Банкеръ Weekly

Общество и политика

Търси се пазар за бройлерите на Първанов

Осем години президентството бе люпилня на кадри. Секретаро-съветническият трамплин на Дондуков 2 успя да изстреля вицепремиер, министър на външните работи, евродепутат и кандидат за президент, здравен и социален министър, главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, двама конституционни съдии, шеф на ДАНС, началник на премиерски кабинет, председател на парламентарния Съвет по законодателството, седем-осем посланици в едни от най-атрактивните ни дипломатически мисии. Самият Георги Първанов обичаше да изтъква заслугата си за успешния пласмент на хора от неговата администрация. Голяма част от моите секретари, съветници, с които тръгнахме през 2002 г., получиха нова и много от тях нелоша реализация, която приемам като комплимент за кадровата ми политика, каза държавният глава в началото на втория си мандат.
Сега, няколко месеца преди сбогуването му с Дондуков 2, нещата стоят доста по-различно. Изгледите за успешен пласмент на бройлерите от президентската люпилня за кадри изглеждат повече от неблагоприятни.
Причините са няколко
Основната е, че за първи път от 2002 г., когато Първанов стъпи на Дондуков, правителството не е плод на неговия политически инженеринг. Въпреки ловкостта и уменията на обигран политик президентът не успя да обуздае първичността на Борисов и да приспи неговия силен инстинкт за самосъхранение. Засега отношенията между двамата изглеждат замразени, а бъдещето им до голяма степен зависи от резултатите от предстоящите избори и от това, което ще се случи на Позитания след тях. Както и от бъдещата роля на Първанов в БСП. Нещо, за което през седмицата президентът даде ясна заявка.
Проектът на държавния глава АБВ се оказа ялов. Затова Първанов неслучайно е вперил очи към Позитано 20. Той твърди, че няма лидерски амбиции, а Станишев отлично разбира посланието му. Бившият председател на столетницата всъщност иска партията, т.е. контролът в нея. На първо време си е избрал ролята на сив кардинал, от която впрочем не се е и отказвал. Ако не успее да реализира докрай амбициите си, неговото бъдеще ще е като настоящето на Желю Желев и Петър Стоянов - т.е. на високоплатен (за нашите условия), битово добре устроен, уж високопоставен, а всъщност никому ненужен и от никого нетърсен пенсионер.
За разлика от държавния глава, чиито доходи до края на живота му са осигурени, перспективите пред съветническия му екип не са много. Част от приближените на държавния глава ще отидат в заслужен отдих, а общественополезната им дейност ще бъде ограничена в периметъра на няколко червени фондации. За други ще бъде направено всичко възможно да бъдат устроени на Позитано 20. Там в момента са акостирали около 150 партайгеносета. Вярно е, че заплащането е скромно - около 430-500 лв. месечно, но по-повратливите знаят как се изкарват допълнителни пари. В президентската администрация вече се шушука, че част от интригите за Първанов, които се пускат на жълтата преса, са сготвени именно в червената партийна централа, където се започнали да се притесняват за местата си. Защото малцина са хората от екипа на Първанов, които имат собствен бизнес или преподавателска кариера, а пребиваването им в президентството е било само за да набъбне СV-то им с още една авторитетна позиция.
По бесепарска традиция за част от президентските съратници ще бъде потърсена работа във фирмите на спонсорите. Едва ли Людмил Стойков или Георги Гергов биха отказали помощ...
Какво означава
статутът съветник в президентството?
Съветникът не е държавен служител, за него правилата за администрацията са само добро пожелание, а възнаграждение за ценните съвети се получава по трудов или граждански договор. Заплатите на президентските съветници са между 1000 и 1300 лв., а бюджетът на институцията за 2011 г. е 4.186 млн. лева.
В момента, според официалния сайт на президентството, в него работят 26 секретари и съветници, а цялата администрация е от 153-ма души. Парите, които получават най-приближените на Първанов за труда си, видно не са много, но пък влиянието и възможностите им за кадруване доскоро бяха завидни.
Любопитна подробност е, че единствено хората от екипа на президента не подават декларации в Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Най-вероятно това е пропуск на законодателите, който обаче не позволява да се проверят финансовите и имуществените придобивки на президентските съветници и секретари. Или поне тези, които те са преценили, че могат да огласят публично.
Краят на привилегиите
Депутати от БСП твърдят, че съветниците на Първанов са разделени на лобита - на бизнеса, на службите, на партиите, приятели от Института по история на БКП и изпаднали от властта социалисти, близки на президента. С най-голямо доверие се ползвали социалдемократите Бойко Радоев и Андрей Бунджулов, а преди тях на същото благоразположение се радвали Ивайло Калфин и Филип Боков.
Бойко Радоев придружава Първанов дори по време на ловните му подвизи. През април 2007 г. той изненадващо се отказа от депутатстването си, за да стане парламентарен секретар на президента. Радоев е доктор по история, бивш преподавател в АОНСУ. На него най-вероятно ще му бъде търсено място на Позитано 20.
Другият, когото Първанов ще се опита да пласира в червената централа, е Тодор Велев, който сега ръководи програмата на държавния глава. Неотдавна името на 54-годишния историк попадна в списъка на Комисията по досиетата като бивш агент и секретен сътрудник на ДС. От сайта на президентството става ясно, че Велев е работил с Първанов още в Института по история на БКП. Пишел по теми, свързани с антифашистката борба в България и с македонския въпрос в отношенията между комунистическите партии на Балканите по време на Втората световна война. От лятото на 1994 г. той става секретар на Комисията по идейно развитие на ВС на БСП, а от началото на 1997 г. - началник на кабинета на Първанов на Позитано 20.
Място под позитанското слънце най-вероятно ще бъде търсено и за президентския секретар по изследвания и анализи Добрин Канев.
На трудовата борса
Трудно ще се окаже устройването на работа на главния секретар на президента Красимир Стоянов, който е завършил ВХТИ, а след това и Политология в Академията за обществени науки в Москва. В официалната му биография на сайта на президентството пише, че е бил политически работник до 1989 г., а след промените - политически помощник на заместник-председател на БСП, ръководител на група за подпомагане на парламентарната дейност на БСП, секретар на ПГ на БСП и коалиция, завеждащ отдел на ВС на БСП.
Справка в ДАКСИ показва, че Стоянов е бил и управляващ на Евразия интернешънъл АД , което е имало още по-интересни собственици по времето на Жан Виденов: като фалиралата Банка Славяни, Радиотелевизионна компания Седем дни, Ес Джи Ей Интернасионал Холдинг АД (което пък държи част от собствеността на един друг свръхинтересен холдинг Зевс-холдинг АД).
Стоянов е и сред управляващите в жилищна кооперация Зора 10 (в нея е и строителният предприемач Иван Митовски, по когото бяха изстреляни четири куршума на 30.12.2009 г.), в Сдружение за развитие на търговията между България и Съветския съюз - Изток, в Кооперация КИМКООП. Освен това е бил собственик в консултантска къща Право и бизнес, заедно с бившия заместник-министър на околната среда Чавдар Георгиев, който в момента продължава да държи 25% от акциите. Георгиев също е приютен при президента като секретар на правния му съвет. В същата консултантска къща е бил и главният прокурор Борис Велчев, както и радетелят на кооперативното движение Златимир Орсов (собственик на 75% от акциите).
Първанов кроеше дипломатически планове за Стоянов, но още в началото на управлението на ГЕРБ стана ясно, че те са несъстоятелни. В БСП смятат, че главният секретар на най-вероятно ще бъде спасен по спонсорска линия.
Секретарят на Първанов по комуникационна политика Иво Атанасов, който бе народен представител в пет поредни парламента, призна пред БАНКЕРЪ, че още няма представа къде ще работи, след като напусне сградата на Дондуков 2. Казва, че Тошо Тошев преди време му бил обещал да го вземе на работа в Труд, но след напускането му шансовете на Атанасов да продължи поизоставената си журналистическа си кариера били малки.
Все още няма яснота къде ще отиде и укротеният съветник по икономическите въпроси - Венцеслав Димитров.
На Емил Вълев, който е работил над 24 години в МВнР в отдел ООН и разоръжаване и в дирекция Международни организации и права на човека, бил е в посолствата ни в Кения и Полша и в Постоянното представителство към ООН в Ню Йорк, а през 2002-2006 г. е посланик в Кралство Белгия и във Великото херцогство Люксембург, бе обещан посланически пост в Белград. При сегашните обстоятелства мисията се оказа невъзможна и най-вероятно ще му се наложи да разчита на дипломатическите си връзки за бъдещ бизнес или да се занимава с преводи.
Проблематичен е и съветникът на Първанов по финансовите въпроси Кирил Ананиев. Колегите му твърдят, че соченият за един от най-добрите бюджетари на страната ще се раздава като консултант.
Обратно в бизнеса и ВУЗ
Секретарят по връзки с гражданското общество, известният социолог Андрей Бунджулов, който от 1986 до 1989 г. беше първи секретар на Комсомола, ще се задоволи с кариерата си на доцент в УНСС. Същото ще направи и началничката на кабинета на вицепрезидента Ангел Марин проф. Светла Тошкова, както и съветникът на Първанов по въпросите на образованието проф. Борислав Борисов. В края на годината Борисов освен с президентството ще трябва да се раздели и с ректорския пост в УНСС, тъй като там изтича и вторият му мандат, както и с шефството на Съвета на ректорите. Борисов твърди, че ще остане да преподава в УНСС като редови професор.
Известният политолог Антоний Тодоров, който съветва президента по подготовка на политическите послания е председател на управителния съвет на Българската асоциация по политически науки, член на фондация МАРКОМ, на Асоциацията на франкофоните в социалните науки, на асоциация ACCESS и т.н. и най-вероятно ще се посвети на тези си занимания.
За 37-годишния Ертан Кара, който е секретар по икономическите въпроси и е завършил Анкарския университет, няма да има проблеми, свързани с търсене на работа. Той има има завиден за възрастта си опит в бизнеса. Работил е като изпълнителен директор на Света Елена АД - София. Според Дакси Ертан Кара е бил и в борда на летище Горна Оряховица и на сдружение Професионален футболен клуб Академик. Той е собственик и на Индустриалимпекс-БГ и най-вероятно ще се върне към бизнеса, освен ако ДПС няма други идеи за реализацията му.
Собственикът на печатница Демакс Петър Кънев, който съветва президента по Черноморското икономическо сътрудничество, също няма да изпадне в беда - той е вицепрезидент на волейболния клуб ЦСКА, вицепрезидент на волейболната федерация, член на Конфедерацията на работодателите и т.н.
Не е за мислене и бившият заместник-министър на околната среда Чавдар Георгиев, който е секретар в правния съвет към президента. Месеци след излизането си от екоминистерството той става съдружник във фирмата за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници Феникс солар. Георгиев е съдружник и в още три фирми, едната от които се занимава с управление на отпадъците. Интересно е, че като заместник-министър именно той е разписвал документите за дейността на бъдещите си партньори.
Секретарите на Първанов по външната политика - Павлина Попова и Емил Вълев, вече имат опции за бъдещата си професионална реализация. Попова, която е работила в Комитета по туризъм и в посолството ни в САЩ, а от 1995 до 1997 г. е била главен съветник и заместник-секретар по европейска интеграция в Секретариата по европейска интеграция към Министерския съвет, възнамерявала да се върне към адвокатска практика.
Секретарят по юридическите въпроси Цветан Сивков ще продължи да води лекционни курсове по териториално и селищно устройство и по местно управление във ВТУ Св. св. Кирил и Методий.
Съветничката по вътрешната политика Катя Николова няма да бъде забравена - жената е показала, че успява да се справи с всяка ситуация. Тя е свързващото звено между Дондуков и Позитано. Николова бе в борда на Благоевград БТ тогава, когато президентът се кълнеше, че негови хора не са уреждани на хранилки в държавни предприятия. Тепърва на държавния глава му предстои да потърси нови хранилки за кадрите си. Този път обаче опциите не са много. И не е сигурно дали бившите му спонсори ще бъдат достатъчно отзивчиви. А причината е, че мандатът свършва и не предстои друг. Както и че в близко бъдеще Първанов трудно би могъл да им върне жеста...

Успешен пласмент
Още като лидер на БСП Първанов бе инициатор на Клуб 100, в който се включиха проф. Андрей Пантев, Стоян Александров, Ивайло Калфин, Ирина Бокова, Стефан Данаилов, проф. Димитър Иванов от Лондон и др. Днес всички те имат блестяща бизнес и политическа кариера.
Старозагорският кмет д-р Евгений Желев бе поканен от Първанов за негов съветник по регионалните въпроси и оттам изстрелян за министър на здравеопазването. Главният прокурор Борис Велчев председателстваше Правния съвет към президентството, шефът на Върховния касационен съд Лазар Груев беше съветник, а конституционният съдия Пламен Киров - секретар по юридическите въпроси. Филип Боков, секретар по координация на посланията, стана началник на кабинета на премиера Станишев, а месеци преди края на мандата на тройната коалиция бе изпратен за посланик в Словения.
Трима секретари по външната политика - Георги Димитров, Златин Тръпков и Никола Карадимов, също получиха дипломатически назначения в мисиите ни зад граница в Сърбия и Черна гора, Холандия и Норвегия. С посланически постове бяха уредени и ген. Михо Михов, бивш съветник по военната сигурност (Македония), началникът на кабинета на Първанов Андрей Караславов (Гърция) и шефът на дирекция Протокол Атанас Павлов (Швейцария).

Facebook logo
Бъдете с нас и във