Банкеръ Daily

Общество и политика

Вишеградската група придобива характер на втори център в Европа

Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, започна да придобива характера на втори център в Европа, който ще се опита да реформира ЕС, заяви пред БНР проф. Здравко Попов - философ и бивш посланик в Чехия. Те нямат амбиции да напуснат общността, добави той.

„Те няма да излязат от ЕС, защото имат самоувереността, че носят ценностите и принципите на класическата модерна Европа, на класическия модерен капитализъм, а не на тези съвременни неолиберални, глобализиращи по своя характер тенденции, които се представляват, да кажем, от ЕС като цяло“, каза проф. Попов.

По думите му тази Вишеградска група, създадена през 1991 г. с цел по-лесно да се интегрира в западноевропейската цивилизация, благодарение на един общ устрем, съгласувани и координирани политики, постепенно започна да придобива характера на втори център в Европа. Именно защото колкото повече една страна придобива своята самоличност, толкова повече се появява историята ѝ.

„От гледна точка на историческите перспективи тези страни – освен добрата си икономическа ситуация, в която се намират, особено ако ги сравним с Югоизточна Европа, те имат и самочувствието, че са част от голямото европейско Просвещение и голямата европейска модерност от времето, когато са били част от Хабсбургската, а след това Австо-Унгарската империя. Т.е., има един особен централноевропейски манталитет, който не се дава на Западна Европа да бъде смятан за придатък на т.нар. Европа или европейска цивилизация“, обясни проф. Попов.

Според него възможността да се вземат някакви самостоятелни решения, не винаги координирани и често противопоставящи ги на Западния свят, говори, че Вишеградската група, особено с център Унгария, а може би също и Полша, ще се опитва да прави реформи в Европейския съюз.

Коментирайки факта, че разширяването на ЕС е поверено на номиниран от Унгария кандидат за еврокомисар, той каза: „Стара Европа не изглежда склонна, в по-голямата си част, да се разширява. Поради тази причина не дава някаква висока тежест на портфолиото еврокомисар за разширяването на ЕС… Когато казваме унгарски комисар по разширяването, то вероятно има някакъв интерес Унгария да носи това портфолио и той може би трябва да бъде разчетен от гледна точка на общото разбиране в момента трябва ли да се разширява Европа или да се вгледа в себе си, да се опита да оправи своя двор, да подреди мебелите в къщата си и чак тогава да погледне през прозореца и да види чакащите дали са загубили търпение да влязат в ЕС“.

Проф. Здравко Попов каза още, че тази година сме станали свидетели на създаване на персонификация в европейските институции - на Комисията и по отношение на постове в Европейския парламент, преди всичко заради характера на сключените сделки, отколкото на някакви по-ясни принципи и ценности, на основата на които европейските институции функционират. „Имаше едни номинации за т.нар. топ 5 позиции, които изчезнаха след европейските избори, появиха се съвсем нови хора, които никой не очакваше, а и не беше замислено така“, посочи той.

Според него в момента ЕС се намира в някакво състояние на поддържане на деликатен баланс, тъй като интересите на националните държави се оказват по-значими отколкото някакви европейски или наднационални интерес или принципи, на които може да се конституира едно управление или лидерство на ЕС.

„Зад всеки кандидат за постовете в Европейската комисия и Европейския парламент може да се види, че стоят интереси - на национална държава или група от национални държави, или пък са корпоративни интереси, които отново преминават през национални интереси“, каза проф. Здравко Попов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във