Банкеръ Weekly

Общество и политика

Украйна осребри отказа си от Европа

Съвсем очаквано Украйна осребри геополитическия си избор да остане съюзник и партньор на Русия. Казано по друг начин - в числа, Москва ще изкупи украински държавни облигации за 15 млрд. долара и ще намали с около една трета цената на природния газ, доставян за бившата съветска република. Това е резултатът от разговорите в Кремъл между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Виктор Янукович. Според официалната информация двамата държавни глави не са обсъждали присъединяването на Киев към Митническия съюз, но едва ли някой вярва на тези думи.


С подобни споразумения в джоба Янукович определено може да каже, че е успял да намери отговори за повечето остри макроикономически проблеми на страната. При все че придобивките от тази сделка днес не са очевидни. Не е толкова сигурно дали полученото от Киев стига, за да предотврати финансовата и банкова криза, и то в най-близко бъдеще. Първият транш от руските пари в размер на 3 млрд. долара ще реши краткосрочните затруднения на украинската Национална банка и тя ще може да подкрепя местната валута - гривната, поне до февруари. В най-лошия случай временно е решен и газовият въпрос, който може да бъде определен като ключов за руско-украинските отношения. Занапред "Газпром" ще продава на Украйна синьото гориво по 268.5 долара за 1000 кубика вместо по 406 долара. Така на практика бе постигната сериозна отстъпка четири години след сключването на предишния газов договор с Москва, официално наричан от Киев "заробващ". Твърде възможно е обаче това да е само началото, истинските преговори тепърва да предстоят и едва тогава да разберем на какви отстъпки е склонила Украйна.


Щедростта на Кремъл надхвърли и най-смелите очаквания на властите в украинската столица. Но все още не е ясно например за колко време се дава отбивът от цената на руския газ. Путин се опита да предотврати предсказуемите догадки на ЕС какво са коствали на Украйна евтиното гориво и 15-те млрд. долара. "Изобщо не сме обсъждали въпроса Украйна да се присъедини към Митническия съюз, включващ Русия, Беларус и Казахстан", обяви силният човек в Кремъл. Само че и на Изток, и на Запад всички са съвсем на ясно, че Москва упражнява натиск върху Киев, за да влезе в обединението.


При базово потребление 25 млрд. куб. газ за 12 месеца, годишните загуби на "Газпром" от ценовото намаление може би отиват към 3.5 млрд. долара. Но единствено наивник може да предположи, че газовият монополист ще пострада от цялата работа. Един от вариантите е украинската държавна компания "Нафтогаз" да купува повече гориво, за да компенсира намалената цена с по-големия обем на доставките. А и в чисто политически план сделката си струва отвсякъде и "Газпром" може да бъде "подпрян" от руския бюджет. Колкото до 15-те млрд. долара инвестиции в украински ценни книжа, те ще дойдат от руския Фонд за национално благосъстояние, подкрепящ пенсионната система. И, разбира се, Путин не пропусна специално да подчертае, че това няма да бъде свързано с намаляване или пък замразяване на социалните стандарти, пенсиите, помощите или заплатите на руснаците.


Така или иначе, руската финансова помощ намалява риска от дългова криза в Украйна и запушва дупката във финансовия й баланс за известно време. Но подобно движение по-близо до Москва и по-далеч от Брюксел няма как да не предизвика нова вълна от улични протести в бившата съветска република. Опозицията подозира, че Янукович е подписал документи, които ще възпрепятстват европейската интеграция на страната и има логични доводи за това.


При всички положения резултатите от срещата в Кремъл определено не говорят за обрат в украинската криза. Нещо повече, те само наливат масло в огъня. Основното искане на протестиращите в Киев си остава смяната на властта. Дори Янукович да донесе от Русия по един чувал с пари за всички украинци, повечето от тях пак ще настояват за неговата оставка. Истината е, че Украйна пое тежък товар и ще трябва да плати, сменяйки европейската си посока на движение с курс към Москва. Конфронтацията продължава, но Европейският съюз засега няма решение, което да промени статуквото. Приказките, че украинците можело да получат не по-малко от 19 млрд. евро (26 млрд. долара) кредити и грантове в следващите седем години, ако бяха подписали с общността договор за търговия и сътрудничество, вече не стоят убедително. На 19 декември украинското правителство внесе в парламента проектобюджета за предизборната 2014 г., който предвижда края на рецесията благодарение на руската помощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във