Банкеръ Daily

Разговор със скулптора Андрей Москов

В ателието на Андрей Москов – скулпторът, видял виц в ръченицата

Скулпторът Андрей Москов, зад когото се вижда плакатът на последната му изложба в галерия "Минерва".
S 250 08019dd8 8172 47ac 983d 42096726651c


До 12 май в галерия „Минерва“ на Гранд хотел „София“ може да разгледате най-новата изложба на скулптора Андрей Москов. Той е автор на уникалните пластики – награди, които вестник „БАНКЕРЪ“ връчва всяка година. Създава творби и в сферата на монументалната скулптура.  Негови пластики притежават Хилари Клинтън, бившият кмет на Москва - Юрий Лужков и бившият президент на Казахстан - Нурсултан Назарбаев.


- Какво е основното послание на най-новата Ви изложба?

- Нямам конкретно послание – представил съм работи, които съм ги правил през последните две, три години. Те са доста разнородни, на различни теми, но сега съм ги събрал на едно място. Да се види какво работя в последно време.

- Бихте ли разказали повече за работата си „Ръченица“?

- Тя е едно от изключенията – едно от първите неща, които направих, след като завърших Художествената академия.

-Тогава какво Ви вълнуваше в ръченицата?

- По-скоро виждах някакъв виц в това как жената играе ръченица – как в движението й има нещо, напомнящо на змията. Не в духа й или в излъчването й - а в танца й.

- В новата Ви изложба сте представили цикъл "Зодии". Вярвате ли в тях?

- Да. И от години си правя експерименти с тях. Една зодия може да се направи по хиляди начини и в различни варианти. Но смятам, че „Глиганът“ е най-улучената ми работа, както и пластиките „Морското дъно“ и „Владетелят на морето“.

- Може ли да кажете кои работи повече се купуват – от цикъл "Зодии" или тези, свързани с морските теми. Сред последните в изложбата Ви се откроява и пластиката „Сърфистът“?

- Не, не мога да кажа кое повече се търси. Има един лаф: „За всеки влак си има пътници". Различни времена, различни вкусове. Ето, например, виждате в ателието ми онази конска глава, по която сега работя. В началото я направих с отворена уста, но клиентът не я хареса и му я затворих.

- А докато правите работите си, представяте ли си ги на конкретно място – например пластиката „Антично“, за какво пространство е най-подходяща?

- Върху някоя камина.

- За пластиката „Майчинство“ може би е излишно да Ви питам - тя би била идеална за фоайето на родилно отделение. Но ако Ви поканят да направите пластика – награда за най-смел лекар в борбата срещу пандемията от COVID-19, какво бихте изобразили?

- Тази тема предизвиква всякакви асоциации - абсолютно всичко!

- По каква тема мечтаете да направите голяма, монументална скулптура?

- Не бих казал, че мечтая за някаква конкретна тема. Навремето, спомням си, бях на 29 години, съвсем млад скулптор, с ателие в центъра на ул. „Кирил и Методий“. И тогава имах една мечта – да имам 10 000 лева! С тях много добе знаех какво щях да направя. Това по онова време бяха много пари...

- И какво щяхте да направите?

-Скулптури – какво друго?! Ние това правим.

- А когато сте имали „богат“ период - какво са изобразявали пластиките ви? Може ли да дадете пример?

- Сещам се за едно голямо сърце с рога. Тази работа днес украсява дома ми. Но освен „богат“ период съм имал и други – такива, когато никой нищо не купува и се чудиш какво да правиш. Но това е нормално – при нас, творците на свободна практика е така – „няма, няма, пък току има".

- А някога работили ли сте на щат?

- В началото, като завърших Художествената академия, работих една година като учител, но не ми хареса. Каниха ме навремето и в Нов български университет – тогава, когато още нямаха ателиета. Студентите работеха в ателието ми, което беше голямо и хубаво. Идват десет човека и започват да пипат все още недовършените ми работи. Карам ги да работят нещо свое, а те започват да пипат. И като си тръгнат, все едно съм изцеден - не ми се работеше повече и се отказах.

- Но за вестник „БАНКЕРЪ“ вече повече от 15 години правите статуетките за наградата и не се отказвате...

- Да, с Бистра Георгиева се запознахме преди много години. В интерес на истината тя много трудно достигна до мен, защото навремето се работеше с посредници, които не даваха да се стига до нас. Взимаха процент.

- А сега работи ли се с такива посредници – агенти?

- Такива почти няма, защото пазарът е страшно затворен.

- Но навремето – през 90-те години, казвате, че сте продавали по пет работи. Кога е настъпил сривът?

- Преди десетина години. През 90-те години имаше много голям бум. Всички „мутри“ и по-замогнали се хора купуваха масово, защото трябваше да покажат, че са естети, имат афинитет към културата.

- А налагаха ли Ви вкусовете си – казваха ли Ви как биха искали да изглеждате пластиките?

- Когато ставаше дума за пластика за награда, ми казваха - и в какъв размер биха искали да бъде, а понякога ми поръчваха и допълнителни детайли.

- Съпруг сте на изкуствоведа Марияна Илиева – тя намесва ли се в работата Ви?

- Тя ми помага – особено за пластиките за награди. Тя е човекът, който идва и ми казва – това тук не ми харесва. Аз се опитвам да споря, но тъй като това е трудно, поправям. За съжаление, днес се поръчват много по-малко работи за награди.

- Как си го обяснявате – с липса на интерес или недостатъчно средства?

- Причините са много. По магазините продават внос от Китай и Турция всякакви статуетки за награди – слончета, лъвчета, но те са все ментета и са все серийни бройки. Докато аз работя във восък и това, което правя, е уникално – едно единствено, няма друго! Може да направя подобно нещо, но то няма да е същото. Днес като че ли оригиналът не се цени. А навремето се е случвало клиенти да дойдат и като нямат цялата сума да платят дадена работа, се уговаряме да го направят на няколко вноски. Днес това вече го няма.

- Защо? Не са ли били коректни към Вас?

- Просто хората си имат други проблеми. Разбира се и днес пак се строят нови къщи – пак имам поръчки, но много по-рядко. Основно се поръчват пластики за вътрешен интериор, рядко някой поръчва бюст на ценна за обществото ни личност. Навремето имаше държавна комисия – правиш портрет – релеф или бюст на известната фигура и минаваш през нейното жури. Те казват дали си уловил приликата и характера на човека. И ако не си го направил, те връщат. А днес инвеститорът идва и казва: „Имам толкова пари – ако искаш“. И всеки един от нас – скулпторите, си прави сметката може ли да "влезе" в тази цена с материала и отливането му. Клиентът не е виновен, защото той няма представа каква е реалната цена. Сравнява я с тази на ментетата, които се продават масово по магазините.

- Бихте ли разкрили малка търговска тайна – колко струва трудът Ви като процент от цената на произведението на изкуството?

- Това не се изчислява в проценти. Може да е някаква много малка работа, а за нея да е необходима много по-голяма прецизност, в сравнение с други, по-големи пластики.

- Съюзът на художниците може ли по някакъв начин да зададе определени стандарти при цените?

- В днешно време това е невъзможно. Но навремето, когато бях в ръководството на Съюза на художниците, имаше подобен „ценоразпис“ - например релеф или портрет струва от толкова до толкова. Днес времената са други. От Съюза на художниците, например, сега са ми дали възможност да ползвам това помещение тук. Едно време това беше голямата бронзолеярна. Но разбира се, аз им плащам наем. Навремето през Съюза на художниците ни свързваха и с чужденци, които минаваха през ателиетата, избираха работи и ги продаваха в чужбина. Но много се опарих. Имаше един германец, който работеше чрез Съюза с много художници и скулптори. Работеше с нас години наред и всичко беше точно. Но в един момент това приключи, а с него и ние – само на мен ми отмъкна десетина работи. Търсихме го и на адреса му в Германия, но и следа нямаше от него.

- А защо работехте с посредник – не можехте ли да отидете в Германия и на място да се уговаряте с местните галеристи?

- Там е много трудно да говориш директно с някой галерист. Там, като отидеш, си никой. Просто галериите не работят по такъв начин.

- Всеки ли художник и скулптор в чужбина си има агент?

- Общо взето - да. Но като цяло в другите държави в Европа най-много си държат на техните художници. Има и български колеги, които работят в чужбина, но те работят с галерии, където комисионните са между 60% и 70 процента. За сравнение у нас комисионните са от 30% до 50% в зависимост от галерията. Ако продава повече, взима по-високи проценти.

- Очаквате ли някакво влияние на пандемията върху пазара? Клиентите Ви ще започнат ли да настояват да купуват на по-ниски цени?

- Те така и така купуват на по-ниски цени. Пазарят се. Надявам се, че след като пандемията свърши, ще започнем да мислим повече за изкуство. И като си купите апартамент, да помислите как да го украси с картина, с пластика. Надеждата при нас творците умира последна. Нали знаете - навремето Микеланджело е казал – една скулптура, като я направиш, трябва да я пуснеш по баира. И стоиш и гледаш, затаил дъх. С тайната надежда, че нищо няма да й се счупи. Защото, ако остане цяла, значи си си свършил работата. Направил си я така, както трябва!

Facebook logo
Бъдете с нас и във