Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ома­гьо­са­ния кръг на на­ме­ре­ни­я­та

Пре­го­ва­ря­щи­те от ГЕРБ - Мен­да Сто­я­но­ва и Ру­мя­на Бъч­ва­ро­ва, по­ло­жи­ха мно­го уси­лия за фор­ми­ра­не­то на ко­а­ли­ци­я­та, но тя е "стъ­пи­ла" на твър­де крех­ки ос­но­ви.

Въпреки всички твърдения, че стабилно управление не може да се постигне без подробно структурирана управленска програма, предвиждаща конкретни дейности, срокове и източници на ресурси, партиите, готвещи се да управляват, не предложиха такъв документ, а тихомълком "смениха жанра". Коалиционната планина се напъна и вместо програма роди нещо, определено като "програмна декларация". Ако изтеклият в някои медии текст, съгласуван между ГЕРБ и Реформаторския блок, отговаря на оригинала, нищо добро не ни очаква. Под такъв размит политически (а не управленски) документ с готовност би се подписал почти всеки, но със същата лекота би могъл да оттегли подписа си още месец по-късно. И напълно основателно - с "аргумента", че написаното не се изпълнява.

Да оставим настрана съдържанието (то може да претърпи съществени промени) и да се съсредоточим върху формата. Какво му е лошото на жанра "програмна декларация" и защо той е противопоказан на такъв тип коалиционно управление? Без да го смятам за решаващ аргумент, ще припомня, че известните успешни опити за формиране на коалиционни правителства между разнородни партии (германският, белгийският) стъпват не просто върху готова цялостна програма на бъдещото правителство, а върху изключително


подробно разработен управленски документ


Важно е, че подробната програма предхожда сключването на коалиционното споразумение и всъщност е основанието да бъде подписано такова. Това е така, защото в документа не просто са разписани в детайли действията, сроковете и ресурсите (колко ще струва и откъде ще се вземат средствата), а ясно са посочени ангажиментите на всеки от коалиционните партньори към отделните секторни политики и към политиката на правителството като цяло. Тези ангажименти са безусловни и подлежат на преразглеждане само при съществено изменение на параметрите на средата, в която се осъществява програмата. Подобна подробна формулировка свежда до теоретичен минимум опасността определени части от програмата да бъдат тълкувани произволно и на тази основа да се предизвика напрежение в кабинета и подкрепящото го мнозинство. Следователно, подписите под коалиционното споразумение удостоверяват готовност да се реализират


конкретни планове, а не намерения


в дадени посоки, още по-малко - намерения да се обмислят евентуалните посоки на действие.

Разбира се, този формат на документа има още две важни предназначения. Първо, той трябва да убеди обществото, че създаването на общо правителство между партии, които са обещавали на избирателите си доста различни неща, не е продиктувано от "гол мерак" за участие във властта, а от добронамерено и сериозно усилие да се направи компромис в името на обществото. Част от това начинание да се информира обществото и да се получи подкрепа за постигнатия компромис включва изрично деклариране на отстъпките, които е направила всяка партия. Така гражданите, вместо да ровят между редовете на предизборните платформи, могат лесно да сверят разминаването между първоначалната позиция и позицията след компромиса.

Второто съществено обяснение за подробното разписване на документа е осигуряването на


ясни и твърди рамки за експертите


при по-нататъшното доразработване на програмата. Както е известно, особено от нашия горчив опит, политическите документи понякога претърпяват изумителна метаморфоза при оформянето на окончателния им, "технологичен" вариант.

Това, което е най-важно да се подчертае, е, че подготвяният кабинет получава окончателен политико-управленски документ и не му се възлага задачата да подготвя втори такъв. Остава, естествено, на базата на правителствената програма да бъдат изготвени редица конкретни секторни и други инструменти, но те вече са недвусмислено фиксирани в политическата и обществената координатна система. Високата степен на конкретност е


най-важната политическа подкрепа за правителството


тъй като му спестява необходимостта да прави политически тълкувания или да взема спорни решения, подкопаващи екипността в него.

Толкова по въпроса за теорията и добрите практики. Ако се върнем към това, което са измъдрили ГЕРБ и РБ, виждаме, че ни се предлага нещо съвършено различно. Ако трябва да бъдем съвсем прецизни, точният жанр на документа е не "програмна декларация", а "декларация за намерения". Това личи още от заглавието му (разпростряло се на цели четири реда), а именно: "Ключови приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство в 43-о НС и съставяне на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България." Както се вижда, това заглавие е не просто тромаво, а съдържа повторения, които очевидно отразяват страховете на авторите на документа. Например, че предлаганите приоритети не са убедително формулирани (и затова трябва да бъдат наречени ключови, сякаш има "неключови приоритети"). Или двукратната употреба на епитета "стабилно" - очевидната изначална слабост и на подготвяното, и на всяко друго правителство в това Народно събрание. Само ред по-нататък изведнъж започва да се говори за някаква "програма за стабилно развитие на България 2014-2018 г.", която "ще бъде реализирана от коалиционните партньори". Но създаването на тази програма е само някакво


предполагаемо бъдещо събитие


така че въобще не е ясно какво ше реализират партньорите и дали въобще ще успеят да го изработят.

Уви, порочната логика не се ограничава до заглавието, а пълзи нататък, до последния ред на документа. На много места се посочва намерение за разработване на стратегии, закони и други нормативни документи, провеждане на дискусии в парламента и в обществото, изготвяне на анализи и оценки... Тоест, все важни разработващи дейности, но такива, които не се включват в един стратегически правителствен документ. По една проста причина - те би трябвало да са налице, за да е ясно какво точно ще прави правителството и как точно ще го прави.

Друга голяма слабост на предлаганата програмна декларация е крайно общото и


неопределено формулиране на повечето намерения


След преговорите за документа представители на ГЕРБ и РБ се похвалиха, че това е най-подробната програмна декларация, съчинявана у нас. Но това е вярно единствено от гледна точка на многобройните, над 20 тематични области (всъщност пресичащи се, повтарящи се и дори противоречащи си на много места). Иначе е очевидно, че текстове като "подкрепа за развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите", "подобряване на бизнес средата в България", "нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти", "подобряване на функционалността на държавната администрация", "постепенно нарастване на средствата за образование" и много други могат да бъдат превърнати в твърде различни управленски инструменти с широк спектър от последици. Казано по друг начин, подобен тип "програмни намерения" не дават никаква представа за действията на бъдещия кабинет.

Остава логичният въпрос защо партиите, претендиращи, че са готови да управляват, постъпват по този неправилен и непрофесионален начин? Първо, защото продължава инерцията на мисленето, че е важно да се докопаш до властта, а после все някак ще се натъкми някакво подобие на програма. И тъй като не се мисли сериозно да се изпълнят ангажиментите за защита на интересите на хората, имитацията е практически неограничена, включително и играта на коалиционни отговорности.

Вторият отговор е свързан със страха на партиите да поемат конкретни отговорности, които подлежат на ясна проверка и еднозначна оценка. Няма по-лесно изпълнима цел от неясно формулираната - българските партии и политици са се вкопчили в тази истина, забравяйки, че не става дума за медийно облъчване с рекламни послания, а за истинския живот на милиони хора.   

Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във