Банкеръ Daily

Общество и политика

В културната сфера синдикати и работодатели са само от едната страна на барикадата

По повод новия браншови колективен трудов договор "Музикално-сценични изкуства"

Доц. Момчил Георгиев

- Доцент Георгиев, новият Браншови колективен трудов договор „Музикално-сценични изкуства” бе подписан няколко дни преди да стане известно, че НДК съкращава 30% от персонала си заради огромни загуби след COVID-19. Този договор съобразен ли е с новите реалности – очакваните съкращения в културния сектор?

- НДК не е в обхвата на този договор – там има Колективен трудов договор между работодател и синдикати. Доколкото ми е известно, сегашните съкращения са в атмосфера на работещ социален диалог между двете страни, въпреки тежкото положение на тази огромна културна структура. Засега няма заявени намерения от Министерството на културата и не се очертават тенденции за съкращения в държавните културни институти. От общинските оркестри съвсем отскоро има неясно напрежение единствено в Камерния ансамбъл „Дианополис“ от Ямбол, но ми се струва, че това не е в резултат на пандемията.

- В какво се изразяват най-големите страхове на работодателите в областта на културата предвид новата реалност, създадена от пандемията?

- Работодателите са поставени пред сериозни предизвикателства - преди всичко с новите условия за безопасен и здравословен труд (за артистичните състави, техническия персонал и администрацията), но и с огромната задача да предпазят публиката от заразяване. Както никога досега необходимостта от нормален творчески – репетиционен и сценичен – процес, се сблъсква с тези задължителни за масови събирания мерки. И тук са големите притеснения на работодателите как да се съчетават такива разнопосочни процеси, за които те носят голямата отговорност. Иначе рязка промяна в политиката за подкрепа на сценичните изкуства на държавно и общинско равнище не би трябвало да има. В същото време вече се забелязва промяна в стратегиите на отделните институти по отношение на репертоара, на местата за представяне, на рекламата и работата със спонсори.    

- Колко са организациите, които членуват в Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и имате ли представа дали във всички тях съществуват синдикални организации?

- В БАРОК членуват 51 организации от сценичните изкуства, библиотеки, музеи и др., като не във всички от тях има синдикални структури. Синдикатите и работодателите са обречени на добър диалог, тъй като в културната сфера те не са от двете страни на барикадата, а само от едната. Всички директори са хора от бранша с дълголетен стаж като актьори, режисьори, изпълнители, музейни и библиотечни експерти, реставратори и т.н. (вкл. хора със сериозен стаж на синдикалисти), така че повечето от тях имат силно изразена загриженост за своите служители.

- Еднакво добър ли е новият браншови колективен трудов договор за работодателите в сферата на културата на национално и на общинско ниво?

- Новият БКТД се разпростира върху членовете на подписалите го организации и за съжаление общински структури не попадат в неговия обсег.

- Едни от първите коментари във връзка с новия договор са, че той представлява синдикален пробив – и заради минималните прагове за работните заплати, и заради по-високите обезщетения при пенсиониране, и заради сумарното изчисляване на работното време само при доказана необходимост. Съгласен ли сте с тази характеристика и бихте ли обяснили защо работодателите отстъпват?

- Не сме на тепих в някаква схватка и тези споразумения не носят такъв характер. Напротив – например минималните прагове за работните заплати вече бяха приети, и то по предложение на БАРОК, в БКТД в театралната сфера още от декември 2018 г., така че това не е нещо ново в сценичния сектор. Необходимо бе прецизиране на категориите персонал в музикално-сценичните дейности спрямо нивата на индексиране, като за съжаление по настояване на синдикатите администрацията засега отпадна от тази схема.

За обезщетенията при пенсиониране се търсят възможности за извеждането им извън рамката на заплатите, тъй като в сегашния вид това е непосилно за много институти и отнема работни места за така необходимите млади попълнения. Надяваме се на съдействие от страна на Министерството на културата в това отношение. Сумираното изчисляване на работното време е ясно определено от Кодекса на труда и е наложително в сценичните институти с оглед предпочитанията на публиката и нормалния спектаклов ритъм, а също преди премиери, по време на турнета, фестивали и т.н.

- От страна на работодателските организации договорът е подписан и от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и от Сдружението „Ръководители в областта на културата“ (СРОК) между вас има ли различни виждания по въпроса за защитата интересите на работодателите в областта на културата и по-специално по отношение на новия браншови колективен трудов договор?

- Имаше различия, но те засега не са съществени в духа на това договаряне. Един от примерите по принцип е дали да има общ Браншови колективен трудов договор за сценичните дейности, или два отделни, както е досега – за музикално-сценична дейност и за театър. БАРОК е за отделни споразумения.

- Излезе информация в медиите, че работодателските организации са искали новият Браншови колективен трудов договор да важи по-малко от две години. Защо?

- Има логика – с оглед на настъпилите промени в безопасните и здравословни условия на труд, поради предстоящите промени в определяне на минималната работна заплата по браншове, с предстоящите неминуемо промени в Методиката за финансиране на сценичните институти, за да се изчака приключването на БКТД в театралната сфера и ред други неща, които ще се появят до края на годината от Брюксел. Този по- къс период не бе приет от синдикатите.

- Сред първите коментари по договора е и твърдението, че той ще насърчи диалога между работодателите и синдикалните организации, които задължително ще изразяват мнение. Какви са вашите наблюдения – вашите членове имат ли добро сътрудничество със синдикалните организации, има ли случаи, в които се стига, образно казано, до извиване на ръце?

- Такива случаи са редки, но има. Синдикалните организации винаги са имали широки права при обсъждане на работни условия, програми, турнета и други, така че и това не е нещо ново.

- За първи път в договора е записано, че в случаите, когато един спектакъл се заснема за излъчване или се предава на живо от външен продуцент, участващите в неговата подготовка и реализация получават допълнително възнаграждение, договорено предварително със синдикалните организации. Защо тази мярка се приема едва сега?

- Записите са един от случаите, в които синдикалните организации винаги са давали мнение и често са били бариера за заснемане или запис на продукции. Тук се регламентира разликата във възможността самият институт да бъде продуцент на запис за архив, и заснемане от външен продуцент, което е предмет винаги на специално договаряне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във