Банкеръ Weekly

Борбата с вятърни мелници продължава

ВМРО пак посегна към медийния намордник

S 250 42199e26 72cf 4158 871a 4cfcd392b2da

След като парламентарната медийна комисия отхвърли в края на май законопроекта на ВМРО, който предвиждаше до 3 години решетки и затваряне на сайтове заради разпространяването на фалшиви новини, сега воеводите излизат с алтернативно предложение и промяна е Закона за защита на личните данни.

"Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове следва да оповестят на видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си в качеството си на администратор на личните данни", гласят новите текстове на формацията.

Те стъпват уж върху евромеханизъма за защита на личните данни - GDPR, по силата на който IP адресите на посетителите на сайтове са лични данни и всяка фирма, оперираща с такива данни, трябва да има лице, което да отговаря за тях.

На практика от ВМРО настояват

да се затваря всеки сайт,

който няма администратор на лични данни. Според партията сайтовете с фалшиви новини нямат отговорници по GDPR, а редовните – имат. Но най-интересното е, че в предложението й фигурира понятието "профили в социалните мрежи" и задължението физическите лица "да посочват три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора".

Излиза, че всеки от нас, който има профил в социална мрежа и съответно изразява собственото си мнение или пък споделя определена информация, трябва изчерпателно да изнесе личните си данни публично, ако тази "патриотична" грижа бъде одобрена от депутатите.. 

Всъщност според регламента на ЕС личните данни на физическите лица могат да бъдат свързани с онлайн идентификатори, предоставени от техните устройства, приложения, инструменти и протоколи, като например адресите по интернет протокол (IP адреси), т.нар."бисквитки", или етикетите за радиочестотна идентификация. Така остават следи, които заедно с друга информация, получена от сървърите, може да се използват за идентифициране на профилите на физическите лица .

По тази логика могат да се проследят и профили в социалните мрежи, които разпространяват опасна информация или подтикват към насилие. Да не говорим, че Фейсбук има регламент за премахване на смущаващо съдържание или призиви към насилие.

Когато човек се регистрира да речем  във Фейсбук, той

по никакъв начин не е задължен

от самата платформа да посочи трите си имена или личния си адрес. Телефонният номер и електронната поща, използвани за регистрацията, също могат да останат скрити за останалите потребители. А и след като IP адресът е този, чрез който можем да бъдем проследени при необходимост, какъв е смисълът да оставяме лична информация публично, с риск да се злоупотреби с нея? Нали именно GDPR трябва да ни предостави защита на личните данни?

Другият тънък момент е, че ако излезем извън обсега на профилите във Фейсбук и се върнем на сайтовете, какво пречи някой да регистрира сайт извън ЕС и да остане извън механизма на посочения в законопроекта на воеводите GDPR?

За ВМРО

всички тези аргументи явно са "слаба ракия".

Организацията иска да надскочи европейските регламенти в тази сфера и да наложи някакви наши стандартни, които не е ясно на кого точно ще служат - на медиите, на потребителите в социалните мрежи или на този, който ще определя кое съдържание е вярно и кое не?. 

Партията на Каракачанов предлага и определение какво е "дезинформация в интернет среда". Според нея това е "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници, достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица".

Добре, ама какво тогава е "невярна информация" и кой определя коя информация е вярна и коя - не? Да не говорим, че по чл. 326 от Наказателния кодекс, "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години". А според изменението от 24.03.2020 г. ако от деянието по ал.1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Напъните да се подхване тази битка

са още от август миналата година, когато председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов и правосъдният министър Данаил Кирилов се юрнаха да посекат стъблото на фалшивите новини не само у нас, но и в Европа. Двамата настояваха да се изгради единен европейски стандарт за борба с паразитното явление. Само че и тогава, както и сега не стана ясно какви ще са критериите за определянето на дадена информация като фалшива. 

Любопитно е впрочем как гледа ЕС на смелите инициативи на нашите управници, имайки предвид, че България е да дъното по критерия "свобода на словото" 

Правото на свободно изразяване, особено в социалните мрежи, доведе до появата на феномена fake news. Отвратителен феномен, но вкарването на неизясненото понятие "фалшива новина" в закон, прилича по - скоро на някакъв стремеж на властта да си изгради защитен механизъм, отколкото на загриженост за чистотата на информационната среда.

В действителност всяка свободна интерпретация на определена новина може да се тълкува като неин фалшификат. Колко пъти само сме чували в пленарната зала на Народното събрание, че една или друга политическа сила разпространява фалшиви новини. Какво тогава да правим с разпространителите?

Пресилено е в случая да се говори за цензура, но не и за опит за намеса в политиките на администриране на социалните мрежи и управлението на лични профили. Под благовидния предлог, разбира се, да се попречи на разпространението на "дезинформация".

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във