Банкеръ Weekly

Общество и политика

Украйна: Предизвестеният фалит

По оценка на икономисти на практика Украйна е във фалит и в дългосрочен план ще трябва да разчита на заеми. Те обаче си имат цена и тя със сигурност ще бъде платена от най-бедните.


Достатъчно е да се знае, че основното изискване на западните кредитори към Киев (в замяна на помощта) ще е да се премахнат енергийните субсидии. Тях Западът оценява като икономически неизгодни и като магнит за корупция. Украински пенсионер пък споделя, че ако не получава енергийна помощ, "ще трябва да яде само картофи и евтина сардина, за да може да плаща по-високите газови сметки".


На практика украинската система за субсидиране на газа за домакинствата отдавна е опорочена. Традиционната схема за измама е дистрибуторите да купуват газ на ниски цени, предвиден от правителството за индивидуалните потребители, и след това да го препродадат многократно по-скъпо на бизнеса. По оценка на анализатори по тази схема са били крадени стотици милиони долари на година, които не са влизали в държавната хазна и това допълнително е дестабилизирало украинското стопанство. Средната цена на газа за домакинствата в района на Киев е била 76 щ. долара за хиляда кубически метра, а за индустриални клиенти - около 447 щ. долара. По сметки на Дмитро Марунич - един от управителите на фонда за енергийни стратегии в Киев, всяка година са се правели злоупотреби с 2 млрд. куб. м газ.


Допълнителен натиск върху корумпирания енергиен сектор на Украйна ще окаже решението на "Газпром" да отмени договореното в края на миналата година със сваления от власт президент Виктор Янукович 33-процентно намаление на цената на получавания от страната газ, както и заплахата да спре доставките. В резултат Киев ще трябва да плаща на "Газпром" по около 368.50 щ. долара за 1000 куб. м газ през второто тримесечие. Досега вносът от Русия покриваше повече от половината от украинското газово потребление.


За да оправи нещата, украинското правителство ще трябва да реформира икономиката и да направи по-ефективно енергийното потребление. В момента украинското стопанство консумира десет пъти повече енергия от средностатистическата индустриализирана икономика, за да произведе същото количество стоки и услуги, по данни на Международната енергийна агенция. Цялостното реформиране на енергийния сектор на Украйна ще изисква инвестиции за 170 млрд. евро през следващите две десетилетия, пресмятат експерти на агенцията.


Тези обстоятелства, наред с растящото напрежение и разделение в Украйна, вероятно са дали друг акъл на временния украински премиер Арсений Яценюк, който реши да отложи подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Той се мотивира с "възможни отрицателни последствия от въздействието на този документ върху източните промишлени области". Това си е чиста изненада, като се има предвид, че големите бунтове и последвалата смяна на властта бяха предизвикани точно от отказа да се подпише този документ.


Щетите в световен мащаб също няма да са малки.


Пазарни анализатори алармират за последствия върху пазарите на храни и по-специално на зърно.


Украйна е шестият по големина износител на пшеница в света с 10% пазарен дял и на трето място по експорт на царевица с 5 процента. Износът от страната обаче намалява устойчиво от февруари насам. Гривната пада, а експортът се осъществява от пристанищата на полуостров Крим. Така че в най-лошия случай може да се стигне до зърнена криза, подобна на тази от 2011 година. Още повече че някои износители на зърно от Украйна вече се въздържат да сключват договори за продажба на зърно. Контрактите за пшеница са поскъпнали с 14% на борсата в Чикаго от началото на годината заради опасенията, че напрежението между Русия (пети по големина износител в света) и Украйна ще разстроят доставките.


Тази конфигурация дава известно предимство на българските зърнени производители, които биха могли да пласират продукцията си на по-високи цени на международните пазари, макар че засега не е ясно дали има реален шанс това да се случи. Затова пък българските спедиторски компании вече трупат сериозни загуби. Те прогнозират, че ще плащат между 5 и 15 млн. лв. годишно повече за транспортни разходи и неизпълнени в срок доставки на метали, въглища и други стоки от Украйна. Така че те вече размислят дали да не преориентират бизнеса си към Русия. Техни представители пък съобщават за пълно беззаконие и липса на централна власт в Украйна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във