Банкеръ Weekly

Общество и политика

Видеоконференция в съда - супер, но с куп опасения

От бурен ентусиазъм до предпазлива мнителност и консервативна неприязън - в тази скала на емоциите се разполагат реакциите във връзка с разширяването на процесуалните възможности за видeоконферентни действия в съда. В сряда (1 юли) кабинетът одобри предложените от правосъдното министерство законови промени в тази насока. Броени дни по-рано от ведомството се похвалиха, че 56 съдилища ползват активно средства за електронна комуникация, изградени с пари по Оперативна програма "Добро управление". Става въпрос за "точки" в 20 съдебни палати (във всяка от тях има по няколко съдилища), както и в местата за лишаване от свобода.

 

Отчетено беше, че оборудването вече се ползва изключително интензивно, като само за месец по видеоконферентните връзки в затворите са били проведени десетки съдебни заседания. И понеже техниката позволява допълнително натоварване, ведомството предложи разширеното й ползване да бъде законово регламентирано с промени в трите ключови процесуални кодекса - Гражданския, Административния и Наказателния.

Безспорно е, че реализирането на такъв проект ще

ускори процесите и ще ги направи по-евтини.

Представители на министерството и на съдебната власт увериха дори, че "милиардният бюджет на съдебната система не се харчи основно за заплати на служителите, а за разноски по дела". Това, разбира се, не е вярно, тъй като съдебният бюджет отива основно за заплати. Но е факт, че докарването на един защитен свидетел от чужбина си е скъпо удоволствие. Както и огромния брой командировъчни на вещите лица, които непрекъснато кръстосват държавата, за да представят пред съда експертизите си. 

Промените в процесуалните закони разширяват съществуващата регламентация за използването на видеоконферетна връзка при провеждане на разпити и изслушвания на участници в процеса. Предложена е и изрична законова дефиниция на понятието: „Комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участниците в процеса, които се намират на различни места“.

Наред с тези предложения, правосъдното министерство регламентира и електронизацията на процеса по

принудително изпълнение срещу длъжниците.

За целта е изготвен проект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който да бъде въведена единна информационна система на съдебното изпълнение. Идеята е да се изгради единна база данни за изпълнителните производства, провеждани от частните и държавните съдебни изпълнители, която ще е в Министерството на правосъдието и за ползването на която ще се събират такси. Единната база данни ще е достъпна за всеки потребител, независимо от това дали е в България или е зад граница.

Паралелен проект за видеоконференцията в съда предложиха и от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той предвижда връчването на книжа и призовки приоритетно да става на електронни адрес, а не както досега - мейлите да се ползват само в краен случай. Кадровиците посочват, че основният принцип в българското законодателство - съгласието на страната, ще важи и при електронната комуникация чрез посочването на електронен адрес. Връчването може да става и чрез Единната платформа за електронно правосъдие към ВСС (ЕПЕП), която да съхранява запис от комуникацията.

Предлага се общо правило за задължително връчване на съобщения и книжа по електронен път на определена категория субекти. Кръгът лица е дискусионен - с оглед включването на адвокатите, и са налице колебания дали този институт да бъде въведен наведнъж или на етапи.

Друго предложение е в съдържанието на исковата молба

да се включи реквизита за електронен адрес

и телефон на ответната страна и на нейния представител, ако разполагат с такива.

По отношение на видеоконферентния разпит кадровиците са по-предпазливи, като предлагат той да бъде допускан от съда с определение.

Самоличността на явилите се за участие във видеоконференцията лица ще се удостоверява в присъствието на служител, чието име се вписва в съдебния протокол. За извършената видеоконференция - след уведомяване на участниците в нея и при наличие на техническа възможност - ще се изготвя видеозапис върху електронен носител, който да се прилага към делото.

Разпит на свидетел и обяснения на другата страна чрез видеоконференция ще се допускат, когато тези лица пребивават в населено място извън района на съда по делото и не са в състояние да се явят лично в съдебната зала. Същата процедура ще се прилага и за вещите лица.

Съдът ще определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция

след предварителна проверка

на възможността за провеждането на видеоконферентна връзка с най-близкия районен съд/място за лишаване от свобода по мястото на пребиваване на другата страна, свидетеля или вещото лице.

Във ВСС коментираха и проблемите с липсата на електронни папки по делата, противоречията между законовите разпоредби и функционалностите на ЕПЕП, липсата на единни правила за изпращане на съобщения и на документи по електронната поща и връщането на входящ номер на страната, която ги е подала, както и на структура за електронна идентификация чрез специален идентификатор, тип виртуална лична карта.

В крайна сметка членовете на ВСС се съгласиха, че във финалния документ на проекта са включени всички работни предложения за внедряване на електронното правосъдие, отказаха да се ангажират с конкретна прогноза кои от тези предложения ще бъдат материализирани и... пратиха всичко в правосъдното министерство.   

 


Адвокатите съгласни, но със забележки 


Становището на Висшия адвокатски съвет, депозирано в Министерството на правосъдието, може да бъде резюмирано така: принципно одобрително, но детайлно критично. От висшия орган на адвокатурата посочват, че по принцип използването на видеоконференция е съвместимо с основните начала на публичност и непосредственост в процеса, включително с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека. Подчертано е обаче, че отклонението от класическия процес на физическо присъствие чрез частично въвеждане на виртуална комуникация крие рискове. 

Конкретно е посочена неяснотата на понятието "други обективни обстоятелства", предложени са и няколко критерия, които да правят видеоконференцията процесуално допустима:

- наличие на опасност за своевременно приключване на делото в разумен срок;

- прекомерно увеличаване на деловодните разноски;

- реално съществуващ риск за обществената сигурност, обществения ред или общественото здраве;

- застрашаване на живота и здравето на участник в провежданата процедура;

- опасност за психическото развитие на лице в детска възраст. 

Отделно от Висшия адвокатски съвет сочат и особеностите на наказателното производство, при които физическото отсъствие на участници в процеса крие опасност от увреждане правото на защита. През последните седмици Специализираният наказателен съд стана арена на няколко тежки сблъсъка между обвинението и защитата, при които възникнаха ожесточени спорове относно дистанционния разпит на свидетели на прокуратурата. Стигна се дори до подозрения, че въпросните свидетели не са в чужбина, а са поставени под скрит прокурорско-полицейски надзор, което поражда съмнения в стойността на техните показания.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във