Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЕЧНИТЕ ПАРТИЙНИ ПЕРДЕТА

Жаргонният израз той е голямо перде обикновено се употребява за хора непукисти, без чувство за такт, срам и отговорност. Хора, които не биха се спрели пред нищо, за да постигнат собствените си цели. Нищо чудно в българската политика това да е комплимент. Въпреки че зад някои пердета вече прозират неособено лицеприятни неща, а други са съвсем съдрани.

Ако обикновен български гражданин пропусне до 30 април да подаде данъчна декларация за доходите, които е получил през предишната година, ще отнесе глоба от 500 лв., плюс цял куп неприятности. Ако пък цяла партия забрави да си депозира годишния финансов отчет в Сметната палата, ще плати санкция от 1000 до 2000 лв., или поне така пише в Закона за политическите партии. Но ако не тури парите си в ред, тя няма да получи от палатата удостоверение, че може да участва в следващите избори и губи държавната субсидия.
Срокът за предаване на годишните финансови отчети на политическите партии в Сметната палата изтече на 31 март (понеделник). Вече се знае, че само 90 от регистрираните в момента 383 партии са подали съответните документи. Останалите от години въобще не си правят този труд. Тези, които системно не се отчитат,
най-после ще бъдат предадени на прокуратурата
и с нейно решение - служебно заличени. Председателят на палатата проф. Валери Димитров обясни през седмицата пред журналисти, че около 200 партии в България нямат никаква дейност и повече от пет години въобще не са предавали финансовите си отчети. Някои от тях дори нямат пари да подадат в съда заявление за заличаване, допълни шефът на одитната институция.
Това, че у нас има толкова много партии, все още е любопитен факт, но съвсем не е нов. По-интересно ще стане на 15 април, когато Сметната палата ще качи на страницата си в ИНТЕРНЕТ списъка на партийните дарители - юридически и физически лица, наред с представените от партиите финансови отчети. Според изискванията на закона информацията за финансирането на политическите организации е публична.
През 2007 г. имаше два вота - за евродепутати през май и за местна власт през октомври. Политиците хвърлиха много пари, особено в местните избори. Средствата отидоха както за предизборната кампания, така и за откровено и грозно купуване на гласове. Интересно е дали данните, изнесени в медиите и стигнали до съда, ще съвпаднат със сумите, посочени в партийните отчети? Да си припомним, че цената на един глас в някои общини тогава удари 300 лева! По тази сметка и най-мижавият мандат, на стойност 1000 гласа, излиза 300 000 лева! Е, откъде са дошли и къде са отишли парите за купуване на гласове, на доста места проверява съдът.
Още в края на януари се разбра, че гласуването за кметове и общински съветници е било скъпо упражнение. Вероятно
политиците ще бъдат вкарани в още харчове
тъй като досега вотът е касиран в поне шест селища, а се очаква броят им да нарасне докъм тридесет.
Месец след проведен вот политическите партии, участвали в него, трябва да представят в Сметната палата отчети за сумите, които са изразходвали в конкретната кампания. Проверката на данните отново отнема няколко месеца, твърдят от институцията. Състезателите в местните избори (или поне по-големите партии, спечелили кметски места и мандати в общинските съвети) добросъвестно и в предвидения в Закона за местните избори срок са се отчели пред палатата. Само че засичането на данните наистина е много трудно. Не може да се направи сметка колко общо е изразходвала една партия, тъй като сумите за коалиции се отчитат отделно. Поради големия брой и разнообразието от местни обединения Сметната палата не е в състояние да каже дали всички формации са подали такива данни, нито може да ги обобщи.
На местните избори се нагледахме на локални коалиции, доста по-странни и екзотични от тройната в национален мащаб. Оказва се, че миналата есен от
БСП са похарчили най-много пари
Червените са разполагали с рекорден бюджет от 3 067 219 лева. От тях партията е декларирала 1 264 752 лв. като собствени средства (основно от държавна субсидия и членски внос), 1 487 079 лв. - от дарения на физически лица, и 315 387 - от фирми. От цялата сума са останали само 48 000 лв., другото е похарчено. Половината е отишла за медийни изяви, 500 хил. лв. - за митинги и за агитационни материали. Социалистите обаче не са приложили списък на дарителите си. Макар че по закон не е задължително формациите да обявяват спонсорите си за конкретни избори (но в годишните си отчети вече са длъжни), повечето партии са го направили. От Позитано 20 в края на ноември миналата година са информирали Сметната палата, че точно този отчет ги затруднява. Те обаче са обещали, че ще изпълнят изискването за предоставяне на списъка с дарителите в годишния партиен финансов отчет.
Точно преди година в медиите започнаха да се появяват информациите за това, как спонсори на БСП и на президента Георги Първанов източвали пари по програма САПАРД. В списъка с президентските спомоществователи за вота през 2006 г. като най-щедър дарител се мъдреше пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, собственик на курорта Дюни. Две негови фирми - Еврометал и Ладимекс, тогава дариха общо 50 000 лева. Стойков още е разследван, включително и за пране на пари.
Друг бизнесмен, собственикът на Меком Стефан Райчев, който е вторият най-голям потребител на пари по САПАРД, беше трети в листата на Коалиция за България в Силистра на последните парламентарни избори през лятото на 2005 година. Фирмата му Меком беше сред дарителите в кампанията на БСП - според официалния отчет на партията тя е дала 7200 лева.
Какво ли още ще изникне от сегашните отчети?
Интересни ще бъдат и списъците с дарителите на останалите партии, които са били два или три пъти по-скромни от БСП в кампанията за местния вот. Но още не се знае колко и от кого са получили през 2007 г. като цяло.
Най-много дарения от компании е получила партията ГЕРБ, следвана от формацията около Христо Ковачки ЛИДЕР и БСП. В ЛИДЕР, както се очакваше, са наливали пари предприятията, които са собственост на самоковския бизнесмен - ТЕЦ Марица-3 Димитровград, Брикел, мини Черно море. Около избори, както е известно, се раждат полезни приятелства. Бизнесмени инвестират в политици, като очакват всякакви форми на възвръщаемост - терени, постове, пари, общински поръчки.
Над 70 фирми от цяла България, в името на политическото бъдеще, са дали на партията на Бойко Борисов финансово рамо на местния вот.
Хубаво е да залагаш на два коня
- ГЕРБ е получила 6 хил. лв. от Доверие - Капитал, в управлението на която участва собственикът на Дарик радио Радосвет Радев, но фирмата е отделила точно същата сума и за кампанията на опонента на Борисов в София - Мартин Заимов. Най-често граждани - дарители на партията, са били тъкмо участниците в листите й за общински съветници. Председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов е дал 9500 лв., а Радослав Тошев (син на главния редактор на Труд Тошо Тошев), който също стана общинар, се е бръкнал с 9000 лв. за благото дело. Партията е похарчила малко над 1 млн. лв., като едва около 131 хил. лв. от тях са били за спечелилия на първи тур стар-нов софийски кмет, а 52 942 лв. - за кампанията на общинските съветници, която осигури на ГЕРБ мнозинство в столичния съвет.
Втората (засега) партия в управляващата коалиция - НДСВ, която се представи изключително слабо на местните избори, е дала близо 1.5 млн. лева. Царистите са потрошили за вота над 1.3 млн. лв. от собствения си бюджет, слабо допълнен с 500 лв. от едно юридическо лице. От 35 граждани са събрани 97 700 лв., някои от тях са дали и по цели 8 хил. лева.
Най-дискретно спонсорирани миналата есен са били естествено от ДПС. Партията на Ахмед Доган е обявила пред палатата, че не е получила нито лев дарение за местния вот!

Facebook logo
Бъдете с нас и във