Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА...

Ако може да се вярва на логиката на политолозите, през октомври на Русия й предстоят сериозни правителствени сътресения. Твърде възможно е премиерът Михаил Фрадков, за чиято предстояща оставка се говори вече половин година, да напусне поста си. По същата тази логика няма нужда да се гадае и кой ще го наследи - сегашният първи вицепремиер Дмитрий Медведев. Ако това се случи, политическите пророци най-сетне ще бъдат спокойни: спецоперацията по предаване на наследството на президента Владимир Путин може да се смята за започната.
Предстоящите промени в правителството
естествено са свързани с предстоящите през 2007 и 2008 г. парламентарни и президентски избори. Според конституцията, министър-председателят се утвърждава от Държавната дума по предложение на президента. При сегашното разположение на силите това няма да е никакъв проблем. Управляващата партия Единна Русия ще гласува за всеки кандидат, предложен от Путин. Докато от бъдещия парламент може да се очакват всякакви изненади. Затова няма да е зле без излишни рискове и скандали премиерът, който може да се настани по-нататък и в Кремъл, да си заеме мястото още сега. Разбира се, той може да не участва във втората част на политическия спектакъл, а и не е задължително да се казва Медведев. Резервната скамейка на треньора Путин не е така безобидно къса, както я рисуват журналистите и политиците. Освен това на публиката може да бъде пусната и фалшива мишена, която да обере всички упреци за недовършените реформи и спорните политически завои. Така истинският играч ще изкара първото полувреме на сянка. Той може и да не е почитател на колективните спортове и да не е от сегашния отбор. Някои специалисти по антропология вече дават и рецепта - бъдещият президент няма да е плешив, защото в досегашната линия на приемственост удивително се редуват ниски и високи, плешиви и неплешиви лидери.
Политическите фантазьори отиват още по-надалеч
като предсказват, че в президентския стол може да седне даже ...жена. Все пак Русия е имала достатъчно императрици, макар и чужденки. Дават се примери от САЩ, където Кондолиза Райс и Хилари Клинтън увеличават популярността си, а и от Европа. В Германия Ангела Меркел вече е канцлер, а във Франция социалистката Сеголен Руаял може да пребори десния кандидат Никола Саркози. Според допитване на руския Фонд за обществено мнение, 54% от руснаците вярват, че жена може да стане президент на Русия. Такива потенциални кандидатки има, макар че не са много. Едва ли такава роля е по силите на сегашната заместник-председателка на Думата Любов Слиска или на претендентката от предишната президентска кампания и сега ръководител на правозащитната комисия при президента Елла Памфилова. В по-тежката категория могат да се състезават сегашният губернатор на Санкт Петербург Валентина Матвиенко, изкарана на политическата сцена от бившия премиер Евгени Примаков. Той я издърпа в правителството от посланическия пост в Гърция. Тя успешно игра ролята на вицепремиер по социалните въпроси, докато Путин не реши да пресече пътя към нов мандат на бившия губернатор на родния му Санкт Петербург Владимир Яковлев, който бе враг на политическия му покровител Анатолий Собчак. Яковлев за наказание бе призован на правителствен пост в Москва, а поздравленията по време на пищното честване на 300-годишнината на Санкт Петурбург приемаше Матвиенко. Тя има зад гърба си не само опит, но и солиден административен ресурс.
С друга политическа аура е дясноориентираната Ирина Хакамада, бивш лидер на Съюза на десните сили, успешен предприемач, либерал-реформатор, светска дама и опозиционно настроен политик. На предишните президентски избори тя спечели 3.8 % от гласовете на избирателите. За масовия руски изибрател личното обаяние стои много по-високо от каквато и да било политическа платформа. След Владимир Путин всеки приемник - мъж би изглеждал марионетка, а смяната на визията с жена президент изглежда привлекателна даже за Русия, където винаги са се ценели твърдата ръка и грубата мъжка сила.
Такъв ход би бил успешен и за опозицията
която според независимия депутат Владимир Рижков ще се напъне да се обедини през декември тази година. В обединения опозиционен фронт могат да влязат Републиканската партия на бившия премиер Михаил Касянов, Съюзът на десните сили, ЯБЛОКО и евентуално Партия за подкрепа на предприемачите, прогнозира Рижков. За да се спаси обединената опозиция от неизбежните разногласия, тя трябва да издигне няколко съпредседатели, обяснява депутатът. Подобен опит обаче на спаси от разкол Съюза на десните сили, чийто лидер бе Ирина Хакамада. Партията напусна първи основателят й - бившият премиер Сергей Кириенко, сега президентски пълномощник за един от седемте федерални окръзи, после бившият премиер Егор Гайдар, а след това самата Хакамада заедно с бившия вицепремиер Борис Немцов, който сега съветва украинския президент Виктор Юшченко. Впрочем младежкото крило на жените - кандидатки за президент, оглавява Мария Гайдар, неформален младежки лидер и дъщеря на Егор Гайдар.
Разбира се, Кремъл се опитва да конструира и своя опозиция чрез Партията на живота на председателя на Съвета на федерациите Сергей Миронов. Тя, според Владимир Рижков, обаче ще си остане партия на началниците. Дори да пробие 5-процентната бариера на изборите, тя няма да получи ролята на втора сила в парламента. Не може да се очакват големи изненади и от партиите на миналото - Комунистическата партия на Руската федерация и Либерално-демократическата партия , чиито лидери Генадий Зюганов и Владимир Жириновски досега бяха дежурни претенденти на президентските избори.
Не бива да се изпуска из очи
още един солиден избирател - телевизията
Петдесет и девет процента от руснаците поставят на първо място в интереса си информационните предавания и новините и затова борбата за медиите придобива все по-остри форми. Близки на Кремъл олигарси и структури изкупуват частните телевизионни канали. Последната голяма сделка в областта на независимата преса стана вестник Коммерсантъ - влиятелен икономически всекидневник, който бе собственост на олигарха в изгнание Борис Березовски. Той неотдавна прехвърли собствеността му на своя партньор Бадрви Патакацишвили, а в края на миналия месец стана известно, че всекидневникът и целият издателски дом Комерсантъ са купени от 53-годишния предприемач Алишер Усманов. Той е генерален директор на Газпроминвестхолдинг, съсобственик на холдинга Металоинвест и е на 35-о място в списъка на световните милиардери . Състоянието му сп. Форбс оцени на 3.1 млрд. долара. Мнозина смятат, че тази сделка е междинна и издателският дом Комерсантъ все едно ще попадне в ръцете на Газпром и оттам ще се превърне в лоялна на Кремъл медийна структура. Инвестицията е достатъчно доходна, защото Коммерсантъ е на 4-5-о място по оборот на руския медиен пазар, но едва ли може да попадне в ръцете на чужденец случайно. Усманов, който е узбек по националонст, но е завършил престижния Московски университет за международни отношения (МГИМО), има добри контакти с президентската администрация. По-рано се предполагаше, че издателството може да бъде купено от олигарха Роман Абрамович. Не е задължително Усманов да използва медийните активи за политически цели. Достатъчно е силата им да бъде насочена в изгодните икономически сфери.
Така или иначе, започва обработката и на най-влиятелния избирател - руските медии. Кого ще хареса екранът или вестникарската хартия няма да е без значение в започващата политическа борба. Мъж или жена, плешив или не, бъдещият руски президент ще трябва непрекъснато да се оглежда и в това огледало, което сегашната власт се опитва да разположи на най-удобното място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във