Банкеръ Weekly

Общество и политика

В РУСИЯ Е ТРУДНО ДА СИ АДВОКАТ НА ДЯВОЛА

Икономическият съветник на президента Владимир Путин - Андрей Иларионов, наричан често съвестта на Кремъл, подаде оставка в навечерието на Нова година. Това, според част от мненията, е удар по либералното икономическо крило в президентското обкръжение, макар че по много причини тази оставка бе предизвестена. Четиридесет и четири годишният Иларионов бе смятан едва ли не за вътрешният глас на икономическите съветници на Путин и той често казваше онова, което най-малко очакваха от него.
Икономическите възгледи на Иларионов били силно травмирани от кремълската практика. Когато преди шест години той станал политически съветник, силно се надявал да повлияе за свободното развитие на руската икономика. Илюзиите му били разбити и уволненият кремълски съветник е убеден, че възможности за прокарване на политика на икономически свободи в Русия вече няма. Преди държавният пост съзирал някаква възможност за съпротива срещу настъплението на държавната интервенция, но сега моделът на икономическо развитие на Русия е стопил плахите надежди. Вместо олигарсите управлението са поели държавните монополи, които на думи са държавни, а на практика защитават своите собствени интереси. Освен това сменил се е и политическият режим в Русия. Едно е да работим в частично несвободна страна, а друго - в съвсем несвободна, поясни Иларионов.
Той подаде оставка в навечерието на 2006-а, когато Русия трябва да поеме председателството на Г-8, а Андрей Иларионов бе един от шерпите, които подготвяха руското изкачване на върха. С прекрасния си английски и критичното си поведение икономическият съветник на Путин действаше успокоително на западните делегации, особено на САЩ, където са разтревожени, че руското председателство на Г-8 може да се превърне само в скъп рекламен клип. Със съкращенията на вътрешната опозиция тревогата на Запада вероятно ще се засили. На прощаване Иларионов отбеляза, че природата на държавата се е изменила. Аз полагах клетва пред една държава, а се оказа, че работя за друга. Клетва пред корпоративна държава не съм полагал, заяви на пресконференция либералният икономист, който не смята да напуска Русия и се надява да намери друго занимание в родината.
Андрей Иларионов е завършил икономическия факултет на Ленинградския университет. От 1983 до 1992 г . е преподавал там. По това време заедно с група млади учени работи над либералните икономически реформи в Русия. През 1992-1993 г. е в работната група на правителството на шоковите реформи на Егор Гайдар. След това ръководи групата за анализ и планиране, подчинена пряко на следващия премиер Виктор Черномирдин. През 1994 г. шумно подава оставка и временно работи като вицепрезидент на Леонтиевския център в Санкт-Петербург, а след това е директор на Центъра за икономически анализи в Москва. През 2000 г. Путин го назначава за свой икономически съветник.
През 2004 г. Андрей Иларионов определи като главен резултат на годината преминаването на икономиката от инерционния модел на развитие към интервенционален - заради засилването на присъствието на държавата. Тази година нещата са по-зле - интервенционалният модел е бил заменен от корпоративен. Досега държавата се е развивала като открито акционерно дружество, където собствеността е принадлежала на гражданите. А сега икономиката се е превърнала в банкетна зала за държавните корпорации, където на ръководни длъжности масово се назначават държавни чиновници. Този модел е завзел политическия, обществения, културния живот, международните връзки. От едни компании искат неплатени данъци, а на други отделят необосновани кредити. Определящото е лоялността. Това означава отстъпление от вътрешните демократични принципи, а навън то се проявява като неоимперски тенденции с използване на енергетично оръжие - решаване на политически въпроси чрез цените на доставките на енергоресурси. Идеологията на тази политика вътре в страната може да бъде наречена своизм, а навън - нашизм, заяви уволненият кремълски съветник. По степента на икономическа свобода Фрийдъм хаус нареди Русия през 2005 г. сред държави като Афганистан, Чад, Централноафриканската република, Оман, Таджикистан.
Идеята на президента Владимир Путин за удвояване на брутния вътрешен продукт без много шум вече е погребана, смята Иларионов. Той отхвърли предположенията, че ще се заеме с политика. Впрочем това преди време отричаше и бившият премиер Михаил Касянов, който сега се опитва да стане лидер на Демократичната партия и обединител на десните центристи. Иларионов обаче се връща на обществения пост президент на Института за икономически анализ.
Последното предупреждение към Иларионов бе направено през 2004 г., когато той нарече афера на годината продажбата на дъщерното предприятие на ЮКОС - Юганскнефтегаз на държавната компания Роснефт. Друга голяма афера, според него, са заемите за държавни компании, които поглъщат частни компании. През тази година са били раздадени такива заеми на сума от 20 млрд. долара. През ноември уволненият кремълският съветник намекна, че се правят опити за регенериране на мини-СССР чрез възстановяване на държавния контрол в ключовите отрасли като добива на нефт и газ.
Според икономиста Михаил Делягин, Иларионов е постъпил мъжки и просто е нямал друг избор. В Русия на тъмно се развива корпоративен модел на икономическо развитие и Андрей Иларионов просто е бил адвокат на дявола, защото е трябвало да оправдава това, с което не е бил съгласен. Според президента на фонда Индем Георгий Сатаров, бивш помощник на президента Борис Елцин, Иларионов просто се е отказал да изпълнява функциите на символ на либерализма. Без тази украса сега кремълската администрация е осветена в естествен цвят. Според Владимир Жириновски, който не е съгласен, трябва да напусне, а уволненият съветник икономист е бил сред лицата, които са вредили и по времето на Елцин.
Бившият премиер Виктор Черномирдин, сега посланик в Киев, обаче смята, че към Иларионов е било проявено прекалено голямо търпение. Той, разбира се, е специалист в областта на икономиката, но в него има прекалено много злоба и негатив, смята Черномирдин. Каквото и да се направеше, той все не беше съгласен, а не казваше какво трябва да се направи. Пазарната икономика не е зависела и не зависи от тази оставка, няма нищо страшно, твърди бившият премиер. Докато друг бивш премиер - Егор Гайдар, смята, че оставката на Иларионов е сериозна загуба за екипа на Путин.
Ще заеме ли в бъдеще Андрей Иларионов някое от дефицитните места сред демократичната опозиция в Русия? Той безспорно знае уязвимите места в путинския политически и икономически модел. Но едва ли ще се изпробва в ролята на Дон Кихот много преди да е даден старт за следващите президентски избори, когато отново ще бъдат потърси хора с радикални мисли и ефектно поведение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във