Банкеръ Daily

Общество и политика

Търси се кандидат-президент за ГЕРБ

Президентските избори са зад ъгъла, а кандидати няма. Два месеца преди деня на вота единствения претендент е настоящият държавен глава Румен Радев. Всъщност още двама-трима мераклии огласиха амбициите си, но те нямат дори хипотетичен шанс за някакъв успех.

 

Очевидно намирането на достоен кандидат от страна на парламентарно представените партии се оказва трудна задача. Навремето Радев тръгна от нулата - неопитен, без червени или черни точки, но беше ново лице и това го изстреля на върха. А през следващите пет години успя да спечели много симпатизанти - не само от целия политически спектър, а и от средите на негласувалите за него през 2016-та.

За сегашните избори

Румен Радев е безспорния фаворит.

Летвата е вдигната високо и именно това затруднява смятащите се за сериозни партии да намерят подходящ конкурент. Впрочем някои, като "Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, побързаха да се "прилепят" към високия му рейтинг и обявиха безусловната си подкрепа за него.

Колебливата позиция на БСП, която издигна Радев преди пет години, и лично на лидерката Корнелия Нинова, изигра лоша шега на партията и на двата парламентарни вота - на 4 април и на 11 юли, тя загуби не малко гласове. Явно Нинова още не си е взела поука и продължава да обърква левите избиратели, опитвайки се да изнудва Радев заради евентуалния политически проект на служебните му министри Кирил Петков и Асен Василев. Социалистите обаче го харесват и през ноември е по-вероятно да накажат нея.

Ако оставим настрана бурята в чашата вода в столетницата, то

десницата и особено ГЕРБ имат сериозен проблем

в търсенето на кандидат-президент. През 2011 г. на Бойко Борисов му беше лесно – партията му все още беше на гребена на вълната, и след като дясната му ръка Цветан Цветанов се издъни заради слабостта си към апартаментите, кандидатира най-рейтинговия си министър Росен Плевнелив. Той беше усмихнат, захаросан, с безупречна евро-атлантическа лексика и абсолютно зависим от волята на предводителя си.

През 2016-та Борисов до последно се чуди дали да се насочи към „Дондуков“ 2 или да си остане на „Дондуков“ 1. След два мандат във властта вече имаше затруднения в намирането на претендент за държавен глава. Номинацията на ГЕРБ беше обявена в последния възможен момент. Причината не бе само в изчакването да се види кой ще е човека на БСП – тогава основния опонент, но и защото по-значимите и приемливи за обществото фигури в редиците на управляващите категорично отказаха да влязат в това състезание. И кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, и вицепремиерът Томислав Дончев. Накрая „грешката“ Цецка Цачева беше предложена от немай къде.

Сега ситуацията е още по-сложна.

Нов Плевнелиев не върши работа.

Дори Даниел Митов, който също е отявлен евро-атлантик, не става. От една страна, Борисов и ГЕРБ много искат да се представят за автентичната десница у нас (затова прикоткаха СДС), от друга – разбират, че с „ястреби“ няма как да спечелят. В този контекст беше и опипването на почвата с лансирането на името на Петър Стоянов.

„Искаме да излъчим кандидатура за президент, която е алтернатива на Румен Радев. Няма да излъчваме силов човек, който да се саморазправи с нашите опоненти. Искаме да излъчим човек, който от ден първи да проведе разговор с нашите най-големи политически опоненти и да се опитаме да видим дали можем да намерим по някакви важни за България точки. ... Той трябва да е диалогичен човек. Човек, който да поеме отговорност и да направи първата стъпка за възстановяване на политическия диалог”, беше увертюрата на Тома Биков преди да пусне в публичното пространство името на Стоянов, държавен глава от 1997-а до 2002 година.

"Мисли се и за Петър Стоянов, защото той е една от положителните фигури през последните 30 години. Той е най-успешния президент на България. Той извади страната от ръба на гражданската война, благодарение на това страната ни е член на ЕС и НАТО...", коментира още Биков. Но Стоянов много бързо и категорично отряза мераците ГЕРБ. И те пак са в изходна точка. Кандидатът им

трябва да носи на бой и да се усмихва,

защото при при днешното отношение към партията в предизборната кампания, образно казано, ще го овъргалят в катран. Само че къде да се намери такава саможертвена фигура? Едва ли някой от тези партийци, които отказаха преди пет години, ще се съгласи сега.

Между другото, има един човек, който тези дни енергично се включи в хора на критиците на Радев, сякаш с надеждата да бъде забелязан – професорът по конституционно право Георги Близнашки. Той беше дългогодишен депутат от БСП, но напусна партията защото не го кандидатира за президент. След това активно се включи в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013-2014 г., заради което беше възнаграден с поста на служебен министър-председател във второто служебно правителство на Плевнелиев. Кой знае, може пък сега отколешната му мечта да се сбъдне!

От "Демократична България" също се колебаят на кого да заложат.

И тяхната скамейка не е много дълга.

А при избори 2 в 1 е много важно за всяка политическа формация, която ще се явява на тях, кой и какъв ще е кандидатът й за президент. Той би могъл да я издърпа напред, но може да се получи и обратното. През 2006 г. десницата издигна много добър професионалист - съдията Неделчо Беронов. Но той получи нисък процент, защото беше неразпознаваем. Това е един от големите рискове на една късно предложена кандидатура. А време вече почти няма. В дясното обединение също разбират, че Радев е фаворит и че трудно ще намерят равностойна фигура, която да му се противопостави.

Президентските избори все пак не са предрешени, смята Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, министър, а също и претендент за президент през 2011 г., останал на малка разлика след Плевнелиев. Той обаче е категоричен, че забавянето на алтернативни кандидатури, намалява техните шансове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във