Банкеръ Daily

Димитър Ганев, политолог от изследователски център "Тренд", пред banker.bg

Управляващите искат ясно да покажат, че президентът няма политическа тежест

Г-н Ганев, до края на този политически сезон остават няколко дни. Каква равносметка можем да направим?

- Безспорно събитието на този вече отминал политически сезон са европейските избори. В крайна сметка, първите пет месеца на годината минаха под знака на приближаващия евровот, който се възприемаше като своеобразен Рубикон за управлението и то две години след началото на неговия мандат. А самите европейски избори дадоха тласък и кредит на доверие на статуквото.

Второто най-важно събитие е скандалът с апартаментите. То отключи огромни процеси в основната управляваща партия. А именно: заживяхме в нов етап от създаването на ГЕРБ и то е – ГЕРБ без Цветан Цветанов. От този скандал съответно тръгнаха процеси за промяна или подмяна в елита на ГЕРБ по места. В последните няколко седмици усилено се говори и има ясна заявка, че някои от кметовете няма да бъдат кандидати на ГЕРБ. Тоест, започва процес на някакво освежаване в редиците на партията. И този процес недвусмислено започна от скандала с апартаментите. Вече имаме нова политическа линия на ГЕРБ, която беше изразена от лидера Бойко Борисов на последното Национално събрание, проведено на 7 юли, и тя е с една дума - справедливост. Дали ще успее да наложи тази нова линия и да компенсира дефицита на справедливост, който обществото без съмнение усеща, предстои да видим.

Третото голямо събитие от отминалия политически сезон е разводът в лагера на патриотите. Напрежение между трите партии имаше буквално от създаването на коалицията, но в изминаващия политически сезон се стигна до развръзка. Европейските избори пренаредиха вече по съвсем различен начин балансите между трите субекта. Ако в началото на мандата коалицията "Обединени патриоти" беше съюз между три равнопоставени формации, то след европейските избори очевидно ВМРО изпъкна сериозно пред другите две. Това, в комбинация с доста острото поведение на „Атака“ спрямо коалиционните си партньори в последните месеци, доведе до взрив и съответно разпад на коалицията.

Ако този политически сезон трябва да се определи с една дума, коя е тя?

- И на този политически сезон и на предстоящия думата може да е само една – избори.

Как да си обясним тази припряност на ГЕРБ при промените в законите и особено при отхвърлянето на президентските вета – в рамките само на няколко дни?

- Управляващото мнозинство иска много ясно да покаже, че президентът не решава. Че той няма политическа тежест. В противен случай, ако ветата се бавят, обсъждат се, ще се остане с впечатлението, че президентът е политически фактор и че определя част от дневния ред на управлението в страната. А това е политически сценарий, които управляващите не искат да допускат.

Отиваме на местните избори без машинно гласуване и с променен модел за финансиране на политическите партии. Какъв ще е резултатът?

- Това, което наблюдавахме в решението на Борисов за намаляване на държавните субсидии за партиите, е типичния му стил. А именно – когато се създаде обществено напрежение в определена посока, в случая това беше партийната субсидия, заради наддадените пари от страна на финансовото министерство, Борисов винаги действа по един и същи начин. Ако е налично напрежение в някой ресор, има оставка на министър. Ако се създаде напрежение около някоя законодателна инициатива, се променя законът. В случая наддадените субсидии дадоха повод на Борисов да натрупа политически капитал с намаляването на субсидиите от 11 на 1 лев. Това действие недвусмислено е популярно в обществото и това се видя на референдума през 2016-а. В последното ни национално проучване отново вкарахме въпроса за субсидиите. Оказа се, че мнението от 2016 г. стои почти непокътнато, т.е. огромното мнозинство на практика подкрепя намаляването на субсидиите. Друг въпрос е вече дали това е добро решение. Няма никакво съмнение, че по този начин партиите ще станат по-зависими от бизнеса по една проста причина. Партиите имат нужда от определени пари, за да финансират дейности като издръжка на апарат, като организация на предизборни кампании, като поддържане на местни структури. Тези пари партиите ще ги намерят. Въпросът е как ще ги намерят. След като нямат държавна субсидия, какво е първото нещо, което ще направят? Ще отидат при хората с пари. Хората с пари, това е едрият бизнес. Мислите ли, че това не създава по-силни отношения на зависимост? Не казвам, че е нямало такива отношения преди, но е абсолютно очевидно, че зависимостта на партиите ще се увеличи. Прие се и в последната седмица вече окончателно, че фирми могат да финансират партии. Добре – търси се някаква прозрачност. Компания Х финансира партия Y и това ще бъде известно, така ли? Да ви кажа, аз ако съм на мястото на един собственик на голям бизнес и искам да финансирам партия, последното нещо, което ще направя, е да го осъществя прозрачно и публично. Защо ми е да ми свързват бизнеса с определена партия? Че после да имам проблеми? А защо й е на партията да обявява това официално? За да я наблюдават после под лупа дали защитава интересите на този бизнес? Нека видим доколко прозрачно ще стане финансирането на партиите. Аз лично съм силно скептичен. 

И това как ще се отрази на местните избори?

- То е абсолютно очевидно. Някои от т. нар. местни феодали ще имат по-голямо влияние върху взимането на решения от общинските съвети, а и от кметовете в рамките на следващия мандат. То не се отнася само за местните избори, разбира се. Освен това партиите, които сега се готвят за предизборна кампания, ще са с доста по-ограничени средства за провеждането й.

Очаквате ли да свърши нещо създадената (пак скоростно) временна парламентарна комисия заради теча на данни от НАП?

- Не вярвам да се стигне до някакво кой знае какво решение. По принцип такъв тип комисии се създават най-вече, за да отговорят на обществени очаквания, да се покаже, че се действа по този въпрос, нещо се прави и прочее. Чак до някакви съществени решения, които да ни предпазят от подобен случай за в бъдеще, не мисля, че ще се стигне. Скандалът наистина е гигантски. За пореден път се показа, че сигурността на нашите данни, въобще сигурността на българските институции в киберпространството, е силно застрашена. Въпросът е дали от тук нататък ще има политически последствия. Доколкото имам опит с реакцията на общественото мнение, силно скептичен съм, че от това ще има голяма, тежка имиджова щета за управлението. По принцип такъв тип въпроси с абстрактен характер, какъвто е изтичането на данните например, не водят до преструктуриране на електоралните нагласи. Щетите идват тогава, когато става дума за джоба на българина. Тоест, има проблем, когато се вдигне цената на тока, на бензина, на водата... И това действително води до понижаване на подкрепата на управляващите.

На какви хора като кандидати ще разчитат партиите за местния вот?

- Ако трябва да говорим най-общо, ГЕРБ в по-голямата част най-вероятно ще разчита на кметове, които са се установили в рамките на местната власт и които са популярни, показали са резултати. Там, където, грубо казано, популярността на партията е по-висока, отколкото популярността на самия кандидат, вероятно ще се стигне до промяна, т.е. смяна на кандидата.

Колкото до БСП, вероятно за някои от ключовите градове тя ще разчита на по-широки обединения тип гражданска кандидатура. Понeже социалистите няма нито един областен кмет в момента, дори да постигнат пробив в два или три по-малки областни града, това няма да е достатъчно за интерпретация от рода на ние направихме пробив в местната власт, ние имаме победа и прочее. Затова на БСП й трябва символна победа. Под символна победа може да се разбира само едно, а именно – победа в София. Предполагам, че точно в София ще бъде пробван този модел тип гражданска кандидатура чрез кандидатурата на Мая Манолова, ако тя се кандидатира, разбира се. Нещо, което ми изглежда все по-вероятно, като следя нейното поведение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във