Банкеръ Daily

Общество и политика

ВКС скочи на арбитража заради случая "Домусчиеви"

Тежкият спор между държавата и братя Домусчиеви по договора за приватизация на „Параходство Български морски флот“ АД доведе до една от най-наложителните реакции в правната сфера - засилване на съдебния контрол върху решенията на арбитражите. Искането за това до Конституционния съд (КС) е отправено от тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), който разглежда "претенцията" на държавата за отмяна на арбитражното решение по спора.

Корабната компания беше раздържавена през 2008 г. (70% от акциите срещу 440 млн. лв.) в полза на германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" АД. Купувачът пое търговски флот с общ тонаж на корабите 1.4 млн. дедуейт, който 10 години по-късно трябваше да е 1.3 млн. дедуейт. С изтичането на този срок, средносписъчният плавателен състав трябва да е 2360 души, а направените инвестиции - 779.9 млн. лв. в кораби с цел обновяване на флота. Неизпълнението на тези клаузи е обвързано с неустойки,

чието плащане холдингът "Адванс пропъртис" на братя Домусчиеви,

придобил участието на германските си партньори в капитала на "Кей Джи маритайм шипинг" още през 2013 г., се опита да избегне.

Приватизационният договор съдържа клауза за разрешаване на споровете между страните по него пред Арбитражния съд при БТПП. Въз основа на нея собственикът на БМФ завежда арбитражно дело с искане за ревизия на ключовия ангажимент за тонажа на флота. Казано накратко - "Кей Джи маритайм шипинг" поиска задължението му за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите да бъде променено на 880 000 дедуейт, включително и чрез дъщерни дружества. Този иск беше уважен безрезервно, след което държавата - в лицето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - заведе дело пред ВКС за отмяна на арбитражното решение. 

Както си повелява българската политическа традиция, съдебно-арбитражният спор бе съпроводен от яростни престрелки между Кирил Домусчиев и тогавашния вицепремиер и партиен лидер Валери Симеонов, който адски много искаше

държавата да развали приватизационния договор.

Според Симеонов, параходството е водено към фалит, половината от корабите му били нарязани за скрап, а останалите - регистрирани в офшорни зони. Корабособствениците Домусчиеви пък твърдят точно обратното - че са предотвратили фалита на корабната компания и инвестират усилено в обновяването на съдовете.

Според нормалната логика, във всяка нормална държава в подобни случаи последната дума е на Върховния съд. България обаче отново е изключение от правилото, защото по закон ВКС не може да се произнася по съществото на спор, чието разрешаване е предмет на арбитражно дело. Има право да отменя арбитражни решения, но само в строго ограничени хипотези. 

В случая отмяната е поради разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение. Причина за юридическия сблъсък е приложението на уредения в Търговския закон

институт на т. нар. стопанска непоносимост.

Той позволява по искане на една от страните съдът да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Според "Кей Джи маритайм шипинг" тези условия са налице, тъй като след приватизацията на параходството е настъпила световната финансова криза. ВКС обаче съвсем правилно прие, че институтът на "стопанската непоносимост" е неприложим в приватизационните сделки. От една страна - налице е изрична законова забрана за предоговаряне на задълженията по приватизационните договори. А от друга - ВКС е обвързан от тълкувателната си практика във връзка с приватизационните договори, защото тя е задължителна и за него. 

След като ВКС отмени арбитражното решение, делото отново се озова в арбитражния съд, който трябваше да реши в обратната насока спора за неустойките за неизпълнение на приватизационния договор. Такива бяха присъдени, но

не в размер на заявените от държавата 52.2 млн. лв.,

като причината е отново посоченото тълкувателно решение.

Пак с мотива, че приватизационните сделки не са търговски, ВКС изключва по отношение на тях и забраната за намаляване на уговорените неустойки поради прекомерност. Така в полза на "Кей Джи маритайм шипинг" арбитражът присъди намалението им до 25.3 млн. лв., което решение държавата атакува също пред ВКС с искане за отмяната му. А съставът, на който е възложено решаването на спора, реализира конституционното си правомощие да сезира Конституционния съд.

Искането е за отмяна на "поправката" от 2017 г. в Закона за международния търговски арбитраж, с която беше премахнато едно от основанията за отмяна на арбитражни решения -

противоречието им с обществения ред в Република България.

На практика ВКС иска обратното й въвеждане, тъй като смята, че именно такъв е случаят с новото решение на АС при БТПП по делото между държавата и Домусчиеви.

Според върховните съдии липсата на възможност за отмяна на арбитражно решение заради противоречие с обществения ред в страната нарушава крайно ограниченото право на държавна защита срещу актовете на частните съдилища. Нещо повече, ВКС посочва че следва да има правомощия и за контрол на арбитражните решения относно съответствието им с правото на ЕС - с възможност да отправя преюдициални питания до Съда на ЕС в Люксембург.

Българският Закон за международния търговски арбитраж възпроизвежда отменителните основания, уредени в Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Както в нея, така и в националните закони на повечето страни, които са я ратифицирали, противоречието с обществения ред е основание за отмяна на арбитражно решение.

Противниците му твърдят обаче, че това основание може да се прилага само за решения на чуждестранни арбитражи, но не и за българските, какъвто е случаят с делото на държавата срещу Домусчиеви. На практика това означава

да няма нито едно решение на български арбитраж, 

което да е в противоречие с обществения ред. Което е обаче чиста проба отказ от национална юрисдикция върху дейността на частни структури, чиито актове обикновено налагат откровен произвол в полза на икономически силната страна по спора. Именно тя налага включване на арбитражна клауза в договорите, за да отнесе евентуални спорове по изпълнението им пред определен арбитраж, който пък да си прибере таксите по разглежданвето им. При това задкулисните зависимости в тази насока далеч надхвърлят осигуряването на приходи от такси.   

 Именно поръчковите безобразия на безконтролните арбитражи доведоха до ограничаване на компетентността им да разглеждат потребителски спорове. Въведена беше и административнонаказателна отговорност за арбитражните съдилища и арбитрите, която да бъде прилагана от министъра на правосъдието чрез ведомствения му инспекторат - служебно или по повод сигнали и жалби на заинтересовани лица.

От отговора на наше запитване до ведомството обаче стана ясно, че 

прясно въведеният механизъм не работи, 

защото извършените проверки се броят на пръстите на ръцете, наказани няма и адресатите му продължават да са недосегаеми.

Отделен е въпросът, че и самият ВКС упражнява ограничено, избирателно и според случая правото си да отменя арбитражни решения на наличните в закона основания. И оставя в сила по формални критерии арбитражни решения, с които законът е безогледно погазен, а държавен съд никога не би ги постановил. Което пък дава храна на подозренията, че реакцията в случая е не с оглед преразглеждане на закона и практиката, а единствено заради делото на държавата срещу братя Домусчиеви за  приватизацията на „Параходство Български морски флот“. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във