Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВАЖНИТЕ УРОЦИ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

Точно преди 60 години, на 5 март 1946-а, в американското градче Фултън, щата Мисури, Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч Мускулите на мира. С тази реч, в която обръща внимание на съветската заплаха и призовава Запада да й се противопостави със сила, Чърчил на практика слага началото на Студената война.

Управление чрез страх
Първата половина на ХХ век бе изключително кръвопролитна. Затова най-удивителното нещо в Студената война си остава фактът, че тя така и не прерасна в гореща.
В съвременния свят продължават да съществуват традиционните заплахи, които притесняваха Труман и Чърчил преди 60 години, но към тях се прибавиха и нови - проблеми, родени от информационната революция и глобализацията. На първо място сред тях е международният тероризъм.
Разбира се, тероризмът съвсем не е нов проблем - новото в случая е приватизацията на войната: на 11 септември 2001 година Ал Кайда уби повече хора, отколкото японската бомбардировка над Пърл Харбър през септември 1941-ва. Днес ние сме длъжни да извлечем необходимите поуки от Студената война, но същевременно не бива да забравяме сериозните разлики между тогавашната и сегашната епоха.
Първият и най-важен урок на Студената война е, че кръвопролитието никога не е неизбежно. Вероятността един конфликт да премине в горещ стадий може да е по-висока или по-ниска, но винаги има възможност това да се избегне.
Всъщност дори и самата Студена война не бе неизбежна. Когато за пръв път прочел NSC 68 (меморандума на Съвета за национална сигурност, предлагащ програма за масирано увеличаване на американската военна мощ за сдържане на съветската заплаха), президентът Хари Труман се отнесъл към него скептично. Едва с настъплението на севернокорейските войски южно от 38-ия паралел Труман преодолял съмненията и одобрил отделянето на гигантските средства, необходими за реализирането на меморандума. Изводът: много е важно човек да удържа собствените си страхове. Сега, наблюдавайки превръщането на Китай в свръхдържава, не бива да позволяваме на страховете си да определят отношението ни към тази страна.
Вторият урок от Студената война: развитието на конфликтите силно зависи от личните качества на лидерите. Не е възможно да разберем началото на Студената война, без да разберем Сталин и Труман, нито пък да проумеем края й, без да сме разбрали Горбачов и Рейгън.
Военната мощ и икономиката
Третият и може би най-болезнен урок бе, че военната мощ си има своите ограничения. Естествено, тя е важна - взаимното ядрено сдържане изигра голяма роля, особено в началния и най-опасен етап на Студената война. Но докато казваме това, трябва да помним две неща. Първо, ядреното оръжие е дотолкова ужасно, че самото му използване изглежда невъзможно - то може да има само сдържащо действие. И второ, в една епоха на подчертан национализъм (още повече - след информационната революция) вече е практически невъзможно да се управлява враждебно настроено население. Съединените щати претърпяха поражение във Виетнам, Съветският съюз - в Афганистан, макар да бяха двете най-могъщи военни сили. Днес старият модел на окупацията вече съвсем не функционира. За съжаление американските политици започват да го осъзнават твърде късно - след като вече пратиха войските в Ирак.
Четвъртият урок се отнася до огромното значение на икономическата мощ. В края на ХХ век преживяхме нещо, което наричат третата индустриална или информационната революция. В основата й бе драстичното понижаване на стойността на обработката и предаването на информация - от 1970 до 2000 г. тази стойност намаля около хиляда пъти! Това вече промени коренно света, в който живеем.
И съответно икономическият модел, построен от Сталин, с неговите металургически комбинати и електроцентрали - модел, който бе успешен в условията на втората индустриална революция, днес вече не върши никаква работа. Сега единствено свободният пазар е в състояние достатъчно бързо да реагира на предизвикателствата.
Когато Михаил Горбачов дойде на власт в Москва, играта вече бе загубена. Старата съветска икономическа система не успя да се приспособи към третата индустриална революция. През 1985-а в СССР имаше общо 50 000 персонални компютъра, докато в САЩ те бяха трийсет милиона. Поуката от краха на съветската икономика е ясна: не е възможно да съхраниш конкурентоспособността си, ако не си готов на постоянни иновации - онова, което Йозеф Шумпетер нарича творческо разрушение. Концепцията за творческото разрушение означава, че ако желаем да получим нещо, ние трябва да се откажем от нещо друго, като разчитаме, че полученото ще е по-добро от загубеното. Ако просто се опитваме да запазим това, което имаме, автоматично се обричаме на поражение.
Меката сила и магическият кристал
Петият урок е за важността на меките форми на влияние (soft power). Меката сила означава да получиш от другите това, което искаш, не като ги принуждаваш, а ги привличаш за своята кауза.
Досега и в геополитиката, и в икономиката основните способи за постигане на желаното бяха два - да сплашиш другия (методът на камшика) или да купиш съгласието му (методът на сребърника). Но далеч по-практично, безопасно и ефективно е да го накараш сам да поиска да свърши това, което ти е нужно. Тъкмо това е soft power.
Трябва да се отбележи, че през 1945-а СССР имаше огромен потенциал за използване на мека сила: комунизмът като идея бе привлекателен за много европейци, а самият Съветски съюз предизвикваше симпатия като страната, победила фашизма. Но огромната част от този потенциал бе пропиляна с въоръжените нахлувания в Унгария и Чехословакия. Колкото повече растеше военният потенциал на Съветите, толкова повече намаляваше неговият soft power. Тези неща са като двете чашки на една везна и дори по онова време немалко хора в Москва го осъзнаваха. Но тогава все още надделяваше традиционният възглед: печели този, който има по-голяма армия.
В информационния век обаче вече не е така. Сега побеждава онзи, който разполага с по-убедителната история, който е по-способен да привлече хората. Затова ние сме длъжни да използваме оръжие срещу хора като Бен Ладен, но едновременно с това трябва да използваме и меката сила, за да привлечем мнозинството умерени мюсюлмани и да не позволим на Бен Ладен да печели привърженици сред тях.
Шестият урок засяга ролята на ядреното оръжие. До голяма степен Студената война си остана студена благодарение на атомната бомба. Тя изигра ролята на магическия кристал, на кълбото на ясновидеца.
Ако през 1914-а някой е можел да покаже на руския цар, германския кайзер и австрийския император как ще изглежда светът през 1918-а, тоест да им покаже, че ще загубят войната и империите им ще се разпаднат, те едва ли изобщо биха я започнали. Ядреното оръжие е дотолкова ужасяващо, че дава съвсем ясна представа как би изглеждал светът след една евентуална война. В този смисъл то наистина изигра сдържаща роля.
Но, докато извличаме уроци от Студената война, не бива да забравяме и опасността, която крият праволинейните аналогии. Днес имаме работа със съвсем нови проблеми. Затова смятам, че грешат онези, които наричат борбата с тероризма новата Студена война или пък Четвъртата световна.
Тази нова война може да се окаже дори по-дълга от предишните. Но при всички случаи тя ще е много по-различна от тях. В историята никога няма точни повторения. Има само ритъм.

Джоузеф С. Най е професор по геополитика в Харвард. Създател (заедно с Робърт Кеохейн) на теорията на неолиберизма в международните отношения. Днес Най е смятан за един от най-влиятелните политолози на планетата и главен опонент на консерватора Самюъл Хънтингтън. Бил е заместник-секретар по отбраната в администрацията на Клинтън и бе сочен като сигурен съветник по националната сигурност на неуспелия президентски кандидат Джон Кери. Публикуваната статия е съставена от извадки от речта на Най на конференцията От Фултън до Малта: как започна и как свърши Студената война, организирана в началото на март от Горбачов-Фонд в Москва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във