Банкеръ Weekly

Общество и политика

Унищожиха българската социология

Проф. Георги Фотев, социолог, пред в. БАНКЕРЪ

Професор Георги Фотев е изтъкнат български социолог с международна известност. Той е автор на голям брой научни трудове и има публикации в над 15 страни. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на редица други престижни академични организации. Бил е министър на науката и висшето образование в кабинета на Димитър Попов и има няколко мандата като директор на Института по социология на БАН. Почетен професор е на Нов български университет.

nbsp;


Проф. Фотев, защо през няколко години се появява нова дясна партия, която флиртува с желанието на електората да накаже настоящите управляващи? Ще има ли някога България стабилно политическо дясно?

- Това е наистина фундаментален проблем. Политическата ни история след Освобождението върви по един много труден път на търсене на демократични ценности и изграждане на политическа култура. Ако гледаме безпристрастно, ще видим, че в много малко години сме имали спокоен демократичен процес. Имало е много политически убийства, много политически терор и пълната катастрофа след края на Втората световна война и половинвековната епоха на комунизма. А когато, благодарение на световни и исторически трансформации, комунизмът падна, ние се озовахме пред необходимостта да трупаме демократичен политически опит.


Обществото ни като цяло има аморфен в редица отношения социален строеж или не е добре структурирано и представата за дясна политика сравнително лесно ерозира. Дясното не е в заставане зад интересите на богатите - това е най-примитивната и марксистка представа. Дясното представлява преди всичко изпитани ценности на свобода, на уважение към човека, на активност и инициатива. На справедливост, която се основава върху принципа за принос и солидарност. Дясното не означава да трупаш престиж и власт за сметка на друг, да експлоатираш, да го потискаш. Дясното означава преди всичко активност, да отговаряш за собствената си съдба. Да създадеш блага, а не да преразпределяш вече създадените.


Опитите да се размиват границите между дясно и ляво, независимо от това че светът и диференцирането на класовите и социалните групи са по-различни, са прибързани и бих казал дори плиткоумни. Дясното изисква повече аргументи, повече внимание към сложните въпроси на обществото. Докато лявото намира прости решения на сложни въпроси. В това е и неговото влияние, но в края на краищата идват тежки последици и трагедии. Една от причините на това непрекъснато прекрояване и липсата на стабилност вдясно се дължи на крайно примитивното отношение към комунизма след неговия край. Но тази тема навремето беше безразсъдно пропиляна и затвориха страницата по един подъл начин.


Другите източноевропейски страни направиха ли по-добра равносметка на комунизма?

- Не. И човечеството ще плаща за това. Комунистическите режими не са просто криминален феномен на ХХ век. Те бяха наситени с много бруталност, много насилие и голям терор. Но те са и продукт на европейската история. Трябваше да анализираме какви са промените в мисленето на обществото ни, упадъка на ценностите, корупцията на манталитета и други наистина фундаментални повреди на българското общество. Всичко това се развихри в посткомунистическата епоха и се калкулира за сметка на демокрацията, която не е политически режим за малодушна публика.


Съгласен ли сте, че запазването на одобрението към ГЕРБ се дължи предимно на носталгията към здравата ръка и дисциплината, типични за предишния режим?

- Мисля, че това е второстепенно. Една от причините за успеха на ГЕРБ е поведението на лидера й. Той оставя впечатлението, че говори това, което мисли, а хората имат жажда за правдивост. В този феномен обаче има нещо крайно потискащо за интелигентните хора - ужасното фамилиарничене с широката публика. С това Бойко като че ли държавата стана една махала. От една страна, имаме нужда от доверие, а от друга - имаме балкански манталитет. Но не е виновен отделният българин. Дори Тодор Живков не беше виновен, че го наричаха с лигавото Тато.


Защо се формират подобни отношения между властта и гражданите?

- Заради самата страна и самия манталитет. Виждаме, от една страна, фалшива публика, фалшиво публично говорене, празнодумство, липса на чувствителност към сериозните проблеми. От друга, се появява един човек, който иска да говори честно, но който отиде в другата крайност. Това е показател за липсата на проверени ценности, на респекта и уважението към човека и институциите. Особено тревожно е пълното изчезване на значението на институциите и доминирането на характерната позиция за една махала: Аз вземам решенията. Когато това бъде примесено с лицемерие, с демагогия, с непочтеност, с използване на политическата власт за лично облагодетелстване...


Искреното желание на г-н Борисов да направи важни неща е за сметка на институциите. Защото ние живеем в модерно общество, а не във феодална действителност. Имаме непрекъснато работа с институции, а не с отделни персони. Много тежка дилема на българското общество в момента е да се удържи институционалността.


Кои от нововъзникналите в последната година партии, според вас, могат да се превърнат в по-сериозни политически фактори?

- Няма проекти, няма сериозни политически проекти. Ние продължаваме да вървим в тъмното по всички важни критерии, по които трябва да се съизмерваме в Европейския съюз - и по стандарт на живот, и по конкурентоспособност...Това е и причината, поради която политическите проекти не будят особено голямо вълнение.


Единствената ценност, с която днес българите искат да се представят пред света, е нашата търпеливост, издръжливост и една стабилност, която се изразява в тишина. Това е отглас от много дълбоко закодираната в националната ни съдба философия на оцеляването. Ние така и не можем да вдигнем глава и да видим по-широкия хоризонт.


Защо България се превърна в толкова неуютна за собствените си граждани?

- Защото самата ни философия на оцеляване е неуютна. Именно това ражда нагласата да напуснем това място. Аз съм изследвал корените на българската меланхолия. Смятам, че не разполагаме с историческо време да чакаме. Чакането е признак на слабост и нерешителност, а едно от основните качества, което определя човешката личност, е решителността. Нерешителният човек е слабият човек, неговото самочувствие е смачкано, това се отнася и за народа ни.


Един от най-големите философи на XX в - испанецът Унамуно - има гениален текст за трагичното чувство за живота. Начинът, по който южните народи и нашите съседи гърците сега реагират на кризата - е такъв. Там аз искам идва преди аз мога. Не смятам, че на българската представа за оцеляването трябва да се противопоставят ирационалните бунтове за искане на по-високо заплати или пенсии. Дълбоко в себе си обаче ние трябва да помислим защо нещата така и не помръдват. Изтървали сме много шансове и продължаваме да трупаме пропуски.


Искам да отбележа и друго важно нещо. За съжаление не сме в състояние да изпитаме истинска ангажираност и съпричастност към това, че много млади или встъпващи в средната възраст хора търсят поприще навън. А именно това трябва да се постави в центъра на обществения дебат. По принцип няма нищо толкова драматично или трагично, защото в много епохи е имало подобни движения. Но когато човек иска да замине нанякъде, ти не можеш да искаш от него да бъде ангажиран и да променя нещата.


Голяма ли е разликата между социологията, която преподавате в университета, и тази, която се практикува в социологическите агенции?

- Трябва да се правят и да се публикуват социологически изследвания, защото това е един от най-важните начини на описание на обществото. За голямо съжаление - именно по времето на Борисов и Първанов беше извършен един чудовищен удар срещу националната социология. Закриха единствения Институт по социология в България към БАН под формата на някаква уж измислена безумна реформа. Това е унищожение на социологията.


Един от най-големите сатрапи в българската история Георги Димитров през 1947 г. също ликвидира Института по социология. С големи битки и усилия през 60-те години той отново беше създаден, за да бъде ликвидиран пак по времето на Борисов. И сега социологията се намира в много тежко състояние. Просто ме потриса - нанесеният удар ще ни коства много.


Сега има насилие и агресия и по тези проблеми веднага се обръщат към психологията, разбира се. Има много големи трансформации в традиционното семейство, има голям упадък в ценностите. Има отказ от образование, трудно можеш да срещнеш млад човек, който да ти каже, че е прочел цяла книга. Всичките тези въпроси изискват социологическо разбиране. Когато отново стигнат до този извод обаче, вече ще е твърде късно.


Има ли според вас социолози, които търгуват с влияние?

- Ще започна от другаде - аз обичам да използвам понятието критична публичност. Хората трябва да имат свое мнение, когато правят избори и избират политически проект, партия или пък се произнасят за управлението. Те преди всичко трябва да са мислещи. Ако са лесноманипулируеми или лесно се подвеждат, това е проблем не на социолози, които ги манипулирали с рейтинги и пр., а на подвелите се. Защото сериозният вестник, ако е такъв, никога не би публикувал социологически данни, които не се надеждни. Авторитетните вестници на Запад никога няма да си позволят просто да пуснат някакво си изследване. Хората лесно могат да проследят данните - при електоралните изследвания има пълна възможност за верификация - важно е как се променят прогнозните резултати. И така може да се установи дали дадена агенция манипулира и спекулира.


Мен са ме питали: Мога ли да вярвам на тази и тази агенция?. Като професор по социология аз не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да се направят твърде много изследвания, докато се установи. Казва се, че социолозите са били такива, поставя се под въпрос дали изобщо да има подобни проучвания... Разбира се, че трябва да ги има! По времето на комунизма те бяха цензурирани, засекретени.


Как комунизмът е използвал социологията освен като идеологическа дисциплина? БКП опирала ли се е някога на социологически данни, за да взема решения?

- Това е доста сложен въпрос. В някакъв етап на комунистическия проект те разбраха, че правят една програма, почват да я реализират, програмата като че ли изглежда добре, но резултатите от нея не са. И тогава стигнаха до извода, че изучаването на обществото може да помогне за реализиране на проекта. Но почнаха да се разбират неща, които, ако се изнесат публично, би се получил удар срещу самата система. Затова те изградиха към ЦК на БКП център за изследване, чиито резултати бяха само за вътрешна употреба.


Познавате добре социализма, но големите ви монографии все пак бяха публикувани в епохата на демокрацията. Кои моменти от предишното и от сегашното време бяха най-тежки лично за вас?

- Изпитал съм комунистическото мракобесие както безброй други хора и написах неотдавна една от най-важните си книги - Дългата нощ на комунизма в България, която ще бъде оценена, когато ме няма. Милата ми родина е страна на некролозите. Не желая да говоря за себе си. Когато по времето на Втората световна война в Лондон един известен журналист пита Фройд за нацизма, той му отговаря: Разрушиха живота ми, поругаха делото ми, не искам да говоря. Идете при друг. Моята личност е в книгите ми, ако ми е позволено да си послужа с една мисъл на Макс Вебер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във