Банкеръ Weekly

Турската писателка Аслъ Ердоган:

Вдигнете глас срещу атаката към свободата на словото

Аслъ Ердоган

Според една от легендите за Свети Валентин, който на запад се чества на 14 февруари, преди да стане светец, той бил сляп затворник, влюбен в дъщерята на тъмничаря. Дали съдиите в Турция са чували за легендата или просто случайно са избрали тази дата, за да нанесат съдбоносен удар на турската журналистка и писателка Аслъ Ердоган, едва ли ще разберем някога. В нейния случай, който ще разкажем в следващите редове, сянката на затвора заплашително надвисва, а и ставаме свидетели на невероятни куриози, както и на една невъзможна любов.

Преди броени дни в публичното пространство се разпространи отвореното писмо на Аслъ Ердоган. В него тя призовава всеки, който го прочете, да надигне глас против мощната атака срещу свободата на мнението и словото в Турция, а по-конкретно срещу процеса, воден срещу нея и срещу присъдата, която предстои да й бъде издадена на 14 февруари.

Режимът в Турция срещу Аслъ Ердоган

Защо му е на режима в Турция да преследва журналистката? От отвореното писмо разбираме: Преди близо четири години - на 16 август 2016 г., под претекст, че е част от консултативния съвет към прокюрдския, но законен вестник „Йозгюр Гюндем”, Ердоган е арестувана заедно с двамата главни редактори на изданието. Това се случва точно месец след неуспешния опит за държавен преврат срещу турския президент Реджеп Ердоган, след който са арестувани над 100 000 души, сред тях военни, полицаи, съдии, журналисти, учители. Закрити са над 550 институции и благотворителни организации, както и над 150 медии.

Обвиненията срещу арестуваните от „Йозгюр Гюндем”, към които по-късно е присъединен и литературният критик Некмие Алпай, са за „разрушаване на единството на държавата” (доживотен затвор без право на помилване), участие в терористична организация (до 15 години) и пропаганда. След четири месеца и половина писателката е освободена не без натиск отвън - редица писатели от Франция подписват жалба с искане Франсоа Оланд да помогне за освобождаването на Аслъ Ердоган и Некмие Алпай. Но въпреки отзвука в чужбина делото не е прекратено. То продължава още три години, като прокурорът постоянно отлага пледоарията си. Междувременно – от 2017 г. Аслъ Ердоган живее в изгнание във Франкфурт.

През януари 2020 г. делото се поема от друг прокурор, който предприема изненадващ ход. Настоява двамата главни редактори, както и техният предшественик и ръководител на Асоциацията за човешки права Ерен Кескин да бъдат наказани като членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) (до 15 години). Иска и да бъдат осъдени на „лишаване от свобода” от две до девет години по обвинение в пропаганда - допуснали са четири статии на Аслъ Ердоган да бъдат публикувани.

Най-абсурдното е, пише журналистката в отвореното си писмо, че тези статии, разпространени още през 2016 г., до този момент не са били обект нито на делото, нито на разследването. Една от тях е „Дневник на фашизма: днес”. В нея няма препратки към конкретно място и време, но статията е включена в отличената с няколко литературни награди последна книга на Аслъ Ердоган „Дори и тишината вече не ти принадлежи”, публикувана от няколко издателства, сред които „Акт Сюд”, „Пенгуин/Кнаус”, „Гилдендал”, „Рамус и Потамос” и други. Ето защо тя смята, че обвинението засяга и тях – „издателите на повече от дванадесет издателства, заедно с членовете на няколко различни литературни журита, са косвено обвинени в терористична пропаганда!

А пропагандата, в която журналистката е обвинявана, е свързана с обстоятелството, че е писала за „избити цивилни”, а такива нямало. Следователно, според обвинението, се е опитвала да представя убити членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) за цивилни и по този начин е прокарвала пропаганда. За журналистката е странно, че нито една от статиите й, в които посочва, че наистина са изклани цивилни, не е включена в досието на обвинението. Вместо това в е посочена статията „Най-жестокият от всички месеци: април”, в която Аслъ Ердоган препраща към Томас Стърнз Елиът и разказва за смъртта на улично куче в разрушен до основи град.

Затворът

Ако на 14 февруари съдът потвърди тезата на обвинението, Аслъ Ердоган я очакват до девет години затвор. Животът зад решетките често е описван в текстовете й – от 1998 г. до 2000 г. Ердоган е турският представител на ПЕН-клуб комитета на писателите в затворите. От 2011 г. тя води рубрика в „Йозгюр Гюндем”, в която освен за насилието над жените и правата на кюрдите, често пише и за условията на лишените от свобода.
 

Куриозите
Ако на 14 февруари съдът потвърди тезата на обвинението, режимът на Ердоган ще си нанесе тежък удар – ще лиши от свобода един от най-добрите си писатели, превеждан на десетки езици. През 1997 г. разказът й „Дървени птици“ е отличен сред 830 творби с наградата на радио „Дойче веле“. Тя е първият турски писател, поканен от Съюза на арменските писатели на международната им конференция през 2001 година. През 2005 г. в родината си тя е обявена за един от десетте най-влиятелни турски интелектуалци на десетилетието. Същата година френското литературно списание „Lire” я определя сред 50-е писатели на бъдещето. Днес романите й се изучават в катедрите по тюркология в германските университети. Немалко от произведенията й са преведени и на български – романите „Чудният мандарин“, „Градът в алена пелерина“.

Невъзможната любов

Ако на 14 февруари съдът потвърди тезата на обвинението, немалко ще съжалят, че тя не се е посветила на първата си любов – физиката. Ердоган, която е родена на 8 март 1967 г. в Истанбул, завършва физика във Факултета по компютърно инженерство в Босфорския университет в родния си град. От 1991 г. до 1993 г. работи в Европейската организация за ядрени изследвания, като е един от първите турски студенти, поканен в CERN! Малко по-късно защитава докторска степен по физика, като прави изследвания в Рио де Жанейро. Но въпреки тези безспорни успехи в полето на физиката и признанието, че никога не е искала да бъде писателка, Аслъ Ердоган осъзнава, че физиката е невъзможна любов. Обречена любов, когато историите на онеправданите и потиснатите, на лишените от права, трябва да бъдат разказани под всякакви форми – журналистически текстове, антропологични изследвания, есеистични разкази, романи, пиеси, съвременен танц. Защото, както пишат критиците за нея, тя е „инженер на човешката душа”, с уникален стил на писане – предизвикателен, но едновременно с това поетичен и мистериозен, изключително богат на метафори и абстракции, на стискащи за гърлото емоции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във