Банкеръ Weekly

Общество и политика

Търси се решение за Сирия

Две години след началото на Арабската пролет ситуацията в Сирия изглежда все по-далеч от щастлива развръзка. Смазаният с кръв народен бунт прерасна във въоръжено въстание, което се превърна в касапница. С всеки ден светът изглежда все по-убеден, че дипломацията не работи, а силата на оръжието може само да замени личностите на политическия връх.


Международната общност сякаш се отказа да търси решение на конфликта в Сирия чрез преговори. Дамаск знае, че може да разчита на подкрепата на Русия и Иран. Това доведе до поредната кървава година, изпълнена с тежки сражения, улични протести и човешки жертви, както обикновено, най-вече невинни граждани. Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека, който неуморно следи конфликта, 42 хил. души, мнозинството от тях цивилни, са загинали от началото на конфликта в страната през март 2011 г., а стотици хиляди са предпочели да избягат.


Последните месеци бяха белязани от растяща ислямизация в редиците на антиправителствените сили. Новите бойци са дисциплинирани и мотивирани и пораждат възхищение у мнозина сирийци, за разлика от старите кучета, които започнаха да предизвикват неприязън заради вечните обвинения в корупция. През годината за първи път видяхме и антихристиянски вълнения. Омразата към неверниците, съчетана с изтъпленията на стария режим, които обуславят разделения на верска основа, създават истински риск от превръщане на сирийската криза в сблъсък от ливански тип. Родината на Асад дълги години беше пример на мултирелигиозно общество, но сега това е напът болезнено да се разруши.


Ако оръжията вече не постигат нищо, то тогава може би е време за думи. Вероятно това имаше предвид сирийският вицепрезидент Фарук ал Шараа в скорошното си интервюто за ливански вестник. Подобни слова индиректно признават, че правителството на Башар Асад вече не смята за възможна военна победа над силите на опозицията. Конфликтът не може да бъде спечелен от нито една от страните по военен път и това е простата истина. Вместо да продължава разрушаването на страната, е по-добре да се постигне примирие и да започнат преговори за правителство на националното единство.


Това, което прави последните изказвания на високопоставени хора от Дамаск толкова интересни, е, че те, изглежда, не идват от някакво ново осъзнаване на правителството, а просто от необходимост - явно вече няма друга опция. Но може би някои неоспорими истини са се променили по такъв начин, че режимът не вярва, че вече е възможно военно решение.


Такова, изглежда, е и мнението на Иран. Страната е един от най-близките съюзници на президента Асад, но Техеран също призова за създаването на комитет за национално помирение със задачата за подготовка за преходно управление. Съмненията се засилват и в Москва. Изглежда, че руското правителство повече не смята за малко вероятна възможността за падането на режима в Дамаск. Но може би е твърде късно за достоверна промяна на политиката от страна на Кремъл. В един момент на Русия може да се наложи да плаща висока цена за подкрепата на Путин към Дамаск. Кремъл губи своята връзка със Сирия и с целия регион. Няма време за голяма сделка, което означава, че Русия закъсня да изиграе прогресивна роля в района.


Ако едно евентуално мирно предложение от Дамаск все пак се превърне в сериозен факт, то това може да е рядка възможност да се предотвратят нови кръвопролития. За съжаление е малко вероятно всички бойци и от двете страни да спазят примирието - прекалено много кръв е пролята, за да може за един ден думите да заменят оръжията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във