Банкеръ Weekly

Общество и политика

Училищата ще почиват, за да не харчат

Новата учебна година в българските училища започва със стари проблеми: спорни реформи, раздути ваканции, несбъднати очаквания системата да се промени към добро. Въпреки че на 15 септември се предполагаше всички школа да са приключили с плановите си ремонти и да отворят врати, голяма част от тях пак изпитват сериозни финансови трудности. Още преди три месеца синдикатът на учителите предупреди, че около 700 училища в страната не могат да изкарат годината без допълнително финансиране, защото делегираните им бюджети са на изчерпване. Разходите за отопление и за осветление скачат в пъти, а субсидията остава същата, което е сигурна индикация за тежка зима в класните стаи.


Според специалисти в образователната система проблемът е разрешим, стига финансовото министерство да даде благословията си в критичните студени месеци училищата да прилагат на 100% единния разходен стандарт за издръжка на ученик, според който се формират бюджетите им, а не само на 90%, както е в момента. Субсидията за заплащане на учебния процес на едно дете е 1350 лв. и не е мръднала от две години, въпреки че газ, ток и парно скочиха чувствително. Министерството на образованието пък засега съвсем не е склонно да коригира генерално приходните и разходните пера на началните и средните училища въпреки очертаващия се финансов недостиг. Обещанията са по-скоро за козметични промени, и то след като бъдат очертани параметрите на следващия проектобюджет.


Напук на видимо недобрите перспективи образователните реформатори твърдо държат на обречената теза, че училищата се справят много добре в рамките на делегираните си бюджети. А проблемите се виждат дори от самолет. В учебните заведения в обезлюдените малки населени места заради липсата на средства и отрицателния прираст на населението не са записани достатъчно ученици. Държавните експерти обаче твърдо отказват да дадат специален статут на незначителните за системата училища с мотивировката, че така биха наливали пари в недобре работещи педагогически колективи. Ведомството на министър Сергей Игнатов все пак предвижда да разработи нова система за прецизиране критериите за средищните и защитени училища, с която да спаси закъсалите. Но докато идеята бъде практически реализирана в (не)обозримото бъдеще, много учебни заведения ще изпаднат в несъстоятелност.


Проблемът стои особено остро за малките училища, които не са средищни, не са защитени и не получават допълнителни средства от републиканския бюджет. При затварянето на едно такова училище, което посещават основно деца на социалнослаби семейства или деца от малцинствата, те просто отпадат от образователната система, коментира председателят на учителския синдикат Янка Такева. Обратният ефект, породен от недостига на пари, вече започва да се чувства, след като броени дни преди 15 септември над 2000 първолаци се изгубиха и не бяха вписани в училищните дневници. Министър Игнатов обаче видя вината в родителите, които не пускали децата си на училище и така вършели престъпление срещу живота им.


Но дали пък въвеждането на цели пет ваканции и общо 38 почивни дни не е престъпление към качественото образование?


Управляващите се оправдават, че учениците няма да почиват и в други дни, нито ще пострадат от намалението на учебните часове, но преразпределението всъщност си е чиста проба редукция на учебната програма. През започващата учебна година първата ваканция за учениците ще е есенна - между 29 октомври и 1 ноември. Драстично е увеличена и зимната ваканция, която ще се разпростре в дните между Коледа и 8 януари, както впрочем пожелаха самите ученици. Втората зимна ваканция ще бъде в периода от 23 до 29 февруари, а пролетният отпуск е планиран за първата седмица на април. От 7 до 16 април ще си почиват всички с изключение на абитуриентите.Така всички май ще останат доволни - училищата с изтънелите си бюджети ще имат по-малко разходи за отопление, учениците ще получат достатъчно време, за да оценят достойнствата на зимата и пролетта, а учителите ще си отдъхнат от школските проблеми. Накрая едните няма да са си свършили работата, другите ще останат недообразовани, но пък сметките на държавата може и да излязат. Заместник-министър Милена Дамянова подчерта, че през ваканциите ще бъдат предвидени различни извънкласни занимания, но изниква въпросът дали учениците ще участват в тях, след като веднъж са чули командата свободно.


За сметка на това училищното образование ще придобие академичен оттенък. От тази година ще влезе в действие максимално сгъстен изпитен период, който почти по нищо няма да се различава от студентските сесии. Периодът от 21 май до 6 юни ще се превърне в истински ад за всеки възпитаник на образователната ни система. Почти всеки ден ще се провеждат национални изпити, а препитванията ще започнат с теста след седми клас и с матурата по български език и литература. След един ден пауза, на 23 май, изпитите продължават с писмения след 7 клас по математика и с втората задължителна матура по избор. Между 4 и 6 юни в графика влизат изпитите за външно оценяване след седми клас по чужд език, по обществени и природни науки. На матурите по желание за 12-и клас децата могат да се явят в периода от 26 май до 4 юни. Петата ваканция за оцелелите ще е в дните покрай изпитите - 21 и 23 май, но учениците ще почиват и на 24 и на 25 май, когато се празнува Денят на славянската писменост. Оставените на самотек училища ще могат да запълнят празнините в бюджетите си, като продават по-скъпи закуски и манджи под чадъра на новите изисквания за здравословно хранене. Според предписанията на наредба №37 на Министерството на здравеопазването в училищните столове вече няма да се предлагат пържени и мазни храни, а традиционната баничка ще се допуска най-много веднъж седмично, но без боза. За сметка на това сандвичите ще бъдат приготвяни само със свинско и с пуешко филе или с пилешко роле. Готвачите в училищните столове ще работят с телешко и свинско месо, с кайма смес, ще предлагат свински бут с кост, пилешко, пуешко или риба. От кашкавалите се препоръчва удрящият 15 лв. килото Витоша. Пресните и киселите млека, сирената и другите млечни продукти трябва да са без добавени растителни мазнини. Така, ако досега един родител е давал 5 лв. на ден за издръжка на детето си, нататък вероятно ще му се наложи да бръкне два пъти по-дълбоко в джоба си. Без да броим поне 200-300 лв., които по правило се харчат преди първия училищен звънец за нова раница, тетрадки, помагала, несесери и спортен екип. Училищните раници ще олекнат Децата до 7 клас ще свалят от гърба си част от тежкия товар, след като вече ще ходят на училище само с тетрадки в раничките си. Масивните учебници ще останат в класните стаи, а комплект ръководства ще се ползват вкъщи само за писане на домашни работи, гласи заповед на просветното министерство до всички директори на учебни заведения. Всички учебници за 2-ри, 3-и и 7-и клас, чийто тригодишен срок на ползване изтича тази година, ще бъдат отделени и описани в специален протокол според годността им на ползване. Учениците в 5-и и 6-и клас пък ще учат по нови учебници, в които са променени сложните термини, осъвременени са картите и статистическите данни. Забранено е писането и драскането във всички ръководства, за да могат да се използват по-дълго време. В момента се редактират и учебниците за 7-и клас. От тази нова учебна година учителите за първи път ще работят с електронни учебници. Децата ще могат да гледат филмчета и ще слушат звукозаписи, свързани с изучавания материал. Общо 45 книжни учебници вече имат свои електронни варианти, а за да работят с тях, учителите не трябва да имат допълнителни познания или техника. Новите помагала вече са тествани пробно пред ученици. Битка за учителски позиции Благодарение на кризата и на съпътстващата я безработица интересът към професията учител постепенно се възвръща. За втора поредна година в България за едно преподавателско място се борят между 54 и 56 души. Най-много са кандидатите в големите градове.


В момента средната брутна заплата на един учител е около 710 лв., а за непедагогическия персонал - около 500 лева. Броени дни преди началото на учебната година все още имаше 500 незаети места за учители, освободени от пенсионирали се кадри, на чиито места не са назначени нови хора. Тенденцията сочи, че все повече млади хора искат да станат учители, а средната им възраст в страната е между 48 и 52 години. Вече е решен проблемът с недостига на кадри по английски език и по информатика, но има дефицит на такива кадри в детските градини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във