Банкеръ Weekly

Общество и политика

Управляващите мислят за избори през октомври

Социологът Антоний Гълъбов пред "БАНКЕРЪ"

Антоний Гълъбов е доктор по социология, завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доцент в Департамент "Политически науки" на Нов български университет. В периода 1997-2001 г. ръководи Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет. Експерт на Асоциация "Прозрачност без граници"



Член е на Българската социологическа асоциация, както и на управителния съвет (УС) на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) - Париж, Франция (2003). Основател и член на Българското общество за индивидуална свобода (БОИС 2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA - Лимож, Франция (2004). Председател на УС на Институт за публични политики и партньорство (2005).



Г-н Гълъбов, очаквате ли дебати по същество за Европейския парламент (ЕП)? Между партийните лидери ли трябва да са те, или между водачите на отделните листи?

- Със сигурност дебатът би трябвало да се води между водачите на листи, тъй като в крайна сметка възможността за преференциален вот увеличава мажоритарния характер на тези избори. Там, където лидерът е на първо място, очевидно ще има противодействие срещу опонента на друга политическа формация. Но това няма да е коректно. Логиката и теорията показват, че каненето на дебат е част от позиционирането на дадена политическа формация. Партиите се опитват да предизвикат онези, с които пряко спорят за вниманието на едни и същи избиратели. Другият вариант е когато се търси директен лидерски сблъсък между формации, които спорят за водещо място на изборите.


Как се държат основните играчи БСП и ГЕРБ?

- Както обикновено, кампанията на "Коалиция за България" е доста по-агресивна. БСП се държи като втора политическа сила и това прави впечатление. По отношение на ГЕРБ картината е различна. Те не се опитват да придадат по-голямо значение на опонента си. ГЕРБ критикува управлението, но отделя малко внимание на кандидатдепутатската листа на социалистите. В това отношение като че ли ГЕРБ по-ясно се опитва да поставя акцента в национален контекст и да си набави възможността да лансира собствените си европейски послания.


Как оценявате поведението на ДПС след показната среща между Лютви Местан и Бойко Борисов в Кърджали?

- Срещата в Кърджали беше елемент от една цялостна стратегия на ДПС. Движението се държи със самочувствието на водещ политически фактор в страната и затова кампанията им е значително по-балансирана, предвидима и стабилна. Опитват се да отворят нови пространства. Например с идеята си да бъдат привлечени работещите в чужбина български турци да гласуват за ДПС. Има определени реплики, които са анонсирани към вътрешната политика. Но по-скоро те защитават действията на правителството по отношение на малките населени места и развитието на спортни съоръжения в тях. ДПС няма да наруши този ритъм, посланието й е много ясно. То обвързва европейския хоризонт с българската политика.


А би ли могло да се осъществи евентуално сътрудничество между ДПС и ГЕРБ?

- ДПС винаги ще следва собствените си интереси.


Прави впечатление, че кандидатите за Европарламента не обясняват достатъчно на хората какво означава Европа за България. Те като че ли по-скоро спорят на национално ниво, подготвяйки се за предсрочен вот...

- Не виждам пряка връзка между резултатите от европейския вот и предсрочните избори. Решението за това зависи от управляващата конфигурация в българския парламент. В същото време обаче през последните седмици текат консултации за организиране на предсрочни избори през октомври. Но това е сценарий, който се води по-скоро от управляващите, а не от опозицията.


Покрай кризата в Украйна "Атака" зае категорична проруска позиция? Ще натрупа ли партията на Волен Сидеров позитиви от това, привличайки гласове от други формации?

- "Атака" разчита на това, стратегията й за пореден път зове за излизане от сивата зона. Ако Сидеров успее да поддържа темата, възможно е той да изтегли към себе си избиратели, които се намират в ясно дефинирания сегмент между комунистически и националистически формации. Сред избирателите на БСП има неудовлетворени от това, че партията им не е достатъчно проруска и в това отношение е възможно "Атака" да увлече част от периферията на социалистическата партия. Това би било зле за БСП, тъй като тя трудно ще издържи на конкуренция и от АБВ.


Като стана дума за АБВ, нека разчетем думите на Георги Първанов: "Разминаваме се в ценностите с хората от "Позитано" 20, а не с БСП". Станишев пък твърди, че в АБВ личностните амбиции са се оказали по-големи от една кауза. В случая кой е крив и кой - прав ? И как най-общо това би се отразило на резултата на левицата от евровота?

- Още при анонсирането на АБВ аз казах, че това ще коства един мандат на БСП и не е сигурно дали АБВ ще го спечели. Това беше преди около месец и половина. Към днешна дата вероятността АБВ да спечели този мандат нараства. Смятам, че има скрит вот за движението и той се дължи на изключително агресивната реакция на БСП срещу отделянето на АБВ. Ако Ивайло Калфин влезе в ЕП, ще се маркира още по-сериозно вътрешното разделение в лявото политическо пространство. Относно казаното от Станишев се опасявам, че не става дума за кауза. Тъй като самата конфигурация на "Коалиция за България" не предполага единна такава. Там има социалисти, социалдемократи, комунисти, земеделци, една от партиите която създаде "Атака", има и ромска партия. По-скоро става дума за удържане на статукво в лявото пространство, което най-вероятно повече няма да може да бъде задържано както след европейските избори, така и след очакваните предсрочни.


Какво по-точно имате предвид ? Смяна на ръководството на "Позитано" 20 или...?

- Предполагам, че след изборите за ЕП смяната на ръководството на БСП ще стане неизбежна. Тъй като за пореден път соцпартията няма да успее да бъде първа политическа сила. Освен това има много сериозно противопоставяне в БСП във връзка с възможната нова конфигурация на властта в следващия парламент. Така че ръководството на "Позитано" 20 ще трябва да плати доста тежка цена.


Проучванията сочат, че "България без цензура" (ББЦ) на Николай Бареков прекрачва прага за ЕП. Ще прати ли ББЦ депутати в Брюксел и какви са шансовете й за следващото 43-о Народно събрание?

- Там има проблем. Защото бяха създадени фалшиви очаквания чрез спекулации със социологическия резултат и с игра в рамките на статистическата грешка. Получи се представа за този политически субект като изключително силен, влиятелен, увеличаващ подкрепата си и т. н. Месеци след създаването му е видимо, че той няма този потенциал. Той се опитва да разполови периферии на различни електорални традиции около себе си. И в това отношение е очевидно, че до изборите няма да успее да увеличи подкрепата си. ББЦ има шанс да получи един евромандат, не повече. Освен всичко останало тази коалиция е твърде широка и наподобява, макар и с известни различия, онези, срещу които се противопоставя - "Коалиция за България" и "Атака". Вътре има от всичко по малко, но то не прави политическа иновация.


А реформаторите как ви изглеждат?

- Реформаторският блок има достатъчен електорален потенциал дори за два евромандата. Големият въпрос е дали избирателите ще бъдат мотивирани от възможността да определят кой да ги представлява в ЕП. Всъщност Реформаторският блок в най-голяма степен е територия на преференциалния вот. Важното е дали участниците в този съюз ще успеят да насърчат това вътрешнопартийно състезание, или ще се опитат да консолидират в последния момент всички избиратели около водача на листата, от което биха загубили.


Доколко ще са решаващи гласовете на ромите на предстоящите избори?

- Отделни групи ще бъдат подложени на натиск за купуване на гласовете им и предполагам, че това вече е в ход. За предстоящите на 25 май избори няма откроен видим победител и обикновено в подобни ситуации този псевдовот на гласове остава немобилизиран докрай. Независимо от факта, че изборите са важни за много партии, изглежда че пълният потенциал на купените гласове няма да е в такава степен решителен, както е бил в други ситуации.


Това означава ли, че очаквате по-ниска избирателна активност?

- Да. Смятам, че ще гласуват 2 500 000 - 2 800 000 избиратели, което е около 34-35 процента. Това ми се струва реалистично, защото няма общ подем, няма разбиране за значението на тези избори. Като добавим и очакваната агресивност на кампанията, ми се струва, че няма да можем да надвишим 3 милиона избиратели.


Какво е впечатлението Ви от първите дебати между основните конкуренти за председател на Европейската комисия Мартин Шулц (ПЕС) и Жан -Клод Юнкер (EНП). Как българските политици пренасят посланията им? Десницата иска затягане на коланите, левите - справяне с младежката безработица и т. н.

- Проблемът е в способността на нашите политици да прередят и да разчетат този дебат в български условия. А това поне засега не се случва. Тези избори са много важни за ЕС и в това отношение наистина има нужда от сериозен диалог. Опасявам се, че на наша територия малка част от него ще намери своята реализация.


Евентуален ремонт на кабинета би ли отпушил напрежението между партиите в т. нар. съуправляваща коалиция? Би ли могло да са стабилизира правителството така, че да изкара своя пълен мандат?

- Самият Лютви Местан определи коалицията като политически съюз и аз приемам това. Очаквам промени в кабинета, въпросът е, че те ще дойдат късно и затова няма да успеят да свалят напрежението. По-скоро могат да удовлетворят определени очаквания. Стабилността на правителството зависи от жизнеспособността на т. нар. политически съюз - БСП и ДПС с подкрепата на "Атака". От самото си създаване правителството е функция на този деликатен баланс между корпоративни и политически интереси.


Лява или дясна ще е Европа след 25 май?

- Най-вероятно ЕНП ще има повече депутати, но в никакъв случай това няма да се изрази в мнозинство. Освен всичко останало най-вероятно ще се наложи по много въпроси европейската левица и десните да работят заедно. Най-малкото за да неутрализират антиевропейските тенденции, които вероятно ще бъдат по-ярко представени в състава на следващия парламент.


Тоест, очаквате трудно сътрудничество в следващото европейско правителство?

- О, да. Комисията ще трябва да взима тежки решения и ще има нужда от много широко мнозинство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във