Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРКУЛИЛ СЕ ОБРЪЧЪТ, НАМЕРИЛ СИ ЛОБИСТИТЕ

Ако не успее да регламентира отношенията между политиката и бизнеса, българският закон за лобизма поне обещава да бъде прелюбопитно четиво за юристите и за тези, които въртят обръчи от фирми. Още повече че пословицата законът е врата в полето е нашенска. И е валидна за доста от нормите, сътворени от няколко парламента през последните години именно с тази цел - да бъдат порта, през която минават само баламите. Другите имат широко поле да я заобикалят.
Въпросният закон за лобизма трябва да бъде приет до 7 септември, а негови архитекти са експерти от Движението за права и свободи. Ако човек ги слуша, обсъждането на проекта следва да започне едва ли утре. Това чуваме от месец, това повтори и в началото на отминаващата седмица депутатът от ДПС Камен Костадинов. Живи и здрави да са хората на Сокола - имали зор, написали закон, подсмиват се юристи от опозицията и намекват, че този проект вече са го виждали. Друг е въпросът, че от Европейския съюз въобще не са ни искали тъкмо такъв закон, но ни гонят за корупцията в политическите среди, коментираха още преди месец от неправителствени организации. Следователно законът е нужен, за да могат едни политици да кажат по нашето законодателство може и така...
От ДПС не крият, че значителна част от новия закон е преписана от творението на Борислав Цеков от 2002 година. Тогавашният депутат от Новото време и настоящ служител на омбудсмана на републиката внесе такъв текст в 39-ото Народно събрание, но проектът умря още на равнище парламентарна комисия. Друг е въпросът, че неправителственият сектор тогава
разби на пух и прах
творбата.
Сега обаче работата била друга, твърдят от ДПС. Проектът щял да влезе в пленарната зала едва когато мине публичното му обсъждане. То щяло да стане на няколко етапа и първият е с представители на работодателите и бизнеса. Вторият етап сигурно ще е с отбрани представители на ен джи о-тата, които са включени в някои от дъгите на обръча от фирми, подозират запознати с активността на ДПС в работата с неправителствения сектор и в усвояването на европейски пари.
Някъде по трасето на обсъжданията сигурно ще се включат и коалиционните партньори от БСП и НДСВ, ако им е до това, разбира се. И ако не са се разбрали предварително с Ахмед Доган. А май не са, защото и червените, и жълтите твърдят, че са мислили по въпроса, но трябвало да се съберат заедно, да огледат проекта, да дотурят в него и своите виждания и чак тогава да го дадат на бизнеса и на гражданското общество.
Засега от ДПС са в стадия на убеждаването на партньора и твърдят, че такъв закон би спасил царя дори и от савойския скандал. Друг е въпросът дали италианският бизнесмен Пиерпаоло Черани ще хукне да се регистрира като лобист и дали въобще ще си признае, че извършва именно такава дейност.
Друг е въпросът, че хората малко ги интересува има ли такова животно като законен лобист. За повечето отговорът е вероятно, че
такова животно няма
Има тясно преплитане на интереси между политици и икономически групировки. И то още от зората на прехода. Колко пъти по време на правителството на Иван Костов например променяха Закона за приватизацията, по чия инициатива и с каква цел? Не беше ли това чиста проба лобиране, за да могат правилните хора да получат едни суми като консултанти по сделките? А други - да купят евтино това, което искат. А по време на правителството на Симеон Сакскобургготски колко пъти префасонираха Закона за лекарствените средства? И в полза на чий джоб?
Да припомним откъде и защо ДПС поиска Законът за лобизма да стане нещо като джувката в борбата с корупцията.
Миналия понеделник депутатът от ДПС Камен Костадинов си го каза. Не разбират хората колко смело и открито се изказал Ахмед Доган за обръча от фирми около партиите преди парламентарните избори миналата година. Ето защо тези отношения трябвало да се извадят на светло. Тогава и ДПС щяло да реши, че имало защо цяла година да търпи удари под кръста заради неразбрания си лидер. Това - откровено и за пред журналистите. А иначе Ахмед Доган отвори дума за необходимостта от подобен закон още по време на 38-ото Народно събрание. Тогава бе близък с още живия Илия Павлов, а на власт беше дясното правителство на Иван Костов. Реакцията от страна на обществото и политиците, вдясно и вляво, бе негативна. Всички твърдяха, че така ще се легализират интересите на икономическите групировки и субекти на сивата икономика. Идеята на Сокола беше наречена
Закона Мулти
Още тогава възникна подозрението, че само големи наивници ще повярват, че политиците искат да изчистят имиджа си. Всъщност възложителите на подобен закон трябва да се търсят в бизнес средите, заинтересовани за парите си. На тях често им се случва да изпаднат в ситуацията един политик взе парите и каза ще видим Политиците пък ще станат значително по-спокойни, защото ако опозицията или медиите ги надушат, че са заработили едни допълнителни пари, ще могат да рекат, че са го правили по закон.
Да си припомним още малко факти. В 39-ото Народно събрание, както вече казахме, нововремци внесоха проектозакон, вдъхновени от появилия се в началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски бизнесклуб Възраждане. Имаше и още един проект на тогавашния депутат от СДС Илия Петров, но той дори не стигна до парламента.
В средата на юни тази година правителството прие Мерки за изпълнението на основни препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния Цялостен мониторингов доклад от 16 май 2006 година. В тях се предвижда разработване в съкратени срокове и внасяне в парламента на предвидения проект на закон за лобирането. Целта му е въвеждането на изискване за деклариране на интереси на законово ниво за всички лица, заемащи висши държавни длъжности. Или поне така е записано в документа.
Малко по-рано, по време на Шестата национална конференция на ДПС на 1-2 април 2006 г., Ахмед Доган рече, че е необходимо приемането на закон за лобизма.
През март пък избухна скандал заради лобиста Симон Шевес, когото външното министерство е било наело, за да ни вкара по-бързо в Европейския съюз срещу 1,5 млн. лева. За Шевес се твърдеше, че е съден за измами и подкупи в Израел. Той така и не представи свидетелство за съдимост в посочения срок и договорът му беше анулиран от министър Ивайло Калфин.
Припомняме всичко това по няколко причини. Първата е, че и в сегашния проект на закон за лобизма е записано, че трябва да има регистър на лобистите. Въпреки че в Европа и в САЩ има такъв, още през март се оказа, че Шевес не фигурира поне в европейския, а две наши правителства са се забъркали с него. Първо царското, защото Шевес бил наеман от Министерството на финансите, после това на тройната коалиция, защото макар и неконсумиран, договорът е бил подписан.
С други думи,
кой ти гледа регистрите
като стане дума за лобиране, а целта са пари? Тъкмо това е втората причина да си припомним сагата с проектите на закони за лобирането. Никой проект, макар авторите им доста надуто да се позовават на американския и на европейския опит, не дава ясно определение на понятието лобизъм, нито очертава неговите граници, нито гарантира неговата публичност. Във всички проекти се твърди, че лобизъм е всяко участие или повлияване на вземане на решения в законотворчеството и в държавните институции. Някой по-разумни и сега, и през годините предлагаха обществените поръчки и концесионирането да бъдат изключени като възможни зони за лобиране и това мнение вероятно ще надделее в новия проект. Тогава обаче възлагането и отдаването им пак ще остане в тъмната зона и може да става под масата.
Депутати и юристи извън парламента твърдят, че е напълно възможно регистрираният лобист и обектът на лобирането да имитират публичност и прозрачност на контактите си, както и формално изпълнение на целта на лобиране. Винаги остава вариант да има скрита цел, за която групата на лобиста е вложила средства. Явната цел
само легализира парите
Работата е там, че в САЩ много ясно разграничават понятията лобиране и застъпничество за определена идея. Първото се свързва с частен, а второто - с обществен интерес, коментираха пред в.БАНКЕРЪ юристи. Лобирането там не е освободено от данъци, а застъпничеството ползва такива облекчения. В нашия случай обаче понятието обществен интерес въобще не е дефинирано. А политиците, които редовно представят частните си бизнес или партийни цели за общественозначими, имат най-малко сметка от такова изчистване на дефиницията.
Ето как, само като малко доказателство в подкрепа на скептиците, си представят тази работа в ДПС: пак ще има публичен регистър на лобистите. Там те ще бъдат задължени да се записват и да декларират интересите, за които работят, очаквания ефект, обекта на лобиране, парите, които са дадени и за какво са дадени. Лобистът ще може да командирова депутат или политик на свои разноски в съответна страна, за да го убеждава в правотата на своята кауза.
Лобистите ще могат да провеждат семинари и осведомителни кампании, на които да се види ползата от даденото решение. Може, ако сте лобист, в период на предизборна кампания два месеца преди изборите да финансирате моята политическа сила, която, убедена в ползите от начинанието ви, да работи за него. Последното представлява точен цитат на депутата от ДПС Камен Костадинов.
За капак ще кажем, че хората на Сокола смятат да нагодят към закона за лобизма още два закона. Тези за политическите партии и за публичния регистър. Някъде, вероятно където им е удобно, от ДПС щели да дефинират и понятието конфликт на интереси... И тогава със сигурност кашата ще стане пълна. Междувременно обръчът си се върти...

Facebook logo
Бъдете с нас и във