Банкеръ Weekly

Общество и политика

В България няма невъзможни коалиции

Владимир Шопов, политолог, пред в. БАНКЕРЪ

Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година в София. Завършва политология в Лондонското училище по икономика и политически науки и в СУ Св. Климент Охридски. Специализирал е в Оксфорд, Лондонския университет и Калифорнийския университет. Преподава в Нов български университет и в Дипломатическия институт на МВнР. Работил е с комисии от Европейския парламент и европейски депутати. Той е основател и управляващ партньор на консултантската компания Sophia Analytica.


Г-н Шопов, кои са полезните ходове на управляващите до изборите освен рязането на лентички?

- Имаха такива, но ги пропуснаха. Можеха да ги осъществят като управление на отделните кризи, но те бързо се отказаха от този подход. Постепенно отпаднаха всички основни мантри, на които това правителство се опираше - и легендата за коренно различния морален облик на партията, и за качеството на алтернативния елит, който предложиха на избирателите. Постепенно всичко се редуцира до способността на управляващите да опредметяват това, което правят. За по-просветено мислещата част от аудиторията това е един примитивен подход към политиката. В България в годините след 1989 г. се наложи доминиращото възприятие, че нищо хубаво не се случва и само се разгражда. Затова и тази предметност на управление в крайна сметка ще бъде основният политически ресурс, с който ГЕРБ ще отидат на избори.


Под предметност имате пред вид показност?

- Да, опредметяване на това, което се прави - да се покаже. Магистралите са главният пример за това. Или пък вместо да правиш здравна реформа, купуваш нова техника и показваш инсталирането й. Последният пример е заседание на МС, което се завъртя около темата за енергийната ефективност. След някаква калкулация правителство стига до тезата, че по време на тройната коалиция 24 сгради са били направени енергийно ефективни, а по времето на сегашното управление - 240. И оттам се вади аритметична пропорция, с която се демонстрира философията на управлението. Според мен това нещо ще бъде доведено да абсурд в оставащите месеци. Бих добавил още две писти, на които правителството ще се опита да реши проблема с изборите. Смятам, че то ще прекъсне връзката между вот и представителност чрез различни манипулации на изборите. За такива действия има достатъчно доказателства от последния вот. Другата е подсигуряването с широк пояс присъдружни партии и постигането на различни типове договорки с останалите играчи. Това е правителството, което най-малко си задава въпроса в последната година от управлението си с какво собствено ще отиде при избирателите. Подготвят се за развръзката най-вече чрез тези две стратегии.


Използвахте термина присъдружни партии. Ще бъдат ли наградени с нещо РЗС и СДС например?

- В политиката конвертируемата валута е достъпът до властта и публичните ресурси. Така че това е основното, което може да ги изкуши и привлече. СДС е толкова изтощена от отдалечеността си от властта, че е готова на абсолютно всичко, за да получи гарантирана присъдружна роля. Това е много сериозен системен проблем за всичко, което се случва в България - в политическата ни система вече няма невъзможни коалиции. Върху всяка партия, основателно или не, тегне подозрението, че е лесно готова на всякакъв компромис, за да получи достъп до власт и ресурс. В тази категория бих поставил и партията на г-жа Кунева.


Според вас Меглена Кунева би ли се съгласила след изборите да състави коалиция с ГЕРБ?

- Трудно ми е да видя какво би спряло партията на г-жа Кунева от това. Все още е рано е да се коментира начина, по който ще се случи, но аргументацията може да бъде, че така управлението би се цивилизовало и облагородило и че европейското би се завърнало в него. В немалка част от хората на г-жа Кунева е много трудно да припознаем по-дългосрочна политическа позиция и поведение, което да доведе до по-фундаментална промяна на системата. От тази гледна точка ми е трудно да видя какво би я спряло да се коалира с ГЕРБ.


Ще се изравни ли подкрепата за ГЕРБ и БСП в периода до изборите?

- Нивата на подкрепа вече са много сближени. ГЕРБ продължава да има известно предимство. Настоящото ниво на подкрепа, с което БСП ще отиде на избори, също едва ли ще се промени много. Управляващите трябва да преминат през две препятствия. Едното е, че една година не е никак малко в управлението. Има натрупване на немалко негативни процеси и в икономиката, и в социален план, с които тепърва ГЕРБ ще трябва да се справи. Това вероятно ще даде ефект върху прословутата ниска българска публична задлъжнялост. Ясно е, че ГЕРБ много трудно може да се справи със задаващата се вълна от протести, без да отвори кесията. И второто нещо, което ще се отрази на нивото на подкрепа за управляващите, е свързано с реториката на премиера. В последните няколко седмици виждаме едно нарастващо безразличие, с което неговите думи се възприемат. Спомнете си за начина, по който той проведе срещата с близките на задържаните моряци. Това, което знаем от политическата история на ГЕРБ, е, че те се изнервят, когато не владеят напълно ситуацията. А точно такъв период предстои до изборите.


Виждате ли признаци, че ГЕРБ може да излезе от руслото на лидерските организации и да се превърне в сериозна партия? В парламента след третата му година от общо 117-те депутати от ГЕРБ са познати не повече от 10-15 имена. Единствено властта ли събира тези хора?

- Това е класическа партия на властта. Има известни разлики с може би най-типичния подобен пример - НДСВ. ГЕРБ беше по-внимателно модулирана и изграждана като структура, преди да почне да управлява. Включително и със сериозна външна подкрепа. Много от хората й са работили в силно йерархизирани структури и това им позволи да създадат сравнително стройна организация. Но липсата на всякакъв идеологически пълнеж и изграждането на една структура, която просто трябва да се излее във властта, доведоха до това, че там се изсипаха изцяло опортюнистично настроени лица. Ако махнете фигурата на Борисов, какво всъщност ви остава - основният архитект на тази структура е вътрешният министър. А той е една изключително дискредитирана личност с почти нулев капацитет за политическо прераждане. Аз не виждам какво би могло да залепи парчетата, ако го няма Борисов.


Само авторитарни и полуавторитарни партии ли е възможно да имат стабилни структури в България?

- В съвременната политическа история имаме достатъчно партии, които аз не бих описал като авторитарни. Двете основни партии на прехода не бяха авторитарни, независимо че СДС беше създадена по доста силов маниер като партийна структура. СДС винаги е имала достатъчно позиционирани групи с по-демократична култура. Същото важи и за БСП поради нейната многоцентричност. Когато обаче навлизат нови партии, те обикновено се концентрират около определена фигура. Много често новите партии в Централна и Източна Европа, които нахлуват на терена, почти по правило се въртят около един човек. Идейното им съдържание се състои от няколко ключови, по правило клиширани тези, нямат кой знае каква идеология. Нямат добре разработени национални структури, които са една от гаранциите, че една партия няма да отиде в изцяло тоталитарна посока.


Продължава ли Първанов да има силни позиции в БСП, или Станишев успя да го неутрализира?

- Към момента Станишев има предимство в разпределението на силите вътре в БСП. Но Георги Първанов достатъчно рано разпозна това. И рязко намали политическата си активност в очакване на изборите. Той ще наблюдава и други три събития. Едното е евентуалното избиране на Станишев за лидер на ПЕС, за което аз не смятам, че шансът е особено голям. Второто е да изчака как ще приключи инициативата за референдума за АЕЦ Белене, която също е достатъчно проблематична. Третото е да изчака да види какво ще се случи на изборите. Ако БСП загуби, няма никаква политическа логика, по която Станишев да остане начело. Тогава Първанов ще се опита да наклони везните в своя полза.


Можем ли да търсим в българската външна политика причините, че терористите взривиха бомба тъкмо в Бургас?

- Не съм от хората, които търсят пряка връзка. Но в българската външна политика се случиха няколко неща, които изкараха България на фокус и създадоха среда, в която да се помисли за такъв тип деяния на наша територия. В последните години сме изключително склонни да изпълняваме политически поръчки на ЕС и САЩ - такива имаше и за Беларус, и за Сирия. Те обаче не ни помогнаха да изградим една по-премислена политика или да натрупаме определен политически капитал, който да използваме по-нататък.


Като казвате поръчки, това официални поръчки ли са, или просто някой ни съветва да посвършим малко мръсна работа?

- Не мисля, че второто е добре казано. По-скоро става дума за комбинация от самоинициатива и подсказване от страна на ЕС и на други партньори каква би било полезна роля на България в даден конфликт. Това щеше да има смисъл, ако, както казах, наистина позволяваше да се натрупа външнополитически капитал, който да бъде по-късно използван за решаването на по-дългосрочни проблеми. Ангажиментът ни към Арабската пролет например много трудно би могъл да се вкара в такъв контекст.


Разпада ли се философията, която стоеше зад създаването на ЕС и Шенген, или просто европейската идея се намира в състояние на временен спад?

- Има две плоскости, в които да се анализира този въпрос. Едната е свързана с клишето, че ЕС се придвижва през кризи. Второто е, че тези кризи са от различен порядък. Например рестартирането на големия проект за единния пазар до голяма степен беше резултат на кризата в края на 70-те години и търсенето на нови възможности за развитие на европейската икономика. Сегашната криза е от по-голям мащаб. Тя е свързана както с недооценяването на някои последици от интеграционния процес, така и с ефектите на глобализацията.


Като непредвидени последици бих посочил неочакваната за европейските елити диспропорция между скоростта на интеграция в отделните сфери. Финансовата интеграция се случи много по-бързо от икономическата и това веднага създаде напрежение върху единния пазар и националните икономики.


Втората голяма криза касае участието на ЕС в новия глобален ред. Някои от страните, разбира се, могат да участват в глобализацията и като самостоятелни държави, но на ЕС като единна структура все още му липсват ключови компоненти, за да може да действа глобално. Всички тези проблеми водят до сегашната криза и това е една от причините тя да не може да бъде разрешена бързо. Не е възможно в рамките на няколко години да се намерят верните ходове и да се постигне политически консенсус за тяхното прокарване. Аз обаче не мисля, че сегашната ситуация ще доведе до най-негативните сценарии за разпад.


Живели сте на Запад, учили сте в London school of economics and political sciences и в други престижни университети. Лесен либеше обратният път към България?

- Всичко е много лично. Животът ми се стече така, че много пъти съм заминавал и съм се връщал. Развитието в България винаги е било фактор, но в повечето случаи решенията се вземат през някаква лична призма. И не мисля, че в това трябва да привиждаме нещо квазигероично. Истината е, че бидейки вече част от ЕС, пред човек няма някаква житейска окончателност. Решението по-скоро е свързано с вътрешни ценности - какво е важното за теб. В моя случай чувството за свобода, включително и професионална, много силно е надделявало, защото съм преценил, че за мен тук има повече и по-интересни професионални възможности, отколкото навън. Но това винаги може да се промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във