Банкеръ Weekly

Общество и политика

Участието във властта държи патриотите сплотени

Не бе далеч времето, когато никой у нас не вярваше, че патриотични и дори националистически формации ще бъдат във властта. Това звучеше абсурдно. А само преди броени месеци четяхме прогнози и анализи, в които се очертаваше една апокалиптична картина, че ако "Обединените патриоти“ са във властта, ще пострада имиджът на България пред света. "Само три месеца, и то непълни три месеца, бяха достатъчни, за да се види, че групата на „Обединените патриоти“, състояща се от три партии - „Атака“, НФСБ и ВМРО, са коректни, лоялни и отговорни политически партньори".

Това заяви от трибуната на Народното събрание на 1 септември председателят на парламентарната група на коалицията Волен Сидеров при откриването на новия политически сезон. Думите на атакист №1 звучаха хем приповдигнато, хем смирено - в унисон с новия му образ на политик-обединител, работещ за благото на родината. И с новата позиция на патриотите. Днес те не просто са във властта, но са и заедно. Само преди година и собствените им привърженици не вярваха, че трите партии могат да го постигнат, а лидерите им - да си разменят комплименти за „израстване“ и „облагородяване“.

Вероятно мнозина помнят как две години по-рано заместник-председателят на НФСБ Валентин Касабов наричаше от парламентарната трибуна Волен Сидеров „перхидролен пудел“. Атакистът пък отвръщаше с обвинения, че шефът на партията Симеонов е „разпространител на гей порно“. Взаимно се набеждаваха в задкулисие и изкористяване на патриотичната идея. Съдеха се за това, че единият нарекъл избирателите на другия „лумпени, прости и тъпи хора, малоумници“.

НФСБ и ВМРО пък едва не се разведоха преди последния местен вот. Тогава двете формации бяха заедно в коалиция „Патриотичен фронт“, подкрепяха  кабинета „Борисов 2“ (в който бяха и реформаторите), но изненадващо за мнозина се явиха разделени - като конкуренти на местните избори. Валери Симеонов дори изключи регионалния си координатор във Велико Търново, защото подкрепил кандидата за кмета на ВМРО Пламен Легкоступ. А всеки поотделно водеше битка с Бойко Борисов и ГЕРБ.

Сидеров крещеше по площадите нецензурни обиди по адрес на премиера. През декември 2016 г., ядосан, че Борисов е подал оставка и е на път да предизвика предсрочни избори и отказва да подкрепи нов кабинет - на патриотите, Валери Симеонов изстреля: „Става въпрос за изключително лабилно поведение на един човек, не на ГЕРБ”.  Постави на един кантар Борисов и Нинова и ги обвини, че отказват да правят правителство, защото са прекалено вторачени в собствената си политическа изгода. „На тях не им пука за България. Искат да ходят на избори, за да се преброят. Но те няма да имат мнозинство и пак ще дойдат

при чичковците патриоти да искат подкрепа

Днес пророчеството се е сбъднало, а противоречията - забравени.

Как се стигна дотук? И по-съществените въпроси - здрава ли е патриотичната коалиция, има ли (електорално) бъдеще и полезна ли е тя за управлението на страната?

Отговорът на първия въпрос е по-лесен. Метаморфозата стана факт през лятото на миналата година - със споразумение за президентските избори. Двойката Красимир Каракачанов (ВМРО) - Явор Нотев („Атака”) остана на трето място с над половин милион гласа (573 016). „Дадохме пример как се надмогва личното в името на всички българи”, твърдяха тогава в един глас лидерите на трите националистически формации.

Окрилени от добрия резултат, „Обединени патриоти” продължиха заедно и на парламентарния вот. „Отиваме

на изборите с нагласа за победа

Ние отново сме единствените, които са обединени”, отсече Красимир Каракачанов при откриването на предизборната кампания. И се зарече - „в името на националния интерес на България” коалицията е готова да преговаря и с десни, и с леви. Резултатите от изборите бяха такива, че не се стигна до преговори с левицата. Вместо това бе приета офертата за правителство с ГЕРБ, а БСП се превърна във враг. „Оръжието на БСП е лъжата”, громеше опозицията Валери Симеонов. А покрай изявленията на соцдепутатката Елена Йончева за нередности при изграждане на оградата с Турция сегашният вицепремиер обвини и нея, и партията й в „национално предателство”.

Самият факт на включване на Патриотите във властта изглеждаше като преодоляно препятствие. Въпреки съпротивата, идваща от две посоки. От една страна - от бившите десни партньори в предишния кабинет „Борисов 2”, които изведнъж осъзнаха, че родните патриоти са крайни националисти, а по тази причина - много опасни. Макар Симеонов до последния ден на 43-ия парламент да бе част от „групата за натиск“ на съюзниците на Радан Кънев - Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев. Оказа се обаче, че бившите реформатори не разполагат с влияние извън Фейсбук.

Втората атака, очаквано, дойде от ДПС. Те стигнаха по-далеч, вкарайки в употреба брюкселските си лостове в лицето на европейските либерали, за да заплашат със страховити последствия за страната. Напразно! Защото движението не е в състояние да предложи себе си като обществено приемлива алтернатива. Социологическите проучвания бяха категорични, че опасенията им не се споделят. Няколко са причините за това. Първата е известна умора от политическата въртележка, която накара хората да искат някакво кротване, някаква подреденост и стабилност. Тъкмо такова успокоение предлагаше съюзът на ГЕРБ с патриотите. Втората е, че нашите патриоти не приличат на европейските крайни националисти. У нас

патриотизмът яхна „правилната” вълна

 - смесвайки националното с традиционалисткото, което е новият мейнстрийм не само у нас, а е световна тенденция. „Забърка се една смес с консервативни и даже социални елементи, която звучи като някакъв "мек" Орбан - нещо, което допада на политическия вкус на българите”, потвърди шефът на „Галъп“ Първан Симеонов. Третата причина е и най-мобилизираща. Самите патриоти сякаш бяха наясно, че ситуацията е „кога, ако не сега”. Влизането във властта е техният пиков момент след години, в които бяха маргинализирани. И по всичко личи, че няма да изпуснат шанса да се докажат, защото втори може и да нямат. Това създава предвидимост и обещава пълен мандат. Има и четвърта причина, която  допълнително облагодетелства патриотите. ГЕРБ също са амбицирани да изкарат поне един пълен мандат - нещо, което не се е случвало досега и е нещо като комплекс за най-голямата партия и нейния лидер. Още повече че през 2021 г. има президентски избори. Очакванията са, че Борисов този път ще се кандидатира. Точно преди година, къде на шега, къде на сериозно, той намекна за подобна опция. А затова ще има нужда от успешно управление зад гърба си.

Кое може да препъне патриотите по пътя към пълния мандат? Самите те. С необмислени действия, емоционални решения и разрушаване на крехкия баланс помежду им. Въпреки очакванията, че изненадата може да дойде от „Атака” и Сидеров, първите 100 дни показаха, че

взривоопасният елемент всъщност е Валери Симеонов

От тримата патриотични лидери той е най-непредвидимият. Още в първите дни на кабинета Симеонов успя да се забърка в скандала със серията снимки с нацистки поздрави. Необмислените му и прибързани думи в защита на „шегаджиите“ утежниха ситуацията и накараха Борисов да се обяснява, а Цветанов да се извинява в опит да потушат лумналия пожар. Така и не стана ясно правил ли си е вицепремиерът „майтапчийски снимки в Бухенвалд” и докъде стигна заканата му да съди медия, че не го е цитирала правилно. Вицепремиерският пост без ясни ресори се оказа тесен за размаха на Симеонов и той се зае да тъче на няколко стана. Ту оправяше демографията, обещавайки щедра еднократна помощ за трето дете, ту се заяждаше с опозицията, приемайки за лична обида всеки намек, че изграждането на граничната ограда с Турция е излязла твърде скъпо и не е достатъчно ефективна. В обикновено скучното лято той отново успя да нагнети напрежението - с плажни акции по Черноморието. Настрои срещу себе си туристически босове, мерейки шум по дискотеки в нощни доби и включвайки се в зрелищен арест на диджей. За ваканционния си рейд получи разнопосочни оценки - едни го подкрепиха, за други се превърна в любим обект за пиперливи смешки в социалните мрежи. Това не намали ентусиазма му, напротив - ожесточи го. Симеонов видя в това кампания за „окепазяването” му, зад която стоели „мутри”. Прехвърчаха искри между него и министъра на туризма Николина Ангелкова. Отнесе го и шефката на ДНСК Милка Гечева, която бе упрекната, че не разбира що е то „преместваем обект”. В началото на тази седмица обяви „тотална война” на "Слънчев бряг", настоявайки дружеството да бъде закрито. Пътьом му се наложи да поднася извинения заради прибързаното вземане на страната на работодателите по искането им за отпадане на добавката за клас „прослужено време”. Изявленията дойдоха на фона на упреците на опозицията, че патриотите са отстъпили от едно от основните си предизборни обещания - за ударно увеличаване на минималните пенсии на 300 лв. и компромиса таванът да е едва 200. После пък заплаши да прекрати концесионния договор за БМФ. Не пропусна да посети и друга гореща точка - протестите в Асеновград, и да даде ценни напътствия на гражданите как да се справят с проблемите в циганската махала. „Някак се опитва да играе ролята на Борисов от първия мандат - да е навсякъде. Това може да му изиграе лоша шега и да се превърне в бушон при по-сериозен политически скандал”, в един глас предупреждават политолози.

И ако слабото място на Симеонов е неговата хиперактивност, то

ахилесовата пета на Сидеров е неговото минало

То е причина за перманентното усещане, че това е някаква поредна фаза от превъплъщенията му и предстои избухване, което да напомни за „стария Волен” от площадите. Засега атакистът устоява в озаптяването на буйния си темперамент и дори е хвален от бившите си опоненти от ГЕРБ, че задава спокоен тон на дебатите в парламента.

На фона на коалиционните си партньори изпъква Красимир Каракачанов. Талантът му на дипломат и опитността му на политическата сцена засега го предпазват от груби грешки. Негов плюс е и че се опитва да ограничи говоренето си по професионални теми - министър на отбраната е и дава мнение за отбранителната ни готовност, военнотехническия ни капацитет, а като лидер на ВМРО - по казуса с Македония. Умълча се само по темата за задължителната казарма, която не срещна кой знае каква обществена подкрепа.

Когато напрежението дойде в повече, прелива авторитет в защита на Симеонов. Именно Каракачанов създава усещане за стабилност и предвидимост. Така трупа рейтинг и доверие. Проучване на Европейския институт за стратегии и анализи (EISA) от началото на годината го нареди трети по харесване с 19.9 % - след президента Румен Радев (35%) и премиера Борисов (25%). Запази позицията си и половин година по-късно, този път по данни на „Алфа рисърч”, но с увеличени проценти. Поръчаното от "Нова телевизия" изследване показва, че действията на Румен Радев са подкрепяни от 57 на сто от българите, Борисов има одобрението на 32%, следван от Красимир Каракачанов с 28 и Корнелия Нинова с 27 на сто. Въпросът е

кога Каракачанов ще се еманципира

ако коалиционният формат „Обединени патриоти” му отеснее, а ролята на балансьор му дойде в повече. И дали ще може да си го позволи. За подобно развитие предупреди социологът Михаил Мирчев. "Много съдбоносни действия предстоят на военното министерство. Ако тези действия се оценят като полезни, Каракачанов няма да има нужда от Симеонов, защото ще се е изкачил в общественото мнение. И тогава може патриотичният формат да се разпадне", прогнозира той още през месец май.

Засега патриотите остават заедно. Със сигурност ситуацията няма да се промени, преди да изтече Европредседателството ни. Точно то дава невероятен шанс на родните националисти да получат и дълго чаканото европейско признание и затова няма да предприемат резки ходове. Едва с разместванията, които се очакват след изтичането му, стаените противоречия и натрупаните взаимни недоволства могат да излязат наяве. Интересните времена тепърва предстоят.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във