Банкеръ Weekly

Общество и политика

Управниците нямат слабост към учителите

Увеличение на преподавателските заплати с 30 лв. може да отвори образователната кутия на Пандора

Първият учебен ден наближава като отсега е сигурно, че учителите няма да го посрещнат с безразличие. Причината е, че в началото на септември изтича ултиматумът, който синдикатите в образованието тънко поставиха на образователното ведомство и управляващите като цяло. Около 93 хил. души, работещи в школа и детски градини, се надяват държавата да сложи някой лев отгоре върху постните им заплати. А мотиви за това желание - колкото щеш. На първо място е кадровата криза, която най-много след две десетилетия заплашва да обезлюди българските училища не само откъм качествени, но и от каквито и да било преподаватели.


Плашещите данни от няколко статистики показват, че само един процент от работещите педагози са под 30-годишна възраст. От около 1000 студенти по специалността по-малко от една трета избират мисията да просвещават учениците срещу предлаганото им мизерно заплащане. България е на първо място по застаряване на учителите, като средната им възраст е 50-54 години, а в детските градини дори достига до 54-59 години. Нашите старши или главни даскали


взимат между 483 и 516 лв. на месец

nbsp;


със стаж и допълнителни квалификации, докато европейските се разписват срещу две-три хиляди, та чак до 8-9000 хил. евро в Люксембург. Списъкът с подобни сравнения е твърде дълъг. И е очевидно, че държавата спешно трябва да инвестира в налагането на млади кадри, защото със стартовите 420 лв. няма как да хване с трици маймуни.


Учителите предвидливо яхнаха вълната на започващата учебна година и си поискаха 30 лв. увеличение на минималните заплати за начинаещите педагози, с което те да скочат поне до 450 лева. Съюзът на работодателите в системата също надигна глас и реши, че същата сума трябва да получи всеки педагог. Мотивът им е, че ако новобранците получат повишението и доходите им догонят тези на главните учители, ще се създаде


излишно напрежение в колектива

Директорите дори се оказаха предвидливи и изчислиха, че за успешното изпълнение на хватката ще са необходими 60 млн. лв. годишно. А това е капка в морето при 2.75-те млрд. лв., които ще глътнат образованието и науката само през 2012-а.


Засега обаче правителството е заело изчаквателна позиция. Лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева се видя с премиера Бойко Борисов, за да обсъди темата, но от срещата на четири очи не произлезе новина. Министерството на образованието не е обелило и дума за допълнително стимулиране, мълчи и финансовият министър Симеон Дянков, който иначе неведнъж е заявявал, че образованието е най-важният национален приоритет. Защо властимащите са толкова тихи? Причините са комплексни и могат да се търсят поне в няколко посоки. Първо, 60 млн. лв. в условията на финансова криза никак не е малка сума и трудно ще се намери излишък, който да я покрие. Освен това властта би предприела подобен рисков ход само с пиар цели, а сега моментът не е особено подходящ. До началото на 2013-а добрите намерения, изсипани под формата на финикийски знаци, ще бъдат забравени. Но пък едно


увеличение с изходяща дата 1 януари

nbsp;


догодина ще осигури далеч по-голям процент потенциални гласоподаватели в средите на въпросните почти 100 хил. учители. Вероятно кабинетът Борисов се опасява и от ефекта на доминото, при който всички държавни служители по светлия пример на образователните си колеги също ще поискат увеличение на заплатите. Подобни сценарии се разиграват с въоръжените не само с аргументи военни и МВР, като там разговорите също зациклиха или тактически бяха отложени.


Друго възможно опасение за пасивността на управляващите е, че те нямат финансова полза да отварят образователната кутия на Пандора. Вече се чуват плахи гласове от страна на синдикатите и работодателите, че парите за образование в Бюджет 2013-а трябва да бъдат повишени, както и да се вдигне разходният стандарт на ученик. Тези допълнителни огромни разходи трудно ще бъдат преглътнати от почитателя на постната пица министър Дянков. Парите от БВП, отделяни за функция Образование, в момента са около 3.37%, или 2.75 млрд. лева. А синдикатите и работодателите намекват, че той трябва да стане 4 процента. Ако подобни разходи бъдат гласувани в следващия бюджет, това значи спешно да се намерят едни 500 млн. лв. отгоре. В този ред на мисли е добре да се отбележи, че подобен ръст дори е закъснял. Изоставаме фатално от заложеното в европейската стратегия Европа 2020, въпреки че на думи правителството е един от най-горещите й привърженици. Според целите на стратегията след по-малко от десет години е необходимо


да харчим за образование и наука 10 процента

nbsp;


от брутния ни вътрешен продукт. Подобно нещо може да стане факт само ако бюджетните разходи в тази сфера се повишават с 0.73% годишно. По тази схема още за 2012-а трябваше да бъдат заложени 4.1%, но кабинетът се направи на разсеян. Няма индикации, че в края на декември нещата ще се променят, поне що се касае до разходите за образование.


Средният стандарт за издръжка на ученик е замразен на 1350 лв. от три години, независимо че разходите на школата за този период са скочили с около 12 процента. България харчи за дете в детска градина или ученик около три пъти по-малко в сравнение с останалите държави на Стария континент. Сумата дори е изкуствено завишена, защото парите за облекло на учителите необосновано са включени в нея. Представителите на преподавателите смятат, че стандартът може да се вдигне до 1438 лв., но затова също ще е необходима финансова инжекция в размер на стотици милиони левове. Малко вероятно е Дянков да ги даде.


Докато чакат и се надяват

поне малко да повишат стандарта си на живот, учителите намират временна утеха с програмите за допълнителна квалификация. Преди няколко месеца за надграждане на знанията на преподаватели, помощник-директори и директори бяха отпуснати 75 млн. лв. по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, с които да бъдат обучени над 45 хил. служители от образователната система. До 2014-а младите учители могат да преминат едногодишно специализирано обучение във висши училища и да придобият квалификацията си по чужд език, информатика и технологии, по-висока компетентност в оценяването на учениците и в предотвратяването на агресията в училище. Но ако до края на програмата си останат все така бедни, някой май ще трябва да спира тяхната агресия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във