Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРКУЛНАЛО СЕ УПРАВЛЕНИЕТО И СИ НАМЕРИЛО ОПОЗИЦИЯ

Един стар виц представяше идеалната сексуална хармония в семейството по следния начин - жената не иска, а мъжът не може. Горе-долу същата картина се оформи в българската политика след поредната размяна на удари между управляващи и опозиция. Управляващите обявиха голямото предизборно харчене на милиарди от бюджетния излишък, но потвърдиха окончателно диагнозата, че не искат да управляват в интерес на обществото. На свой ред опозицията (парламентарна и извънпарламентарна) проведе мероприятието подписка за уволнение, но не остави впечатление, че може да стресне управляващите, да ги свали от власт, още по-малко - че има идея как да управлява по-добре. И двете страни излъчват безпомощност и тотална неспособност поне минимално да заинтригуват гражданството. С това кръгът се затвори и в страната ни се установи пасторална политическа идилия. Уви, идилията на блатото.
Първият видим засега резултат е тежка
загуба на политическа идентичност вдясно
По-точно, сред традиционната десница или останките от нея. Най-лошата последица бе светкавичната прегръдка с ГЕРБ и реверансите към Атака. Наистина, безобразната некомпетентност и корумпираност на управлението е сериозен повод за консолидиране, но нали отделните съставки на тази днес единна опозиция до вчера си разменяха именно яростни обвинения в корупция, връзки с организираната престъпност, с наши и чуждестранни служби за сигурност. Нека си спомним какво говореше Атака за ДСБ (и обратно) в началото на това Народно събрание. Или какво красноречие демонстрираха парламентаристите от БНД, докато бяха все още царски депутати. Да не говорим за станалите анекдотични с позовавания от детския фолклор отношения между ГЕРБ и ДСБ.
Всеки има право да промени позицията си, но не чак дотам, че без никакви съдържателни политически аргументи да се съюзи с този, когото довчера най-енергично е обвинявал. Такава линия на поведение създава тягостно впечатление ако не за политическа нечистоплътност, то поне за борба за оцеляване на всяка цена.
Ако искат да убедят обществото, че компромисът на обединението на формации с огромни идейни, политически, морални и личностни различия е оправдан, нужно е да се определи най-малкият политически знаменател между тях. Иначе казано, какво и докога ще ги свързва, преди всяка от тях да тръгне по своята траектория, просто защото представлява различни обществени интереси (ако приемем, че една част от опозиционерите въобще представляват реални обществени сили). Вече сме били свидетели на имитации на желание за сътрудничество, подплатени със скрито ритане по кокалчетата, които костваха много и на десницата, и на цялото общество, защото отвориха вратата за други политически тенденции.
Следващата тенденция е заострена
подозрителност към думите и делата на ГЕРБ
Макар и спрягана отсега за бъдещата управляваща сила, партията на Бойко Борисов затвърди впечатлението, че все още е във фазата на политическа ферментация с реална опасност от пресичане. Видя се, че влиянието на новата формация все още е затворено в кръга на поредната политическа клиентела и не е в състояние да мобилизира протестната енергия дори срещу толкова противни управници като днешните. Обратно на очакванията (и заканите), представителите на ГЕРБ в парламента и извън него не изнесоха нито един сериозен собствен аргумент за уволнението на управляващите и в този смисъл не допринесоха с нищо за поне относителен успех на общата инициатива. На фона на все по-ясно открояващата се липса на капацитет за добро управление в местната власт ГЕРБ стремително се плъзга към ситуиране в контекста на един традиционен за нашето общество избор - този на по-малката злина. Няма съмнение, че поне към настоящия момент тази партия няма нито достатъчно политическо влияние, нито политически и експертен потенциал, за да претендира за лидираща (камо ли за монополна) позиция във властта.
Противно на тирадите на дежурните медийни клакьори и въпреки размахваните обещания за раздаване на милиарди
големите губещи отново са управляващите
Въпреки че те също се компрометираха в различна степен. По-хитрите, като хората на Доган, напоследък са лаконични или въобще мълчат. Големият резил безспорно става монопол на БСП, чиито лидери продължават да забъркват взривоопасен коктейл от нахалство и глупост. Най-отгоре, като черешка на тортата блести едно кухо самочувствие, зад което обаче прозират страх и несигурност. Социалистите добре разбират, че почти сигурно за пръв път ще изкарат докрай мандат във властта, но оттам нататък нищо добро не ги чака. Не само защото управляват лошо, а и защото вътрешните им конфликти са достигнали точката на кипене.
Много отдавна не сме били свидетели на толкова неадекватно поведение на елита на БСП по време на политическо противопоставяне с опозицията. Вярно е, в България е имало какви ли не политици и министри, но такова чудо досега рядко сме виждали. Цялата интелигентност на модерния млад лидер на социалистите и премиер Сергей Станишев избива във все по-неадекватни действия - като се започне с натруфените, но издържани изцяло в соцстил обръщения и се завърши със скандалното увисване на един незаконен лифт, гарнирано с не по-малко скандално отношение на охранителите към журналистите.
Най-притеснителното - за гражданите - е, че в началото на новия политически сезон управляващи и опозиция видимо се ориентират към
едни и същи популистки аргументи и инструменти
макар и с противоположен знак. Разбира се, не само у нас става така преди избори. Въпросът е, че във всеки подобен предизборен мерак за атрактивност трябва да има сравнително разумен баланс между желанието за примамване на избирателите и идеите за необходимите за обществото публични политики. Крайното залитане за пореден път лъсна с очакваната стратегия за изразходване на бюджетния излишък. Това, което предложи БСП, е най-елементарен, най-късоглед, дори примитивен популизъм. Ще бъде изхарчена една голяма сума, но догодина всичко ще се върне към познатото положение, че и по-лошо ще стане. Всъщност става дума за брутално купуване на гласове, макар и, формално погледнато, ненаказуемо от закона.
Реакцията на опозицията също е популистка и неадекватна, защото истинският въпрос (вече) не е да бъде ли свалено това управление. До изборите остават девет месеца и ако въобще е възможно да бъде предизвикан предсрочен вот, той ще се случи в разгара на зимата, три-четири месеца преди края на мандата. Това изключително слабо и вредно за България управление трябваше да бъде отстранено много по-рано. Тогава защо непримиримите опозиционери го търпяха цели четири години?
Популизмът трайно се е настанил в българската политика, защото е логичен продукт на болестите на българската демокрация. Докато не бъдат предприети мерки да се излекува демокрацията, той ще се възпроизвежда. От 2001 г. насам периодично излиза нова популистка партия - първо НДСВ, след това Атака, сега ГЕРБ. Няма никаква гаранция, че след година или две, когато ГЕРБ започне да помръква, няма да се пръкне следващата.
Болестта се е загнездила в
начина на правене на политика у нас
и най-вече - в умишленото отблъскване на голяма част от българските избиратели от политиката. Още по-лошо е, че това е по-добрата част от българските избиратели. То се прави съзнателно, за да може със сравнително малка подкрепа определени политически среди да контролират властта.
Горчивата истина е, че българският политически елит в своето огромно мнозинство е непоправимо заразен с популизъм. Той не може и не иска да прави политика по друг, непопулистки начин. Поради това се налага тоталната му подмяна с ново поколение политици, но в политически, а не в биологически смисъл.
В нормалните демократични страни подмяната, обновяването на елита е въпрос на естествен механизъм на демокрацията, дори в някаква степен - на нейния инстинкт за самосъхранение. Достатъчно е да видим как там действа механизмът на оставката. Оставка се подава не когато положението е неудържимо, а за да не стане то такова. От тази гледна точка виждаме, че българският политически елит е пълен с тотално провалени хора, които много отдавна трябваше въобще да са отстранени от политиката, и то по силата на инстинкта за самосъхранението на собствените им партии.
В българската политика не навлизат качествени и нови попълнения, или ако има такива, те са изключения. Новото, което се появява, е по-лош вариант на познатото старо с още по-негативни качества, най-вече - отблъскващ кариеризъм. Това още веднъж показва, че нашата демократична система боледува. Във всяка нормална демокрация независимо какво е направил един човек за партията или за държавата си идва момент той да си отиде. Последният пример за това е Тони Блеър. Всеки политик се изхабява, дори и да действа правилно, а какво да говорим за хора, които са доказано непочтени и некомпетентни?!
Няма как да бъде подминат и феноменът на
специфичното българско лидерство
У нас са елиминирани механизмите, посредством които партиите, техните елити и обществото контролират лидерите. Наистина, на всяко общество са нужни силни, ярки личности, които да поемат рискове. Но в България за съжаление тези личности са силни, когато налагат волята си, и изведнъж избледняват, когато трябва да се поеме отговорност. Един лидер може да бъде силен, но винаги трябва да знае, че партията му ще го контролира, критикува и ако трябва - ще го отстрани. Безконтролното лидерство е българският криворазбран еквивалент на силното лидерство. Но силен лидер не значи безконтролен лидер. Уви, в България това е така - по много причини, включително и по икономически, тъй като към партиите и специално към техните лидери се прилепват среди от бизнеса, дори и от криминалния контингент. Те имат интерес да оплетат лидера в мрежите си, като му внушават, че е незаменим. Това е много по-изгодно, вместо да си имат работа с ярък и авторитетен лидер, който дължи и дава отчет на своята партия.
Лошото е, че се създава впечатление, че един лидер може да стои вечно. Това не е възможно както биологически, така и политически. В един момент той трябва да подготви своите наследници. Българските лидери не искат и не могат да уцелят този момент. Някои от тях можеха да се оттеглят или поне да се отдръпнат, когато инкасираха достатъчно уважение поне в тези среди, които ги подкрепят. Този момент бе пропуснат и драмата започва да се превръща във фарс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във