Банкеръ Daily

Пак ще ни правят на маймуни

В „Лувъра“ ще бъде направен тенденциозен прочит на наследството ни

Доц. Емануел Мутафов

Един от водещите изследователи в сферата на средновековното и възрожденското ни изкуство – доц. Емануел Мутафов, излезе с критична публикация на сайта на Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките, след като още миналата година от Министерството на културата тържествено обявиха, че в „Лувъра“ ще се покаже третата българска изложба „Изкуство и култури в България XVI – XVIII век“.

Доц. Мутафов изразява недоволството си от некоректното отношение на Шарлот Мори, определена от страна на „Лувъра“ за куратор на изложбата. Тя е специалист османист, а изложбата с българските артефакти според информация на Мутафов ще се покаже в отдела „Ислямско изкуство“, в едно от подземията на „Лувъра“.

Идеята на Мори е изложбата да е посветена на „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по българските земи, като избраните от нея артефакти имат за цел да докажат тезата, че в някои от елементите си българските икони и църковна утвар от XVI – XVIII век са повлияни от ислямското изкуство по онова време.

Според доц. Мутафов, който е имал възможност да се срещне с Шарлот Мори при посещението ѝ в София през лятото на 2019 г., нейният подбор е тенденциозен.

Мори иска да докаже, че живелите по българските земи в периода XV – XVIII век мюсюлмански творци са повлияли чрез изкуството си на религиозния живот на православните християни.

„За това Мори иска в изложбата да направи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична (необразна) религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя“, посочва ученият.

Той отбелязва още, че „подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология“.

В коментара си доц. Емануел Мутафов обръща внимание, че идеята на Шарлот Мори да търси „взаимодействия“ между ислямското и християнското изкуство в периода XVI – XVIII век не е иновативна и че българският изследовател Лиляна Станкова има дисертация тъкмо върху тази тема. Станкова обаче категорично доказва, че османското влияние върху българското християнско изкуство е силно ограничено и спорадично особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във