Банкеръ Daily

Общество и политика

В. "Македония" е най-разпространеният и най-влиятелен български вестник през Възраждането

На днешния ден през 1866 г. Петко Рачов Славейков основава вестник "Македония" в Цариград. 

"Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.

С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.

Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Печата се в едноименната печатница "Македония", закупена в 1866 година от Славейков. Тя е оборудвана технически от инвентара на печатницата на "Цариградски вестник" - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат, основано от Иван Богоров след спирането на "Български орел". "Български орел" (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") пък е първият български информационен и общообразователен вестник.

Вестник "Македония" излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той често излиза с притурски като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков", "Вестник за народа", "Лист за политика, книжевност и търговия" и други. Мотото е "Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността."

Сред основните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич (по-касно става главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.

Вестникът носи заглавието "Македония", тъй като задачата му е: "да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани". Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.

Вестникът взима активно участие в борбата за самостоятелна църква и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с Цариградската партриаршия и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на Митхад паша за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.

В редица статии в. "Македония" защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.

Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник "Свобода" на Любен Каравелов.

Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 година заради статията "Двете касти и власти" на Светослав Миларов (български писател, историк и публицист, сътрудник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във