Банкеръ Weekly

Общество и политика

Висше образование за вътрешна консумация

Важна дългосрочна цел, която си поставяме за периода 2020-2025 г., е превръщането на България в регионален център за модерно висше образование, атрактивен за студенти от трети страни и по-специално за държави от Югоизточна Европа! За незапознатите това не е реплика от научнофантастичен филм, а цитат от нездраво оптимистичната версия на новата Национална стратегия за висшето образование. Удивителният знак в края несъмнено доказва твърдата увереност на просветния министър Анелия Клисарова и екипа й, че мисията е възможна, макар и след цяло десетилетие. Нищо че изходната точка за икономическия и образователен бум никак не е добра.


За щастие управляващите поне малко са свалили летвата на изхвърлянията, за да не станат съвсем за смях по подобие на предшествениците си. Да припомним, как бившият премиер Бойко Борисов се изцепи, че ще прави страната световен образователен център и по подобие на футбола ще иска трансферни суми за завършващите медицина, които заминават да работят на Запад. Всъщност в последното има хитроумна логика. Ако си изработим милионите от производство на лекари, с тях можем да си напазаруваме студенти от Габон, Занзибар, Хонолулу, Китай и Индия и със сигурност ще издухаме евроконкуренцията далеч преди 2020-а.


Шегата настрана, но до края на десетилетието ще трябва да сътворим чудеса от храброст, за да привлечем някой и друг студент, освен тези от съседните държави. В България живуркат общо 44 университета и седем самостоятелни колежа. Но отговарящите поне на минималните европейски изисквания за качество на учебните програми и разполагащи със собствен набор от квалифицирани преподаватели, съвременна техника и лаборатории се броят на пръстите на едната ръка. Световната банка отдавна ни препоръча да започнем реформата във висшето образование със сливането на университети, както и да си намерим добри мениджъри, които да ги управляват. У нас обаче се въртят едни и същи ректори от едно и също поколение, които управляват по мухлясали методики. Поради тази причина в световната класация на първите 800 университета, подредени по репутация сред учените и работодателите, по изследователска и научна дейност, по съотношение на персонал към студенти и по международна привлекателност, имаме само един представител. Класиран по милост или просто за колорит Софийският университет Св. Климент Охридски е вмъкнат между 651-во и 700-о място. Гръцките и турските вузове в подреждането са далеч повече, а заемат и по-престижни места. Сред първите 800 половината са европейски висши училища. Така че едва ли ще наваксаме колосалното си изоставане и ще намерим място сред първите 100 на Стария континент, каквато заявка прави стратегията.


Проблемът на входа за чужденците е езиковата бариера. Единствената, нерадостна опция на решените да учат у нас на този етап е да изкарат деветмесечен курс по български език и природоматематически дисциплини, с който да покрият нормативните изисквания. Освен че езиковият курс отнема една учебна година, цената му (по преценка на университета) издухва авоарите на мераклиите поне за два семестъра напред. За да реши този казус, образователното ведомство препоръчва в дългосрочен период до 20% от специалностите във всеки вуз да се предлагат на английски, български и трети възможен език. Само че гърците отдавна са го измислили и международните споразумения за обучение на два езика са практика в образователната им система. Университетът в Патра си сътрудничи с тези от Египет, Албания, Алжир, Йордания, САЩ, Израел, Русия. Атинският университет има съвместни програми за студентски обмен с колегите им от Армения, Хърватска, Либия, Мароко, Турция, Албания. И срещу тях да тичаме, пак няма да ги стигнем, особено ако отложим това действие за след 2020-а. Отделна тема е, че преподавателите ни не са достатъчно добре езиково подготвени, което пък ги ограничава да използват актуалните търсени образователни методики.


Чуждестранните студенти по традиция се приемат в нашата страна като ходещи касички, които с парите си ще запълват финансовите дупки в образованието ни. Никой досега не се е поинтересувал от реалните пречки за пребиваването им у нас. Преди около година управителите на университети изтъкнаха, че проблемът с приема на чужденци съществува основно заради тежкия визов режим в България за гражданите извън Европейския съюз. Тогава от позицията си на ректор на Медицинския университет във Варна проф. Анелия Клисарова каза, че по 30-40 кандидати чакат по шест месеца за студентска виза, плащат по 300-400 евро, а накрая са одобрени едва седем-осем. Днес системата не се е променила особено много. Като че ли по-удачният вариант за идващите е да преминат нелегално южната ни граница, отколкото да се борят с държавната бюрокрация.


Интересно е и откъде ще се появят тълпите авантюристи, страстно желаещи да учат в наше училище, при положение че университетите ни произвеждат бармани и сервитьори с тапии. По данни на образователното министерство за учебната 2012-2013-а малко над 11 хиляди иноземци са записали български вуз. Но не се посочва колко от тях са се отказали, нито какви специалности следват. Публична тайна е, че с изключение на медицината и няколко технически и спортни специалности, образованието ни е неконвертируемо. По груби сметки около 5 хил. турски студенти, към 2500 гърци и няколкостотин македонци учат в България. Много от тях обаче бързо се връщат обратно, когато разберат, че взет изпит на повечето места струва 1000 евро, а нивото на обучение е под всякаква критика. И докато ние лежим на стари лаври, държавите от Европейския съюз отдавна работят по стратегиите си за привличане на чуждестранни студенти. Освен всичко друго те им носят и икономически облаги. Австрия, Белгия, Естония, Франция, Люксембург, Холандия, Полша, Словения и Испания привличат само най-добрите, които впоследствие да се реализират в най-важните им икономически сектори. Французите приоритетно взимат бъдещи инженери и адвокати, защото изпитват глад за такива кадри.


Европейската конкуренция не само знае колко и какви международни студенти иска да привлече, но е изчислила икономическия ефект от пребиваването им. Ирландия се стреми да печели годишно от чужденци 1.2 млрд. евро. В България никой не се интересува от подобни статистики. Не сме решили и студенти от кои точно държави искаме. Тези от Югоизточна Европа без изключение предлагат по-високо качество от нас, така че не може да са реална цел. Турският образователен пазар е в постоянен възход и скоро в южната ни съседка чуждестранните студенти ще надхвърлят 100 000 души. Ето защо е по-удачно да гледаме към третите страни Но и там конкуренцията е убийствена и всички са си набелязали конкретни ниши. Унгария иска да образова етническите унгарци, живеещи извън нейната територия, Белгия и Люксембург са се прицелили към китайските студенти заради икономическите връзки, а Франция и Литва са фокусирани към държави, с които имат традиционни исторически контакти. За разлика от тях, ние ще се лутаме без цел и посока с надеждата да излъжем някой на парче. Никога не е имало дори опит за реклама на България като образователна дестинация, а съседите ни наливат милиони, за да промотират вузовете си зад граница и да печелят от това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във