Банкеръ Weekly

Общество и политика

Турция и Израел плават в опасни води

Обтегнатите отношения между Турция и Израел достигнаха критична точка, след като ООН огласи отлагания няколко пъти доклад за кръвопролитната операция на кораба Мави Мармара миналата година. Въпросът за искането на Анкара да получи извинение от Тел Авив за рейда, при който на борда на хуманитарния съд, пътуващ за ивицата Газа, бяха убити деветима турци, беше повдигнат многократно. Сега южната ни съседка нямаше как да приеме следващо отлагане на доклада. Дипломатически източници от Анкара заявиха, че ако световната организация се забави още, те ще изчакат само още няколко седмици. Този период съвпада със срещите на Общото събрание на ООН, планирани за последните две седмици на септември, когато ще се обсъжда ключовият въпрос за бъдещата палестинска държава.


За наблюдателите е ясно, че от Тел Авив никога няма да поднесат извиненията си на Анкара заради щурма срещу турския кораб. Еврейската държава защитава своите интереси и всяко управление в Йерусалим би постъпило по същия начин. Израелците още веднъж предпочетоха една тактическа победа пред стратегическите отношения. Вашингтон положи значителни усилия, за да убеди Израел да се извини на Турция, но коалиционното правителство в Йерусалим не успя да постигне консенсус в кабинета по отношение на исканията. Двустранните връзки са лоши от около две години въпреки международните призиви за диалог. Анкара вероятно чувства, че Тел Авив е донякъде изолиран и слаб, а отношенията му с Белия дом са в деликатна фаза. Твърде вероятно е, че ако мирният процес между Израел и палестинците не беше прекратен, Турция нямаше да се държи по този начин.


След твърдия отказ на Тел Авив Анкара пристъпи към план Б. Турция замрази военнотърговските връзки с Израел и заплаши с увеличаване на морските патрули в Източното Средиземноморие. Предупреждението на премиера Реджеп Ердоган да изпрати военни кораби във водите, където действа и израелският военноморски флот, увеличава риска от сблъсък между двете страни, макар това да изглежда в сферата на фантастиката. Анкара по-скоро използва кризата със стария си съюзник, за да засили морските патрули между еврейската държава и разделения остров Кипър. Турция реагира остро на обявената неотдавна сделка между Никозия и Йерусалим за сондажи за газ в морето и присъствието на нейни кораби там би имало най-малкото заплашителен ефект. Преди време министър от кабинета на Ердоган заяви, че страната му не изключва прилагането на военна сила, ако Кипър започне сондажи за газ във водите край острова.


Турският план Б включва още допълнително сваляне на нивото на дипломатическото представителство в Тел Авив до равнище втори секретар и предприемане на нова съдебна кампания срещу Израел в международен план. Премиерът Ердоган не се поколеба да натисне и върху друга еврейска рана. Той намекна, че може да посети ивицата Газа, но все още не е взел окончателно решение за това. За момента няма официално съобщение за визита на Ердоган в окупираната територия, която би задълбочила кризата с Израел. Ако осъществи идеята, Ердоган ще бъде първият световен лидер, посетил официално анклава от деня, в който Хамас пое контрола над него. Дори и да не го направи, турският премиер вече спечели голяма популярност в Газа заради позицията си спрямо Израел.


Със сух глас на човек, който чете собственото си прощално завещание, първият дипломат на Анкара Ахмет Давутоглу обяви дипломатическа война на Израел. По този начин той мълчаливо призна, че неговата десетилетна политика на нулеви проблеми със съседите вече не е ефективна. Мерките, които обяви Анкара, включващи понижение на нивото на дипломатическо присъствие, са част от опита да се сложи край на вътрешните критики. Те гласят, че правителството на Ердоган не е реагирало достатъчно ефикасно след смъртта на девет турски граждани по време на операцията на израелските командоси срещу Флотилията на свободата през 2010 година. В същото време Анкара смята, че по-голямата изолация на Тел Авив по време на бурните времена в Северна Африка и Близкия изток ще принуди коалиционното правителство на Бенямин Нетаняху да се разкае.


Историческата справка обаче не е на страната на Анкара. През по-голямата част от 80-те години на миналия век Турция и Израел поддържаха връзки на сравнително ниско дипломатическо ниво. Тогава Анкара, която се управляваше в условия на военно положение, се чувстваше изолирана и се опитваше да спечели одобрението на арабския свят. През последните години южната ни съседка е много по-уверена и се опитва да си извоюва ролята на регионална сила. Турция настоява, че като голяма икономика в региона и работеща демокрация може да действа като миротворец в Близкия изток. Част от гнева на съседите ни идва от чувството на неудовлетвореност от факта, че правителството на Израел не позволява на страната да изпълнява тази роля.


След твърдата позиция на Давутоглу много наблюдатели обявиха, че Анкара започва лична вражда, с което ще усложни отношенията си с Вашингтон, който по правило подкрепя Израел. Всичко става и в момент, когато трябва да помага за координирането на събитията от Арабската пролет. От друга страна, Анкара опитва да спечели по-голяма симпатия от ислямистките движения, които сега искат власт в Северна Африка.


До момента турската външна политика под ръководството на Давутоглу, бивш съветник по външната политика на премиера, се отличаваше с прагматизъм и постоянно даваше превес на търговията над идеологията. И въпреки че усилията на Анкара да затопли отношенията си със Сирия или за приемането на ядрен Иран не винаги са посрещани с ентусиазъм от съюзниците от НАТО, в миналото Турция можеше спокойно да каже, че има ясна политическа програма. Сега Анкара създава впечатлението, че просто реагира на събитията. Въпреки избухналата дипломатическа криза Западът се надява на подобряване на ситуацията. Израел и Турция са две много важни страни в региона и затоплянето на отношенията им е от полза за всички. Действията на Турция да експулсира израелските дипломати и решимостта да предприеме съдебни действия срещу Израел показват, че спорът между бившите съюзници е достигнал драматично равнище. И май никой не знае докъде ще се стигне...

Facebook logo
Бъдете с нас и във