Банкеръ Weekly

Общество и политика

Търси се милиард за пенсии и заплати

Помощ не идва отникъде

Безгранична предизборна щедрост беляза началото на поредния политически сезон. Управляващите от ГЕРБ декларираха, че ще изпълнят успешно поетите ангажименти, ще увеличат доходите на българите и ще довършат реформите в здравеопазването и в образованието, и в интеграцията на регионите. Приоритетите бяха твърдо очертани, което, меко казано, даде повод за иронични усмивки.


В здравния сектор битката за намаляване на цените на лекарствата е загубена кауза, защото производителите и дистрибуторите на медикаменти отдавна диктуват правилата. Колкото до болниците - модернизирането и оборудването им в големите градове май се прави за сметка на общинските лечебници, повечето тласкани към фалити.


Преструктурирането на образователната система също закъсня фатално, бавят се законите за училищното и висшето образование, чиито нови версии според специалистите по-скоро ще задълбочат проблемите.


По отношение на регионалната политика практика не само на това правителство е да налива пари там, където кметовете са свои хора.


Единствената сфера, където


есенно-зимната политика на управляващите

е обречена на успех - поне на пропагандно равнище - е в областта на повишението на доходите. Колкото по-близък е сюблимният момент, когато гласоподавателите ще застанат пред урните, за да изберат нов парламент, толкова повече правителството е готово да сложи още и още печеливши козове на масата. За първи път от доста време финансовият министър Симеон Дянков и социалният му колега Тотю Младенов стигнаха до единомислие и вече в един глас ни убеждават, че кризата е отминала и към нашите джобове напират реки от пари.


До края на герберския мандат напълно разбираемо най-обгрижван ще бъде над двемилионният пенсионерски електорат - той заема съществено място в списъците. След като през миналата есен около четиристотин хиляди души получиха по няколко лева отгоре към вдовишките си пенсии, сега идва ред на всички в третата възраст да се възползват от преходната иначе любов на държавата. Дали от 1 януари или от 1 април 2013 г. - съвсем не става дума за първоаприлска шега - всички пенсии ще скочат с между 8 и 10 процента. Увеличението е мотивирано с натрупаната през последните три години инфлация. Надбавката едва ли ще покрие юлското покачване на цените на тока, парното и водата, но за нея все пак ще бъдат необходими поне 600 млн. лв., които, както се разбра от публичните изявления, могат да достигнат и до 800 млн. лева.


Задава се и ново повишение на минималните заплати, които ще скочат с още 20 лв. до 310 лева. Финансовият министър Симеон Дянков каза, че е намерил пари за това. По груби изчисления добавката за около 35-те хиляди държавни служители, които се разписват срещу най-ниското възможно възнаграждение, ще струва на бюджета около 8.5 млн. лв. годишно.


Водят се преговори и за ръст на гарантирания минимален доход поне с 5%, а с него са свързани редица социални помощи. Ако това се случи, допълнителните разходи на хазната ще се покачат с още 10.6 млн. лв. на годишна база.


След това на опашката на специално облагодетелстваните ще се наредят и учителите. Кабинетът


ще приготви за 93-хилядното даскалско съсловие

nbsp;


по 30 лв. отгоре върху месечните им заплати, за което трябват 60 млн. лева. Но заявка да грабнат от хранилката направиха и военните, полицаите и служителите в службите за сигурност. Дянков им предложи 12% отгоре, ако склонят да се откажат от привилегиите си и от 20-те заплати кеш, които получават при пенсиониране. Но служителите в МВР контрираха с искане за 25-процентно повишение, а нито те, нито колегите им от армията са склонни да се разделят с облагите си. Ясно е, че във всички тези структури преговорите със синдикалните лидери ще продължат. И тъй като правителството няма никакъв интерес от униформена стачка, накрая ще бъде направен компромис и той ще се изрази във финикийски знаци.


И стигаме и до обещанието на социалния министър Тотю Младенов да бъдат повишени с 10% (със 160 млн. лв.) разходите за социалните домове и за институциите, които предоставят социални услуги. Иначе казано, става дума за увеличаване на заплатите на работещите в тях с 5 до 10 процента. Като теглим чертата, излиза, че правителството ще трябва спешно да намери около 1 млрд. лв., за да ощастливи всички, които му навират в очите обърнатите си джобове.


Най-логичният въпрос е,


откъде ще вземе тези пари

Вариантите са няколко, но нито един не изглежда практически приложим, поне засега. На първо място, правителството се надява на по-високи приходи в бюджета на Националния осигурителен институт, което предполага по-високата им събираемост. През първото тримесечие на годината НОИ отчете около 9 млн. лв. в плюс, но в средата на годината планираният приход изненадващо се размина с полученото с 24.3 млн. лева. Очевидно опираме до някакъв парадокс, защото Националната агенция за приходите се похвали, че е прибрала със 74.8 млн. лв. повече пари от осигурителни вноски за шестмесечието в сравнение със същия период на 2011 година. Значи нещата не опират до лоша събираемост. По-скоро държавното обществено осигуряване май бе шокирано от неочаквания летен срив на трудовия пазар. По данни на Евростат за месец юли у нас


безработицата е скочила до 12.4%

nbsp;


а е била 11.8 през януари, което реално убива ефекта от сезонната заетост. С други думи, държавата по различни причини не получи приходите, които очакваше от летни браншове като хотелиерство, ресторантьорство, земеделие и строителство. А през идващата ще стане още по-страшно, защото дори тези, които са намерили сезонно препитание, ще се наредят на опашки в бюрата по труда и така ще повишат драстично разходите на НОИ.


Леко ще коригират баланса стотината милиона лева, които ще постъпят в системата след Нова година от договореното вдигане на осигурителните прагове по икономически дейности. Но тази мярка може да има и обратен ефект - съкращения на работници. Като цяло оптимизмът, че НОИ ще цъфне и върже, изглежда силно неуместен.


Друга възможност е развързването на максималния осигурителен доход, който към момента е 2000 лева. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика евентуалното увеличение на прага от 2000 на 2400 лв. на практика просто ще прехвърли 62 млн. лв. от портфейлите на 100 000 работещи към портмонетата на 50 000 души, получаващи максимална пенсия. Ганев посочва, че близо 63 млн. лв. ще отидат за здраве и за обезщетения за майчинство и за безработица, но единственият социален ефект от покачването на прага ще бъде, че 38-39 млн. лв. ще попаднат в здравеопазването под формата на здравни осигуровки като социален трансфер. Допълнително повишение на осигурителните прагове пък е абсурдно - там няма резерви, защото бизнесът едва свързва двата края, и всяко ново натоварване ще бъде равносилно на фалити и на повишена безработица.


Правителството се надява с последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите да привлече допълнителни чуждестранни капитали и така да отвори нови работни места. В тази връзка за период от две години държавата се ангажира


да възстанови на инвеститорите

nbsp;


17.4% от всички разходи за работна ръка. Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев тази сума е значителна, когато се създава по-голяма заетост или възнаграждението за определени видове професии е по-високо. А страната ни трябвало да привлича, чуждестранните бизнесмени, защото била с едни от най-добрите макроикономически показатели в Европа по отношение на инфлацията, на процента на външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, на бюджетния дефицит и на данъчната тежест. Този мач обаче сме го играли и преди. Практиката показа, че въпреки всевъзможните данъчни поклони, които правим, чуждестранните инвестиции даже намаляват. Ниските данъци не водят до подобряване на събираемостта и до свиване на сивата икономика, нито привличат крупни чуждестранни инвеститори. А и богатите европейски държави едва ли сега ще се юрнат да наливат пари у нас, точно когато преживяват най-тежката криза след Втората световна война.


Последният - пожарен вариант, е парите да се вземат от фискалния резерв. Той обаче е докаран на чертата и според икономисти не можем да пипаме там, за да не се опарим. Така че освен ентусиазъм правителството няма полезен финансов ход. И неслучайно управляващите започват тихичко да свирят отбой за първоначално заявеното, а вътрешният министър Цветан Цветанов дори каза, че ангажиментите за повишение на доходите вероятно ще останат за втория управленски мандат. Изборната победа обаче иска жертви, затова песимистичните гласове бързо ще заглъхнат.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във