Банкеръ Daily

Общество и политика

ВАС и КЗК в задушаващата прегръдка на "Виафот"

Колко дълго може да продължават  безумните действия на една офшорка, която  почти три години употребява съдебната ни система, като я "оплита" в безкрайни дела  с една-единствена цел - да възпрепятства работата и развитието на едно българско предприятие?

Отговорът на този въпрос се размива във времето и пространството, въпреки инак, меко казано, прозрачната илюстрация, която дават десетките съдебни заседания, решения и оспорвания, свързани с решението на общото събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016-а да увеличат капитала на дружеството от 8 млн.  на 68 млн.лв. чрез записване на нови 60 млн. налични поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка.  Ационерите в русенския оръжеен завод са записали в решението си, че това ще стане при условие, че всички нови акции бъдат записани от  фирма "Емко",  собственост на оръжейния индустриалец Емилиян Гебрев.

В изпълнение на това решение - през февруари 2016-а  "Емко", уведомява Комисията за защита на конкуренцията, че иска да придобие новоемитираните акции на русенския военен завод. Месец по-късно (на 30 март) антимонополното ведомство обаче спира производството по продажбата на акциите с мотива, че първо трябва да приключи съдебният спор за собствеността върху "Дунарит", който тогава  водеше дружеството   "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд , регистрирано на Британските Вирджински острови. То  владееше инвестиционния фонд "Хедж инвестмънт България", а той на свой ред  притежаваше  "Кемира" ООД, което пък е собственик на завода.

На практика средствата от това увеличение на капитала бяха предназначени за погасяване на задълженията на "Хедж Инвестмънт" към фалираната Корпоративна търговска банка.

На 8 април същата година това решение на Комисията за защита на конкуренцията е обжалвано от "Емко" и Върховният административен съд го отменя като неправилно и незаконосъобразно. И връща преписката с указание да се продължи  производството за концентрация между "Дунарит" и "Емко".

Междувременно караулът в КЗК се сменя. Въпреки че съществуваха съмнения, че с назначаването на  Юлия Ненкова за председател на комисията и промяната в състава й  няма да бъдат променени практиките,  наложени от дългогодишно оцеляващия й предишен началник Петко Николов  (чиито  близки  отношенния с "корпулентния" депутат от ДПС Делян Пеевски, който  не е особено "дистанциран" от темата "Дунарит",  бяха обществена тайна). Това очакване не се оправда. Макар и забавено във времето, с  едно от първите си решения новият състав на КЗК  разреши сделката за продажбата на акциите на военния завод "Дунарит".

Това обаче далеч не  е краят на врътките. В битката да не се допусне  тази промяна в капитала на "Дунарит“ през септември се включиха

забулените  собственици

на фирма "Виафот инвестмънт България", чийто притежател е регистрираната на Британските Вирджински острови Viafot Limited. Те искат от Върховния административен съд да отмени решението на КЗК. От офшорката се позовават на факта, че са придобили чрез договори за цесия вземанията на "Е.Миролио" ЕАД (собственик на италианския бизнесмен Едуардо Миролио, прославил се със сделките си със свързани с Делян Пеевски фирми след фалита  на КТБ) към "Дунарит". Като вписан кредитор на завода интересите му щели да бъдат... накърнени?!   

Започва

серия от разтакавания на делото

чрез различни юридически прийоми. По настояване на "Виафот"  се отлагат дела, по формални причини биват отзовавани  съдии, изискват се експертизи и т.н.  -  така седем пъти.

Тук е добре да се уточни, че  самата "Виафот" няма нищо общо с решението на КЗК за концентрация между оръжейните дружества "Дунарит" и "Емко", тъй като самата тя не работи на този пазар.

Най-сетне в края на май тази година делото все пак е "дотъркаляно" до някакъв финал.

На 3 август тричленен състав на Върховния административен съд (с решение № 10 365) в изложение на 18 страници констатира, че офшорката  жалбоподател не е могла да докаже участието си на съответния пазар (имат се  предвид производство и търговия със специална продукция), нито дори има някакви индикации, че дружеството има правата да оперира на този вид пазари. Това е било доказано с официално писмо от главния секретар на администрацията на Министерския съвет (№03-09-72 от 22 юни 2017-а), от което се вижда, че "Виафот" не е притежавало и не притежава лиценз за износ и внос на продукти, свързан с отбраната, който се издава съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.

Очевидно  тези аргументи не са се оказали  достатъчни за нашенските магистрати, тъй като в момента е допусната за разглеждане поредната жалба на "Виафот". Този път тя ще бъде гледана от петчленен състав на Върховния административен съд. Може би все пак аргументът, на който офшорката се е позовала -  че "проучва възможностите да оперира на същия продуктов пазар (производство и търговия с военна продукция), на който оперират заинтересованите от сделката лица (има се предвид "Дунарит" и "Емко"),  се е оказал достатъчен...?!

Факт е обаче, че на това заседание (на 6 декември) представител на вирджинските собственици на жалващата се пред всички и за всичко фирма  така и не се е появил. Може би  за да не може да бъде  свързано  името на адвоката с хората, които на практика "дърпат конците".

Вярно е, че в случая магистратите трябва да се произнесат по конкретния казус, но също така е вярно, че  преди повече от година  са приключили  и всички плащания от страна на "Дунарит", към

"цесоиобръщачите“

на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, които на практика вече нямат отношение към случая.

Тук е моментът да припомним, че преди повече от година (в края на август 2017-а) , когато скандалът с "Дунарит" беше напът да взриви държавата, в своя текст под заглавие  "Дунарит" е отърва от "спасителите" си  в. "БАНКЕРЪ  обстойно разказа всички подробности около  сделката на "Виафот инвестмънт България" за вземането от "Дунарит". Тогава разказахме, че на практика основната "заплаха" за бъдеща несъстоятелност на оръжейния завод беше в ръцете на свързаната с Делян Пеевски "Виафот инвестмънт България" (с регистриран капитал от... 500 лв.) . Тя  на 14 март 2016-а е изкупила вземането на тогавашния кредитор на "Дунарит" Едуардо Миролио. Осветлихме и прелюбопитната история на този дълг, която обаче днес може би трябва да припомним отново, защото тя със сигурност

ще се окаже интересна и за  върховните административни съдии

На 30 октомври 2014-а, дни преди да бъде отнет  лицензът на Корпоративна търговска банка, Миролио като един от най-големите депозанти в превзетата буквално на абордаж финансова институция в лично качество и посредством няколко негови дружества сключва цесии с "Дунарит". По това време предприятието е един от големите кредитополучатели от  банката. Неговите задължения са за над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от парите си, а дружеството  длъжник  - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а  "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД.

Само три месеца по-късно обаче - по незнайно какви причини, Миролио започва да  разпродава сериозна част от своите активи. Освен  че прехвърля своето вземане към „Дунарит“ на вирджинската офшорка, в същия ден (на 14 март) той се разделя и със своите 50% от капитала  на "Техномаркет", както и с миноритарния си  дял от "Булгартабак". Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от "Дунарит" е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd на Британските Вирджински острови. За каква сума обаче  така и не може да се разбере. По същото време акционерите на "Дунарит" взема и решението за вдигане на капитала на дружеството, и заявява желанието си да прехвърлят контрола над предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Сделката, както вече казахме, е блокирана именно от Viafot. Следва серия от прехвърляния, зад които по това време ясно прозираше целта - овладяване на предприятието. От  документите, вписани в Търговския регистър, стана ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов - срещу... 22 млн. евро. Сделката, която Иванов прави с Viafot, обаче остава в тайна за управляващите в "Дунарит", за които този факт става ясен едва на 25 август 2017-а, когато "Дипи" от своя страна продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение -  22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева.

Веригата от прехвърляния на "вземанията"

Завършва отново на сакралната дата 25 август 2017 година. В деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите - до една година. Така държавният мастодонт влиза в ролята си на най-големия кредитор  на "Дунарит" и реално става негов собственик. Държавната консолидационна компания бързо се вписава в Търговския регистър като заложен кредитор на "Дунарит". Точно тогава бяха обявени и намеренията на държавата да придобие предприятието, което на практика подпали фитила на разразилия се скандал и чието потушаване не мина без намесата на премиера Бойко Борисов.  Точно тогава, на 30 август, мениджмънтът  на "Дунарит" затвори устата на всички желаещи да се изказват по темата, като преведе 50 млн. лв. на Държавната консолидационна компания. На практика по този начин предприятието ликвидира задълженията си и би трябвало всички мераци  за овладяването му  да бъдат попарени. А то самото да е в състояние да взема решения за бъдещето си. Но дали това е така - ще разберем след излизането и на предстоящото решение на върховните административни съдии?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във