Банкеръ Weekly

Общество и политика

Управлението, което трудно почва

Сред мотивите, с които лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска неотдавна оставката на Димитър Главчев бе, че парламентът не работи, защото не се гледат законопроекти.

Александър Маринов

 

Имаше навремето хумористична сценка, в която един от героите казва за другия: "Това е брат ми Роберт. Той много добре свири на цигулка, ама не може да почва." В този дух можем да се произнесем и за началото на работата на новото Народно събрание.

Прави впечатление, че откакто бе свикан, парламентът все "не може да почне" и върти на празни обороти. По-точно, ако нещо въобще върши, това е трудното и на моменти мъчително наместване и пускане в действие на властовите механизми, спояващи новото управляващо мнозинство. За друго не остава време, а по всичко личи – няма и готовност. И тъй като не се занимава нито с приемане на закони, нито с парламентарен контрол (няма какво да се контролира, защото новоизбраното правителство също не може да почне), го изби на евтина политическа пропаганда и други номера от арсенала на

познатите нискокултурни изпълнения

Неслучайно една стара казармена мъдрост гласеше: "На войника не бива да му се оставя и минута свободно време, защото ако не е зает, върши пакости."

По принцип това състояние на безтегловност не е чак такъв фрапиращ прецедент. Българските парламенти наистина "трудно почват", а тези, които са се захванали със законотворчество от самото начало, обикновено са го правили с оглед на конюнктурни политически цели на мнозинството. Нашите политици все още не могат да се научат, че подготовката за упражняване на законодателната и изпълнителната власт започва много преди изборите, а не след като отмине махмурлукът от почерпката в изборната нощ. А също така, че тази подготовка не се изчерпва с разпределението на апетитните постове. Друга много важна причина за трудното преминаване към работен управленски режим представлява подходът към изготвянето и съдържанието на предизборните програми, които у нас са стръв за по-наивни избиратели, а не достатъчно конкретна насока и рамка за упражняване на властта. Именно затова изработването на програмите за управление отнема много време, а резултатът предизвиква преждевременно разочарование, защото разсейва надеждите, че този път партиите ще изпълняват предизборните си обещания.

Всичко това е добре известно и - поне по-опитните наблюдатели - едва ли сме очаквали чудеса. Но не може да се пренебрегне обстоятелството, че обществото и държавата днес са изправени пред големи предизвикателства, изискващи обосновани, задълбочени и решителни политики. В същото време за всеки нормален човек е ясно, че институциите са в много лоша кондиция, националният интерес не е дефиниран, а нацията е общност само на книга. Както и да се пренаписват аналитичните доклади, това няма да промени действителното положение -

напудрените отчети катастрофират

в действителността като претъпкан бус с нелегални мигранти в крайпътно дърво.

От година насам партиите се опитват да ни убедят, че разбират сериозността на новосъздалото се положение и че се готвят да предложат работещи решения. Нещо повече, този път настояваха да получат властта, за да се захванат без чудене и маене с решаването на проблемите. Е, две от трите най-големи партии я получиха и веднага лъсна горчивата истина, че нямат дори обща представа какво да правят, да не говорим за предварително подготвени начални стъпки.

Най-голямата опозиционна сила не е в по-различно състояние - внасянето на няколко писани с пропагандна цел проектозакона е просто симулация на готовност. Любимата на Корнелия Нинова провокативна тактика успя (засега) и този път - мнозинството реагира първосигнално и игнорира инициативите на опозицията. Ако ГЕРБ и ОП имаха малко по-голям политически капацитет, можеха да пуснат законопроектите на БСП в парламентарните комисии, да громят слабостите им и накрая да заимстват наготово полезното от тях. Но не би - мнозинството реши да води битката от парламентарната трибуна чрез политически декларации в стилистиката на първите години на прехода, четени от "свежи политически лица" като Спас Гърневски.

Както е известно, когато няма риба, и ракът е риба. Не за пръв път, не знаейки какво да правят или страхувайки се да правят каквото и да било,

ГЕРБ и Борисов го удариха на пиар

разчитайки, че ефектната словесност ще създаде впечатление за управленска ефективност. И започнаха едни спешни заседания по изгрев слънце в събота, надлежно отразени в стенограми и изпъстрени с познатите указания на премиера оркестър: "Иванов, за седмица реши това и ми докладвай", или "за две седмици подготвяме промени в законите и ги внасяме в парламента". За последните десетина години ГЕРБ наистина се понаучиха не само да влизат във властта и ловко да се измъкват от нея, но и как да замазват гафовете си. Но явно не могат да разберат, че за разлика от някои медии и техните собственици действителността не може да бъде нито купена, нито сплашена.

На премиерската закана за броени седмици да се реши проблемът с тежките катастрофи по пътищата тя (действителността) отговори с унищожителен залп от десетки загинали само в рамките на един уикенд. При това - девет от тях бяха безпрепятствено влезли в страната нелегални мигранти (докато МВР бодро отчита рязък спад на нарушенията на границата и само седем заловени за предишната седмица). Явно новите управляващи вървят по утъпкания път на илюзията, че всичко започва от тях и че няма от какво и от кого да се учат. Как завършва този път е добре известно.

На фона на събитията в Европа и около нас се очертава една нерадостна констатация - новото парламентарно мнозинство е поредното, което няма дори минимална готовност да упражнява своите обществено необходими

функции на управляваща сила

както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Няма разработена управленска програма с ясно очертани приоритети, нито подсигуряваща я законодателна програма. Липсват подготвени варианти на политики, не е налице дори приблизителна яснота за същността и сложността на най-важните проблеми. Говори се с познати клишета - в наивно очакване нещата да се наредят от само себе си. Отвъд словесните излияния управляващите и останалите отговорни фактори в държавата са безкрайно далеч от чувството за отговорност пред обществото тук и сега, да не говорим за мисия пред бъдещето. И неволно си спомняме за известния афоризъм на покойния руски премиер Виктор Черномирдин: "Искахме да го направим по-добре, а то стана, както винаги".

Facebook logo
Бъдете с нас и във