обвиненията за длъжностни престъпления. Съвсем естествено, държавното обвинение протестира, така че сагата продължава с пълна сила. Макар и под сурдинка...

Мирослава Кадурина беше обвинена през 2016 г. затова, че в продължение на 10 години е извършвала действия, надхвърлящи служебните ѝ правомощия, като целта ѝ била да набави за себе си и за управляваната от нея фирма „Дерма прим“ имотна облага.

Както обикновено, активите на държавната болница са били "впрегнати" в употреба от частното дружество чрез договори за наем на медицинска апаратура. Вредите за ВМА са изчислени на 6.5 млн. лева. Отделно от това, са били присвоени още 775 000 "болнични" лева. Разплитането на схемата започва година по-рано, когато директорът на ВМА и любимец на "правилните" медии - ген. Стоян Тонев вече беше депутат от ГЕРБ. Заради

скандала и образуваното досъдебно производство,

той напусна Народното събрание, през 2017 г. почина и делото срещу него беше прекратено.

Самият Тонев беше обвинен за умишлена безстопанственост при сключване на неизгодни договори за близо 17 млн. лв. по констатации в доклади на дирекция "Вътрешен одит" в Министерство на отбраната. Източване в полза на частни интереси се оказа и казусът с Медико-диагностична лаборатория за образна диагностика "Астра", която ползвала под наем медицинска апаратура и помещения на болницата.

В продължение на 10 години договорите били преподписвани 5 пъти, като условията за ВМА ставали все по-лоши, но ръководството на държавната болница продължавало да поема за сметка на бюджета все по-нарастващите разходи за консумативи и резервни части на апаратурата. 

Обвинен за престъпление по служба беше и началникът на катедра "Образна диагностика" доц. Андрей Иванов - мажоритарен акционер в "Астра", който предоставял

държавната апаратура на собственото си дружество свободно и неограничено.

Извън клаузите по договорите, естествено. 

 По информациа на "Лекс", прокуратурата е протестирала оправдателната присъда на Кадурина, като оспорва изводите на съда за липса на достатъчно доказателства и за неприложимост на състава "Длъжностно престъпление" по отношение на деянията. Това било така, защото - макар като началник на клиниката тя да е имала длъжностно качество - от спецификата на конкретната ѝ дейност ставало ясно, че тя не е с публичен характер. Присвояването на милионите пък не било установено, поради което те не били дължими на ВМА. 

Държавното обвинение категорично оспорва тези изводи, тъй като всички консумативи, както и абонаментното обслужване на използваните от „Дерма прим“ апарати, са били за сметка на ВМА. И това е установено от комплексната съдебно-медицинска и икономическа експертиза, назначената по делото.

Делото срещу Кадурина

стана и оръжие в битката за обхвата на антикорупционното законодателство,

в която Съдът на ЕС беше ангажиран да тълкува възможността за отнемане на т. нар. необясними богатства без оглед на резултата от водените срещу притежателите им наказателни производства.

През 2019 г. съдът в Люксембург беше сезиран с преюдициалното запитване, отправено от състав от Софийски градски съд (СГС) във връзка с воденото пред него от КПКОНПИ гражданско дело за конфискация срещу Мирослава Кадурина и нейните съпруг и син. Искът срещу тях е за отнемане на имущество в размер на 2.8 млн. лв., а в питането до евромагистратите бяха визирани 6 въпроса. Общото между тях е попада ли гражданската конфискация в обхвата на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. 

В решението си Съдът на ЕС посочи, че

висящото пред СГС производство срещу Кадурина е гражданско,

а във вътрешната ни уредба има отделен режим на конфискация по наказателното право. 

Подчертано беше, че първият режим се прилага независимо от евентуалното наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и от евентуална осъдителна присъда за него. Съдът в Люксембург прие, че Директивата не се прилага за гражданската конфискация, защото тя не е обвързана с развитието на наказателното производство, въпреки че образуването му е основание за нейното започване. Аргументът е, че при този тип съдебни производства не се установяват престъпления.

На практика евросъдът в Люксембург потвърди тезата на Антикорупционната комисия, че гражданската конфискация не попада в обхвата на директивата. Заради преюдициалното питане обаче се стигна

до спиране на общо 346 дела, пръснати из цялата страната.

Сред тях са производствата по искове на КПКОНПИ срещу бизнесмена Васил Божков, евродепутата Елена Йончева, адвоката Лазар Карадалиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев. 

Нещо подобно се случи и година по-рано, когато пак заради преюдициално питане, друг състав на СГС спря делото срещу банкера Цветан Василев.

Еднотипен бе и отговорът на Европейския съд - отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен път не е обусловено от влизането в сила на осъдителна присъда по наказателно дело. Мотивът - българската уредба на гражданската конфискация е в съответствие с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления. Независимо от това, Антикорупционната комисия не може да се похвали с крайни успехи то тези дела, като не е ясно как се развиват тези производства

Facebook logo
Бъдете с нас и във