Банкеръ Daily

Общество и политика

В Бюджет 2022 се заделят средства за българите в Украйна

Българското правителство ще може да използва допълнителен ресурс за оказване на хуманитарна помощ за български граждани и украинци с българско самосъзнание от Украйна.

Това записаха окончателно депутатите в държавния бюджет след предложение на управляващата коалиция, направено в третия ден от пленарните дебати по Бюджет 2021. Страната ни ще може да осигурява и хуманитарна помощ за Украйна, а парите трябва да бъдат осигурени от икономии.

Основните текстове на Бюджет 2022 бяха одобрени окончателно след среднощни заседания, едно от които приключи малко след 5 часа тази сутрин. През лятото предстои актуализация на бюджета.

Макар и малцина, имаше депутати, които осъмнаха в пленарната зала в дебати по второто четене на държавния бюджет и редица от тях отправиха критики към управляващите, че предложените текстове вече не са актуални заради войната в Украйна.

След подновяването на работата управляващата коалиция излезе с предложение, представено от председателя на Бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански.

„По оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последиците от военните действия срещу Украйна“, предложи съответния текст той.

От ГЕРБ направиха редакционни бележки, с които да предотвратят основното опасение на партията, представено от Радомир Чолаков. „Не знам дали не отваряте малко повече чувала с парите и не позволявате много голямо харчене. Приятелски казвам, че това в някакъв момент може да породи голям проблем. Много големи харчове могат да се случат“, изрази той опасенията на депутатите от опозицията.

Костадин Костадинов от „Възраждане“ изрази притеснение, че след като бюджетът влиза в сила от първи април, реакцията на правителството няма да е достатъчно бърза.

„Имаме ли гаранция някаква за задействане на предварителен механизъм, компенсаторен, вътре в рамките на бюджета, с който да сме сигурни, че ако се наложи, тези средства ще могат да бъдат заделени авансово?“, попита той.

Любомир Каримански поясни, че в рамките на месец могат да бъдат получени такива икономии.

„Само ще дам пример. Ако намалее още темпът на заразяване с COVID-19, оттам може да има също някаква икономия още в рамките на първия месец“, посочи той.

В залата имаше настояване в текстовете пред помощ да се запише и думата хуманитарна, за да няма двусмислие и съмнение, че страната ни може да окаже и военна помощ на Украйна.

България може да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лева нов дълг през годината, реши окончателно парламентът.  Заложена е възможност страната ни да излезе на международните финансови пазари. Общата задлъжнялост в края на годината не може да надхвърля 35 милиарда и 500 милиона лева. Дефицитът по консолидираната фискална програма е 5 милиарда и 900 милиона лева или 4,1 на сто.

През лятото предстои актуализация на бюджета.

4,8 млрд. лв. ще бъде субсидията за общините през 2022 г.  - това реши още Народното събрание, като одобри трансферите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии. Трансферът за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища ще бъде в размер на 48,228 млн. лв.

Не беше подкрепено предложението на партия "Възраждане" за допълнителни пари за култура.

Дебатите до обяд бяха за това дали да се отпуснат допълнителни пари за транспорт и капиталови разходи.

Депутатите не приеха предложението и на ГЕРБ за допълнителни 179 милиона лева за субсидиране на градския транспорт в столицата. 

Близо три часа депутатите спореха за допълнителните пари за Столичната община като субсидия към вътрешно-градския транспорт.

С лишаване от тази субсидия ще се задълбочат задълженията, каза Румен Христов от ГЕРБ-СДС. „Аз не искам да има противопоставяне на помощта, която ще получи София, и други общини, и особено пък тези в планински и полупланински райони“, допълни той.

Венеция Ангова от „Продължаваме промяната“ коментира, че ако сумата не бъде желаната не може да се говори, че Столична община ще бъде наказана. „Тук задачата е да върнем справедливостта и равнопоставеността в отношението към общините. Общината е могла да направи много повече преди COVID  пандемията“, посочи тя.

Георги Свиленски от БСП призова да не се прави популизъм. „Не правете служителите в градския транспорт заложници на тези интереси, защото плащането с пачки не е най-правилният начин“, подчерта той.

От „Възраждане“ подкрепят допълнителните средства за транспорт.

„Няма как столицата ни да изпадне в апокалиптично състояние по отношение на градски транспорт, защото тука става дума за хиляди, да не кажа стотици хиляди поток от хора, които го използват“, заяви Цончо Ганев.

В началото на днешното заседание ДПС и ГЕРБ настояха в залата да присъства министърът на финансите или вицепремиерът Корнелия Нинова. 

„Която вчера от парламентарната трибуна си позволи назидателен тон спрямо една от парламентарните групи с аргумент, че точно парламентарната група на ГЕРБ не желае приемането на този бюджет и умишлено го бави. Парламентарната група на ГЕРБ присъстваше в пленарна зала до 5:20 сутринта, когато беше закрито пленарното заседание и аргументира всички свои предложения. Това обаче не може да се твърди за член на Министерския съвет“, каза Десислава Атанасова.

Заместник-председателят на парламента Мирослав Иванов обясни: „Вицепремиерът Василев е извън страната. Няма как да се случи това нещо“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във