Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИЕНСКИЯТ КРАЙ НА ЕДНА СЕНЗАЦИЯ

Срещите на върха между Европейския съюз и Съединените щати винаги са били теренът, на който в най-голяма степен се концентрират геополитиката и икономиката. Валидността на формулата за световна политика, която събира геополитически цели и икономически интереси в едно уравнение с няколко неизвестни, бе проверена за пореден път във Виена. Австрия, която се разделя с ротационното председателство на Европейския съюз, бе европейският домакин на поредната среща очи в очи.
Наричат срещата на върха Европейски съюз - Съединени щати годишен ритуал, който има символичен и психологически ефект. Съмнително е доколко такова съждение е вярно, защото тези годишни ритуали имат една особена роля - на преглед се поставя една от най-важните части в системата на международните отношения, даваща облика на това, което наричаме трансатлантически връзки. И то съвсем не е само символика или психология, а конкретна политика и икономика. Дори само поради един очевиден факт - зад срещата на Джордж Буш с европейските лидери стоят многото милиарди от търговията на държавите от Европейския съюз със Съединените щати.
Виенската среща със сигурност показа, че геополитическата температура на американо-европейските отношения е в нормални граници. Още в навечерието на разговорите в Австрия Вашингтон заложи на дипломатическия тон, който да демонстрира стабилност и климат на доверие, въпреки че сметките от войната срещу тероризма не са разчистени. След противоречията, породени от войната в Ирак, това пътуване дава повод да се затвърди силната връзка, която съществува между Съединените щати и Европейския съюз, заяви съветникът на Буш по националната сигурност Стивън Хадли.
Преди една година, в началото на втория си президентски мандат, Джордж Буш поиска да преоткрие старата добра Европа и сложи дипломатическото начало на помиряването след голямата иракска караница. Струва си това да се припомни, тъй като тогава го считаха за сензация - най-малкото защото бе пробив за съюзническата дипломация, след като отношенията бяха стигнали своето дъно. Отношението към Европа бе и най-голямата разлика между първия и втория президентски мандат на Буш. Точно най-трудният американски президент тогава посети официално Европейския съюз, така както не го е правил нито един от неговите предшественици. Сега във Виена, когато за охраната на Буш бяха похарчени един милион евро, стана ясно - не само Вашингтон е разбрал, че животът в политическа изолация е неприятен. И Брюксел е схванал, че трябва да се отдалечи от мускетарския период в отношението си към Америка. С други думи, срещите на върха Европейски съюз - Съединени щати се върнаха в познатото си, несензационно русло.
Заключителните декларации обикновено са скучни четива, в които дипломатическият език размива границите между констатации и намерения. Комюникето на тази среща не прави изключение, а неговата география естествено опря до най-горещите проблеми - Иран, Близкия изток, енергийната стабилност. Зад скуката обаче си личат цената, която са готови заедно да платят от двете страни на Океана, и отстъпките, които взаимно ще си направят. Както се казва, в декларациите е важно какво е написано, но е също така е важно какво не е написано. Ненаписаното в декларациите обикновено попада във вестникарските интервюта. Като това например на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу във в. Интернешънъл хералд трибюн. Има опасност да изгубим душите си във войната с тероризма... Водим борба с тероризма, но ако премахнем гражданските права и гражданските свободи, защото воюваме с тероризма, това ще е победа за терористите, казва Барозу.
В заключителния документ думата Гуантанамо не се споменава, макар името на този затворнически лагер да зае централно място в политическите изявления и журналистическите дописки. На практика това може да се коментира така: Имаме проблем, искаме да го решим, но трябва да си дадем време и да не се караме. Искам да го затворя… Разбирам загрижеността на европейските политици и искам да приключа тази програма, каза Буш пред журналистите. Това беше нещо като реверанс към европейската загриженост за съществуването на този затвор и даже може да се интерпретира като отказ на Буш да продължава още дълго да плаща политическата цена за този затвор. Никога досега Буш не се е изразявал толкова открито по този въпрос, въпреки че затварянето на лагера не може да се реши в краткосрочен план и е от компетенцията на Върховния съд на Съединените щати. Според американския вестник Вашингтон пост от преизбирането си през 2004 г. Буш се опитва да възстанови отношенията между Съединените щати и Европа и ако на политическо ниво има подобрение, американският президент остава непопулярен сред обществеността заради войната в Ирак и затвора в Гуантанамо. Все пак дипломатическият синоним на Гуантанамо в декларацията станаха общите ценности и заявлението, че в борбата срещу тероризма не трябва да нарушават международното право и правата на човека.
Тази виенска среща на върха имаше няколко важни особености, които дават моментната снимка на света. Първо, иранските ядрени амбиции нямаше как да не попаднат на масата просто защото са световен проблем. Още повече че Техеран отново изсипа един студен душ върху очакванията на Запада и създаде по своя си оригинален начин поредния прецедент. Точно по време на американо-европейската среща във Виена Техеран обяви, че ще даде своя отговор на компромисното предложение на Запада чак на 22 август. Предложението за отказ от ядрени амбиции срещу икономически стимули, което Западът направи, отлежава в Техеран още от 6 юни. Ще проучим предложенията и, надяваме се, с Божията воля, да представим становището си в края на (персийския месец) Мордад, заяви президентът Махмуд Ахмадинеджад в реч по телевизията. Струва ми се, че Иран иска прекалено много време, за да отговори… Ако те (иранците) искат да преговарят, трябва преди това да прекратят обогатяването (на уран) - това е, бе коментарът на Буш.
Факт е, че и европейската, и американската дипломация отново бяха вкарани в конфуза на иранската игра на котка и мишка и на севернокорейската непредвидимост. Капанът е особено неприятен, защото Европа много трудно успя да убеди американската администрация да се включи в един общ диалог с Иран, за да може кризата да се регулира с дипломатически и политически средства. Темата бе утежнена и с това, че по време на срещата се обади по своя си начин и севернокорейският режим. Ни в клин, ни в ръкав Пхенян демонстративно обяви, че ще изпробва нов модел на междуконтиненталната си ракета. Нещо, което Северна Корея не е правила от осем години насам и което може да мине като опит да се разруши стабилността на шестстранните разговори и даже да предизвика големия съсед Китай. Коментаторите си зададоха въпроса дали режимът в Пхенян просто не ревнува, че излезе от полезрението заради Иран, или пък вижда полезни ходове в самоизолацията. Какъвто и да е отговорът, това действително е една опасна идея с големи рискове. Всъщност не отсега Иран и Северна Корея си заимстват опит в ядрените и ракетни игрички. Така е поне от три години насам. Не е нелогично, когато Европейският съюз и Съединените щати се срещат и когато се очаква иранският отговор, светът да бъде изненадан с нов севернокорейски въпрос.
Друга важна особеност на американо-европейските разговори е, че те се проведоха в навечерието на срещата на Г-8 и донякъде станаха подготовка за предстоящото събитие, на което руският Санкт Петербург ще бъде домакин. Освен това в Санкт Петербург наред с Г-8 ще се проведе и американско-руска среща на върха. Сега, преди тези събития, Съединените щати и Европейският съюз заявиха, че са обезпокоени от някои събития в Русия и в региона в последно време. В документа пише дословно следното:Ще сътрудничим с Русия за развитие на енергийната сигурност, правовата държава, независимото правосъдие и пълното зачитане на човешките права, което може да стане само чрез свободни и независими медии и жизнено гражданско общество.
Това, впрочем, е нагледен пример за дипломатическото размиване на границите между констатации, забележки и намерения. Европейският съюз и Съединените щати очевидно отдават огромно значение на отношенията с Русия, но още по-очевидно казват кои са условията за тези отношения. На първо място е стабилността на енергийните доставки - проблем, който стана много актуален. Толкова актуален, че Джордж Буш намери за необходимо да повтори във Виена, че изходът от енергийните зависимости е в новите технологии. Нелогично е за човек от Тексас, заяви Буш, но аз съветвам да се остави петрола, да се търсят нови енергийни източници, да бъде по-интензивен научният обмен при разработването на нови технологии.
Изводът от срещата във Виена в крайна сметка е, че американско-европейските отношения са се подобрили значително. Независимо от остатъчната температура, която продължава да създава един затвор като Гуантанамо, или от различните схващания за борбата срещу тероризма Америка и Европа показаха, че светът е започнал да се върти по-спокойно около трансатлантическата си ос. В трудното намиране на общи позиции в близкоизточния лабиринт, по задънените улици на иранските ядрени амбиции и даже в иракските пясъци на политиката Америка и Европа започнаха да си възвръщат самочувствие на партньори с глобална отговорност, чието единство е добре да отговаря на реалността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във