Банкеръ Daily

Топография

Вдясно от здравата мисъл

Черен вятър отвя без време Димчо (Михалевски). Звездата на Пламен (Орешарски) угасна. Остана мъчително да тлее сал един Искров (Иван). Политическият терен се поразкаля, Росен е.

Иде Бойко-то време. За мъка или радост на Радан.

 

Тази игра на думи я сънувах нощеска. Най-краткия разказ за едногодишните промени.

Но една мъка е заседнала като топла буца на гърлото ми. Аз съм десен човек. Не искам да ме управляват другари, които правят всичко със сърцето си, "а сърцето е винаги вляво". Чакам на власт хора, които да управляват с мозъка си, който обаче да е на мястото си.

В България десни няма. Има партии вдясно от центъра (и вляво от центъра). Защо ли, като едно и също изповядат? Една жена или е бременна, или не е. Не може да е малко бременна. И във футбола е така - има десен бек и десен халф, а не защитник и полузащитник леко вдясно от центъра.

А кое е центърът? Мястото, където се препокриват терените на пазара и демокрацията с популизма и олигархичността ли? Едва ли.

Важни въпроси от топографията на българската политика, в която продължава да няма триангулачни точки. Има само предизборни програми, които следизборно не се спазват, защото срокът им е изтекъл в нощта на обявените резултати.

Но все пак да се втренчим в сутрешната мъгла отдясно. Там са ГЕРБ и реформаторите. Значи това са моите хора. Най-добре е да управляват заедно - за вождизма на Бойко да има коректив, а реформаторите да трупат опит като разнородна европейска сплав.

Това е лелеян сън. Който може и да се случи следизборно.

Предизборно обаче и едните, и другите, се излагат като кифладжии.

Гледам щъркелите - дойдоха си като бели хора, гнезда си построиха, деца си излюпиха, отгледаха ги и всичко това за пет-шест месеца. А на реформаторите им трябва много повече да изгонят червената кукувица от синьото (май ще стане пак синьо-зелено, ако се върнат "зелените") гнездо. Да не говорим за последователно отношение към идейните ортаци - ту ги мразят повече от комунистите, ту, аха да им пристанат индивидуално и да бутнат колибката на единството.

Бойко обаче, сигурен съм вече, може да обърка представите на всеки човек, който е запомнил от досадната училищна математика, че през две точки минава само една права. Следете изявите му, за да се уверите в аксиомата, че през две точки минават поне две Бойкови прави и безброй много криви.

Като ви обяснява, че ще управлява с реформаторите, Борисов има предвид, те да играят ролята на тръстиките в балета "Лебедово езеро". И когато хора като мен си помислят, че е е по-добре да дадат гласа си за Радан, за да има сигурност, първо, че ще влезе и, второ, че ще има по-голяма парламентарна мощ, Бойко, сякаш прочел мислите ни, скача трупешката. Нямало да прави коалиция с реформаторите на никаква цена. Искал си той абсолютно мнозинство и правителство от герберски сой. Ако не стане, няма да управлява.

Това е опит за плашене на електората - или ми гарантирайте мнозинството, или ще умрете в мъки!

Радан му го обясни простичко - суверенът ще реши, а после политическата мъдрост (която никога не е намирала благоприятна среда в България) и изчезналите патриотизъм и гражданска отговорност трябва да продиктуват конфигурацията на управлението.

Бойко го е страх от реформаторите, както БСП - от АВБ и "XXIвек". Ако може да ги удави в капка вода - ще го направи - привиждат му се като легални крадци на негови гласове. И като казва: "Аз със вас няма да си играя", той внушава, че всеки глас за реформаторите може да докара отново гибелната коалиция на бесепарите и депесарите на власт.

И тогава жална ни майка.

Вместо да си живеем прекрасно. Като при Боко. И като при Тато.

Чавдар Цолов

 

бесен десен

Facebook logo
Бъдете с нас и във