Банкеръ Daily

Общество и политика

„Управлението” на кризата цели ниска изборна активност

Александър МАРИНОВ

 

Ясна и дори вече неприкрита тактика на управляващите е да създадат максимален хаос при провеждането на изборите. По някакви причини те смятат, че това ще им помогне да си осигурят достатъчно добри позиции за пазарлъци. Основен инструмент в тези усилия е „управлението” на ковид-кризата. От една страна, премиерът и министърът на здравеопазването непрекъснато се хвалят, че сме за пример в управлението на пандемията и дори в провеждането на ваксинационната кампания (въпреки твърдо последното място в Европа). От друга страна, и за най-непросветените е ясно, че няма никакво управление – ваксинационният план бе бламиран, а решенията се менят по принципа „Всяко чудо за три дни, всеки ден по три чудеса”.

Въпреки че некадърността на управляващите е ноторно известна, не тя е водеща в днешната ситуация.

Наблюдаваме умишлено създавана бъркотия,

която преследва две допълващи се политически цели. Първо, чрез произволно и необосновано разхлабване на ограниченията да се флиртува предизборно с различни групи от населението, като се изпуска парата на основателното недоволство от липсата на подкрепа на засегнатите бизнеси и лица. Второ, чрез безотговорното, лишено от аргументи отпускане на мерките да се ускори и без това надигащата се трета вълна на разпространение на заразата, така че ескалацията да съвпадне с парламентарните избори на 4 април.

Не е трудно да се досетим каква е сметката – поредна сесия на психоатаката „Яко ще се мре”, която да доведе до наплашване на по-възрастните и уязвими групи от населението, а чрез това до постигане на възможно най-ниска избирателна активност. Подобно ограничаване на активността (и то сред определени групи от населението) на свой ред би увеличило значително тежестта на силните оръжия на властващите (ГЕРБ, „патриотичните” отломки и ДПС) – чиновническият и контролираният вот и манипулациите на изборните резултати.

В желанието хем да се хвалят, хем да поощряват водещото към разрастване на заразата поведение, управляващите вече преминаха всякакви граници на политическа отговорност и обикновена човешка почтеност. Ако за премиера подобен репертоар е привичен, то заслужава да се отбележи

бързото публично „израстване” на здравния министър,

който изцяло се вживя в ролята на водач на листи. При това – в обичайното амплоа на издигналата го партия, което включва впечатляваща комбинация от нагло самохвалство и дебелооки лъжи. На това поприще Костадин Ангелов дори надминава своя началник и учител.

Поредният бисер на министъра се изрази в обявяването на някакъв „български модел на управление на пандемията”, който едва ли не е обект на всеевропейско възхищение и подражание. Наистина, активността на отговорните фактори у нас в тази област се откроява на фона на европейската ситуация, но тази уникалност се описва с известната мисъл на Иван Хаджийски за българската работа като „работа необмислена или недомислена, зле започната, нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал“. Едва ли здравният министър е чел Хаджийски, но явно изброените особености му се отдават спонтанно.

Особен (но навреме - предизборно – разкрит) талант на министъра е да лъже на едро, без да му мигне окото, опровергавайки свои собствени заявления. С една-единствена цел – да обслужва ежедневните лупинги в позициите на управляващите. Например, премиерът и министърът твърдят, че следваме последователна политика при разхлабването на ограниченията. Но това не е вярно. До миналата седмица „твърдият” критерий за затягане бе 200 случая на 100 хил. души на 14-дневна база.

Преди няколко дни критерият внезапно „омекна”

и стана 300 случая на 100 хил. души. В началото на тази седмица министърът преобърна мнението си и изведнъж заяви, че „заболеваемостта и смъртността не са двата най-важни показателя”. На въпроса защо бе допуснат хаосът с отварянето и затварянето на зелените ваксинационни коридори подмени отговора с афоризъм („Предпочитам да гледам опашки за ваксини пред опашки за линейки”). Да не говорим за лошия му навик да се позовава на неверни (остарели) данни – според Ангелов България е на 25-то място по заболеваемост и на 15-то място по смъртност в Европа. Истината е, че към 21 февруари по заболеваемост е на 20-то място сред 30 държави от Европейския съюз и европейското икономическо пространство, а по смъртност вече е дванадесета. С оглед на развитието през последната седмица на февруари картината към момента е още по-неблагоприятна.

Не е правдоподобно допускането, че министърът на здравеопазването не е наясно с положението. На фона на критиките и предупрежденията на повечето здравни експерти извън властта, неговите усилия да оправдае неразумното разхлабване на ограниченията намирисват на

съзнателно подвеждане на обществеността.

В същото време, всички си дават сметка, че при очертаващата се тенденция облекчаването ще бъде мимолетно и следователно няма да има никакви съществени положителни ефекти в икономически и социален план. Лъже се елементарно, за да се печели ценно предизборно време.

Усилията на властите да засилят ръста на новата вълна на пандемията са добре координирани с тенденциозните спекулации на няколко социологически агенции по въпросите на евентуалната изборна активност. Изведнъж се появиха въпроси относно евентуалното електорално поведение на хората при влошаване на епидемичната обстановка (но не се пита относно аналогична промяна при нейното подобряване). Последователно се внушава, че все повече хора се разколебават в намерението си да идат до урните и да упражнят правото си на глас. Премълчава се важното уточнение, че разпространяваните данни за подкрепа на партиите са на база на твърдо решилите за кого ще гласуват т.е. не повече от половината от избирателите. Целта е да се наложи мнението, че ниската избирателна активност е нормална и неизбежна. Всичко изброено едва ли е случайно, защото работи еднозначно в полза на властта и едва ли е

продукт на добродушно и безкористно невежество.

Какви ще бъдат последиците от това „перфектно българско управление на кризата” за живота и здравето на българите, предстои да видим. Рано или късно поведението на управляващите през целия период на пандемията и особено през последните месеци ще бъде подложено на обективен анализ и оценка. Ще дойде време и да бъде понесена съответната отговорност, за която депутатският имунитет може да се окаже недостатъчно надеждна преграда.

Сега по-актуален е другият въпрос – дали усилията на управляващите да прогонят възможно най-много българи далеч от изборните секции ще дадат желания от тях резултат. Съдейки по участието в референдума в Обзор, сметките могат да се окажат без кръчмаря. Въпреки твърденията на някои експерти, истинската политика, а не плашилата на пандемията ще решат изхода от изборите и други важни промени след тях. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във