Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЯВАЩИТЕ СИ КУПУВАТ СПОНСОРИ С БЮДЖЕТ 2009

Г-н Костов, как оценявате огласените тази седмица параметри на бюджета за догодина?
- Този бюджет по замисъл е корупционен, целта му е купуване гласовете на избирателите. Това не е отговорен и сериозен бюджет. Не отразява рисковете от развитието на икономическа криза в страната. Планирани са огромни средства за инфраструктурни обекти, които ще минат през доказано корумпирани институции. Европейската комисия не позволява нито едно евро от еврофондовете да мине през тях, а правителството сега ще изсипе там милиарди левове на българските данъкоплатци. Така управляващата коалиция, уж финансирайки инфраструктурни проекти, на практика си купува спонсори със средствата от бюджета. Всичко това е много тревожно. Идеята да се отделят повече пари за инфраструктура, преди да се отстранят причините, поради които са спрени парите от Брюксел и да се отговори на упрека на авторитетни издания, като Икономист, Ню Йорк таймс, Интернешънъл херълд трибюн, че България е страна на корупцията и некомпетентността, е опасна политика. Тя няма да доведе до нищо добро.
А мерките, които се планират в социалната сфера?
- Няма специални защитни програми за хората. Има обаче нещо, което си е чист скелет в гардероба - става дума за идеята да се даде голямо повишение на пенсиите, което следващото правителство ще бъде задължено да реализира през юни догодина. Това е некоректно поведение, тъй като ситуацията може да се развие по всякакъв начин. Например страната да изпадне в трудно положение, да има безработица, недостиг на средства... Данъците няма да се променят драстично, освен че малко ще увеличат някои акцизи. Но пък кабинетът вдига данъчната оценка за недвижимите имоти, с което допълнително ще охлади пазара на недвижима собственост, тъй като увеличава ангажимента за плащане на данъци при други равни условия. Това по никакъв начин не е социално. И евентуално да видим как ще изглежда ангажиментът за преоформяне на осигуряването на заетите лица... Там трябва да има намаление.
Говори се обаче не за намаление, а за преразпределение на осигурителната тежест...
- Точно така е. Което не е мярката, която би трябвало да стимулира бизнеса. Можем за очакваме съкращаване на работни места заради трудностите, които се задават. Очевидно е, че бизнесът по драстичен начин губи оптимизма си през октомври. Такъв спад не е имало от много години насам.
Защо е това притеснение, след като правителството всеки ден ни убеждава, че световната финансова криза едва ли не ще подмине България?
- Бизнесът обаче мисли друго, при това реалният бизнес. Отделен е въпросът, че правителството и донякъде Централната банка, все още са на вълна борба с евентуална психоза - мъчат се да сеят оптимизъм. Само че за тази тактика вече е прекалено късно. Това поведение щеше да е адекватно през август... Не, до юни даже. Но в момента просто да сееш оптимизъм, без да вземаш реални мерки, вече си е недалновидност.
Какво не е направила в случая БНБ? За кое е късно, според вас?
- БНБ силно надценява стабилността на системата от търговски банки. Според мен недооценява рисковете. Първо, значителна част от нашите банки са чужда собственост и затрудненията на майката могат да създадат проблеми на дъщерната банка в България. Ето ви пример: изключително високите проценти, които една голяма чуждестранна банка предлага на депозитарите в българските си клонове, за мен е ясен сигнал, че изпитва затруднения по отношение на ликвидността си. Да плащаш над 9% по депозити в този момент може да означава само, че банката майка има сериозни проблеми.
Другият голям риск са раздадените кредити. Активите, които са заложени срещу тях, са драстичното обезценени. Мнозина казват, че това, което е на борсата, не е българската икономика. А кое тогава е тя? Кой може да каже кое е извън борсата? Най-добрата част на българската икономика е извадена на борсата, нали така? Или греша?
Биха ви възразили, че много от предприятията, които са на борсата, не са нито атрактивни, нито стабилни.
- Не могат да възразят, че това, което се случва с оценката на активите на фирмите на борсата, се случва и като обезценяване на фирмите извън нея. Цялата икономика изпитва затруднения и общо активите се обезценяват. Което означава, че гаранциите за взетите кредити сериозно са се обезценили. Това е важно и банките трябва да го имат предвид. Защото, ако им е заложен изграден обект в Банско, той вече не струва тези пари, за които е бил заложен. Така е и в туризма, така е и в индустрията, където е най-големият скок на песимизма...
Има риск мнозина да не ви разберат, защото малко български граждани участват на борсата...
- Това точно е голямо недоразумение. Всички участваме на борсата...
И вие лично ли?
- И аз, и вие и ще ви обясня как - със задължителното пенсионно осигуряване, т.нар. втори стълб, по който всички внасяме пари в допълнителните пенсионноосигурителни фондове. Те влагат парите си на борсата. Там, по моя преценка, трябва да има около 550-560 млн. лв., събрани от българските вложители по втори и трети стълб. Така че, без да знаем, при това осигуряване и при тези инвестиции на пенсионните фондове всички сме загубили много пари. Ако приемем, че са вложени 500 млн. лв., при този спад те са загубили 70% стойността си.
Кога хората ще почувстват тази загуба?
- Когато трябва да си теглят пенсиите. Тогава ще видят, че там няма нищо. Ако един пенсионер е продал през 2007-а апартамента си и е участвал в допълнителното пенсионно осигуряване и сега чака допълнителна пенсия, тази година е получил нула, независимо че е внесъл хиляди и десетки хиляди лева. Очакванията на спестителите са били абсолютно опровергани. Има трети недооценен риск в българската банкова система. БНБ, макар да обещава да води антициклична политика, т.е. по време на криза да увеличава ликвидността, а по време на нездрава активност да я изтегля, го прави с явно нежелание и предимно под външен натиск. Последната мярка, с която бяха намалени минималните задължителни резерви, е само малка стъпка в правилната посока. А кризата вече чука на вратата. Строителството и недвижимите имоти са гаранции в банките. Това е причина те да бъдат много по-притеснени, отколкото издават в момента. И накрая, котировките им на българската борса се обезцениха заедно с всички останали субекти. Сега някой ще каже, че това не вълнува банките. Е, донякъде не ги вълнува. Но тези, които са купили техните акции, за да получат някаква доходност? Примерно пенсионноосигурителните фондове вълнуват ли се, че имат акции, да речем, на Първа инвестиционна банка, които сега струват много по-малко, отколкото са дали за тях? Не може да се гледат банките само отвътре.
Като говорим за кризата, все пак не бива да забравяме високия фискален резерв...
- Рискът за банките специално е в обстоятелството, че са взели големи депозити отвън и са ги дали като кредити тук. Срокът на тези вложения ще изтече. Парите са раздадени на вътрешни субекти и ако те закъсат, както се очертава - към средата на следващата година, ще възникнат проблеми. Но дори да не закъсат, остава въпросът - ще намерят ли нашите банки нови свежи средства? Ще могат ли да осигурят нови заеми отвън, при положение че най-авторитетните международни гласове на финансовата система посочиха с пръст високия риск за инвестициите в България заради корупцията? Ще депозират ли големите банки пари в клоновете си у нас? Заемите, които се дават на български финансови институции и стопански субекти, вече бързо поскъпнаха. А те скочиха, тъй като Европейският съюз излезе с доклад, който посочи сериозни слабости в България. Тези неща са свързани. Ето защо у нас цената на кредита се вдига, докато в другите държави пада като антикризисна мярка. Българските банки, които в момента при ограничаване на кредитирането разчитат да получават високи приходи през повишената лихва, според мен ще ускорят влизането на реалния сектор в криза. Сегашния кабинет не може да генерира стабилност с рейтинг на доверие 9 процента. Имаме икономическа криза отвън и политическа криза на доверие в самото управление. Това е наслагване на два силно неблагоприятни фактора. Слабо правителство, парализирано от страх, и от друга страна, явни признаци на задаваща се криза.
Ако вие бяхте министър-председател днес, какво щяхте да направите?
- При това положение сегашното правителство не може да бъде посъветвано. Необходими са икономии, рационализация на бюджетните сфери, реформи на закъсали публични сектори като здравеопазването и прочие. Без това не може да се мине. Колкото и да е трудно, трябва да се намалят данъците, защото в противен случай няма как да бъде стимулирана икономическата активност с мощните средства на фиска. Държавата е длъжна да се държи като добър стопанин. Да олекоти администрацията, да зачертае излишните институции. В България вече има безброй такива и те нямат никаква самостоятелност...
По тази логика, а и ако съдим по общественото мнение, се налага да посвием и парламента. Двеста и четиридесет депутати ни идват в повече.
- Да, отдавна предлагаме те да станат 120, още повече че имаме представители и в Европейския парламент. Там е изнесена част от суверенитета на страната. Трябва да се намалят разходите на Народното събрание. Радикално, до края е необходимо да се редуцират всички структури. Например не всеки съветник на президента да има кола и обслужващ шофьор... Кое правителство по света харчи толкова много?
Сигурно казвате и верни неща, но рискувате да ви обвинят в популизъм...
- Не, не говоря популистки неща, защото ви казвам как през 1997 г. излязохме от кризата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във