Банкеръ Daily

Общество и политика

В Бургас е учредена първата българска градска община

За първи кмет на освободения град Бургас е назначен Нико Попов.

На днешния ден през 1878 г. град Бургас е освободен от османско владичество и е учредена първата българска градска община.

По време на Руско-турската война от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и четири оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на Одринското примирие Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море, северно от Несебър. Така в началото на 1878 г. в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово. Бургас е спасен благодарение на Руфат Ефенди, османския комендант на Бургаското пристанище.

На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани. 

За първи кмет на освободения град е назначен Нико Попов. На 7 февруари 1878 година, ден след освобождението на града, встъпва в длъжността на кмет на първото градско общинско управление. Негов заместник е Панайот Русалие, а секретари са Стоян Шивачев и Мавруди Стойчев. В периода 15 януари 1879 година и 29 август 1880 година Нико Попов е председател на Бургаската община. За време на управлението си активно подпомага местното население и руските войници, за което е награден с бронзов медал от Сливенския губернатор. 

На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.

С изпълнението на Берлинския договор от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. По силата на договора в града се завръща и част от турското население. Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина – територии, които остават под османска власт. През 1880 година е открито читалище „Пробуда“, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза "Бургаски вестник" – първият бургаски седмичник.

Градът остава османски до септември 1885 година, когато Източна Румелия се съединява с Княжество България.

След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове. Развитието намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 г. - Морската градина, и през 1897 г. -  катедралата Св. св. Кирил и Методий

През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас – Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които Фабрика за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите български мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика КамбанаФабрика за рибни консерви и други.

Редица красиви сгради в Бургас – хотел „Империал“, „Модерен театър“, къщите на Йови Воденичаров, Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други, катедралата Св. св. Кирил и Методий, сградата на музея "Петя Дубарова" са проектирани от италианския архитект Рикардо Тоскани (между 1897 и 1926 г.). Той е с изключително голям принос за урбанизацията и модернизацията на град Бургас. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във