Банкеръ Weekly

Общество и политика

Управлението – полузаконно и напълно нелегитимно

Кебапчетата бяха заменени с механизъм за тотален контрол на вота

Александър МАРИНОВ

Един от често повтаряните формални „аргументи” срещу протестите е, че е недемократично и дори неконституционно да се иска оставката на „легитимно избрано правителство”. От фактическа гледна точка това, разбира се, е абсурд. По цял свят се искат оставки на избрани лица, органи и цели режими и това не само не се смята за недемократично, а точно обратното – в повечето случаи се изтъква като доказателство за наличието на (някаква) демокрация.

Необходимо е обаче да внесем известна прецизност в употребата на понятията „законно” и „легитимно”. Не заради научната пунктуалност, а защото точното им използване има важни практически последици. Още Конфуций предупреждава за опасността от „объркване на понятията” и убеждава, че когато думите се използват неправилно, куца решаването на проблемите, които обозначаваме с тях. Нещо повече – ако искаме

из основи да променим порочния модел на управление,

трябва да стъпим на такава здрава основа.  

Без да влизаме в подробности, нека припомним едно принципно разграничение – това между формална законосъобразност и легитимност. Формалната законосъобразност е следствие на спазването на дадени норми и процедури. Легитимността е преди всичко признание. Обществото трябва да признае една формално законно избрана власт, че е легитимна, т.е. че спазва определени принципи и постига желаните (обещаните) резултати. Следователно, едно правителство (управление) не може да бъде „легитимно избрано”, дори ако изхождаме от дейността му в предишния мандат. Затова са мандатите – политиците, вкл. управлявалите, се явяват периодично „на изпит” пред обществото. Когато правителството започва дейността си, то е – в най-добрия случай – законно избрано. Това съответствие на закона никога не е абсолютно – както е известно, дори в най-добре функциониращите демокрации има оспорване на избори (частично и дори изцяло), касиране на резултати и провеждане на нови избори. След като е избрана, тепърва на властта предстои да завоюва общественото признание, т.е. да придобие някаква степен на легитимност. Когато работата на правителството предизвиква недоверие и силна критика, легитимността отсъства и е съвсем нормално да се постави въпроса за предсрочно прекратяване на мандата му.

Толкова с теорията. Сега да видим как стоят нещата у нас – дали нашите управления, първо, са законно избрани, и второ, успяват ли да придобият легитимност. И по двата показателя (особено по втория) през последните 10-15 години

нещата не само не стоят добре, а вървят от зле на по-зле.

Именно това е причината за апатията, после – за отчуждението, по-нататък – за недоверието към политиците, партиите и институциите и накрая – за изблика на обществено недоволство, прерастващо в решимост за кардинална промяна.

Законността на изборите у нас от вот на вот става все по-съмнителна. Купуването на гласове на определени групи с помощта на кебапчета и бира е стар романтичен спомен за детските пакости на политиците в началото на прехода. Днес работи механизъм за тотален контрол на вота, в който основен инструмент става не масовата покупко-продажба, а грубата принуда. Парите продължават да играят важна роля, но циркулират в определени специализирани, професионални групи – брокерите на гласове, медиите, повечето социологически агенции. Всичко това се случва с помощта на държавните органи, които на книга би трябвало да противодействат срещу подобни прояви.

Към контролирания вот трябва да добавим масовата практика на фалшифициране на изборни документи, най-вече на протоколи на секционни комисии. Отдавна се приема за нормално преобладаващата част от тези книжа да съдържат ръкописни поправки, което би трябвало да ги прави недействителни. Подобни, вкл. фрапиращи случаи има все повече и повече, но компетентните органи – избирателни комисии и съдилища, ги подминават невъзмутимо. Непременно трябва да добавим съвсем съзнателното нежелание да се актуализират избирателните списъци, също с ясната цел да се извършват фалшификации. В това отношение България е уникален феномен – населението намалява, а броят на избирателите нараства.

Списъците са пълни с отдавна починали

или напуснали страната хора, немалко от които „гласуват”. За това също има доста свидетелства, натъкващи се на пълното безразличие на властите.  

Ако приемем, че основание да определим изборите като законни е възможността гражданите да изразят действителната си воля, то предвид накратко обрисуваните обстоятелства в повечето случаи законността на обявяваните резултати е, меко казано, съмнителна. Това обстоятелство вече създава една предварителна пречка за евентуалната легитимност на управлението – този, който печели изборите по нечестен начин, много трудно ще убеди обществото, че ще упражнява властта почтено.

Още по-зле стоят нещата от гледна точка на легитимността, защото нито постиганите резултати, нито начинът на работа на властите у нас отговарят дори и на минималните стандарти за добро управление. Трябва да се отбележи, че доброто управление не е някаква метафора, а система от принципи и критерии, възприети по света преди поне две десетилетия. Нещо повече, сред основните европейски ценности особено място заема разбирането за правото на гражданите на добро управление, равнопоставено на останалите класически граждански и човешки права.

Ако се съсредоточим върху днешното управление и в по-общ смисъл – върху трите клона на властта, без затруднение установяваме, че те са нелегитимни. Законодателната власт произвежда недомислени и лобистки закони, приемани в нарушение на елементарни правила на законотворчеството. Изпълнителната власт вече три години не благоволява да отчете поне ред от мандатната си програма, въпреки че за нея са изхарчени няколкостотин милиарда наши и европейски публични средства. Липсва каквото и да било обосноваване на съотношението разходи – обществени ползи. Порочна практика на управлението е да се хвали, че харчи все повече пари, но не се посочва каква добавена стойност е получило обществото срещу тях. Особено уродливо тези недостатъци се проявиха след началото на кризата с коронавируса – правителството се хвали, че предприема мащабни мерки, но огромната част от хората не усеща никаква подкрепа.

Би трябвало човек да е изключително глупав

или користно пристрастен, за да не признае, че днешните протести са породени именно от срива на легитимността на властта. Исканията за смяна на модела, а не просто на конкретни персони, се обосновават с тежка и необратима оценка за сегашния начин на управление на страната, който по принцип не е в състояние да осигури резултати, пораждащи легитимност.

Обикновените хора, които са по площадите, не са длъжни да формулират проблема с такава прецизност, но експертите и научните изследователи днес са поставени пред решаващ избор. Кризата и предизвиканите от нея масови протести изиграха ролята на безпогрешен лакмус – пролича си кой какъв е. Така, както политиците ще носят отговорност за управленските си дела, така „експертите”, слугуващи на едно корумпирано и некадърно управление, ще понесат заслужени последици за своята непочтеност.

Задачите, които стоят пред българското общество, следва да се решават в очертаната по-горе последователност. Първо трябва да проведем едни свободни и честни, т.е. наистина законни избори. После трябва да променим правилата така, че да изискват от управляващите – които и да са – да упражняват властта по начин, които поражда легитимност. И първото, и второто едва ли съществуват някъде в идеален вариант, но има достатъчно примери, че могат да бъдат постигнати в задоволителна степен.     

Facebook logo
Бъдете с нас и във