Банкеръ Weekly

Ивайло Калфин, член на ръководството на АБВ, пред "БАНКЕРЪ"

Трябва да се свика ВНС

Държавата не е във фалит, коалициите не са задължителни, моделът на Полша може да промени България

Г-н Калфин, доскоро се твърдеше, че България се управлява от задкулисието между ДПС и БСП. Напоследък обаче се заговори, че чужди геополитически интереси дърпат конците на водещи политици у нас. Какво е мнението Ви по въпроса, свързан с подписването на договора с "Уестингхаус" за строежа на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" от страна на българската държава?



- В подобни отношения работа на правителството на страната е да защити интересите си. Така че не можем да обвиняваме световната конспирация и империализма за това, което е направено от предишния кабинет. С "Уестингхаус" процедурата е непрозрачна, не е ясно защо точно сега подписваме контракта и как той се вписва в енергийната стратегия за строеж на нова площадка в "Козлодуй". Освен това се налага мнението, че в подобни големи проекти участват фирми, свързани с хора, които влияят на политическите решения. Всичко това навява на мисълта за домашно задкулисие.


Кого и какво по-точно имате предвид?

- Говоря за механизма на вземане на решения, който е непрозрачен. Парламентът доскоро беше всичко друго, но не и място за дебати. Затова ние в АБВ говорим, че при парламентарна република Народното събрание се е превърнало в орган за узаконяване на решения, взети на друго място. Това ставаше при последното правителство, както и преди това, когато министър-председателят Борисов решаваше каквото трябва, а парламентът го осигуряваше.


Казахте, че ще сезирате Европейската комисия (ЕК), за "порочната процедура по сключване на договора" с американската компания. Направихте ли го вече?

- В момента довършваме юридическата обосновка, но е ясно, че са нарушени много процедури, включително и за обявяване на конкурс за технологията и т. н.


Може ли да се каже, че доскорошният енергиен министър Драгомир Стойнев е изпълнил нечия поръчка?

- Два са факторите, които вероятно са му подействали. Единият действително е свързан с геополитическо влияние и по-скоро с интересите на САЩ да направят подобен реактор в Европа. Доколкото знам, такъв се прави в Китай с доста забавяния. На второ място са българските бизнеси, които очевидно имат интерес да участват в подобно строителство.


Публична тайна е, че за фирми подизпълнители се подготвят дружества, близки до ДПС.

- Така е. То и за "Южен поток" се говореше, но не си призна министър Стойнев, че са били точно фирми на Делян Пеевски, пък уж били излезли и т. н. Очевидно е, че има такива зависимости.


Очаквате ли служебният премиер Георги Близнашки да спре договора с "Уестингхаус"?

- Министър-председателят би могъл да го спре. Но аз се надявам той да не се занимава с това, тъй като не е негова работа. Договорът с "Уестингхаус " трябва да бъде преразгледан от следващото редовно избрано правителство след изборите на 5 октомври. Предстои да видим доколко то ще успее да устои на натиска, при положение че ще има удобното обяснение: "Ами това е договор, подписан от БСП, и ние просто го продължаваме."


Как смятате, той достатъчно публичен ли е със заличените пасажи в него?

- Дори това дава основание да се мисли, че надали всичко в този договор е за пред хората. Не приемам аргумента "търговска тайна". В крайна сметка става въпрос за огромни публични средства, които поколения напред ще плащат. Интересът на поколения българи е над всичко.


А можем ли да говорим за предателство към националния интерес, нещо за което намекна вашият съпартиец Румен Петков?

- Това са силни думи. Но мисля, че договорът не съответства на националните ни интереси.


Какво е Вашето мнение за служебното правителство предвид фактите, че имахме назначен от президента министър за изборите в лицето на съдия Красимира Медарова, която подаде оставка? Вицепремиерът и правосъден министър Христо Иванов се оказа без право да упражнява адвокатската си професия, а заместник регионалният министър Радослав Русев е със спорен имидж. На какво се дължи този хаос?

- Обяснението ми е , че президентът Росен Плевнелиев е назначил за министри близки до него хора, което не е най-добрият подход. При това става дума за управленци, в които би трябвало обществото да има доверие като експерти. Те трябва безгрешно да подготвят изборите и да вземат неотложните решения. Като например разплащането със строителните фирми, бъдещето на "Южен поток" като конкретни действия в Европейския съюз (ЕС) и т н.


"Държавата е във фалит", твърди Бойко Борисов, като и той сочи затрудненията на строителните фирми, на общините, на болниците...

- Не споделям това мнение. За пореден път вместо да прави кампания и да поема ангажименти, Борисов се подготвя с оправдания от предишно управление. Държавата има достатъчно фискален резерв. При всички случаи служебното правителство би могло спокойно да изкара мандата си.


Надявам се да не се случи това, което стана на европейските избори - тях ГЕРБ ги спечели без програма, без нито един ангажимент, което е обидно за гражданите. Надявам се този път все пак да има някакъв дебат с конкретни ангажименти. А не да приказваме колко е лошо предишното правителство.


Лидерът на АБВ Георги Първанов (президент на България - 2002 - 2012-а) напоследък настоява за промяна на модела на държавно управление и необходимостта от въвеждане на президентска република. Близнашки твърди, че може да се обмислят кардинални промени в конституцията, а откъм ГЕРБ идват знаци за необходимост от ремонт на основния ни закон относно съдебната система, задължителното гласуване и намаляване на броя на депутатите. Какво е Вашето мнение?

- Очевидно е, че все по-широко си пробива път идеята, че конституцията на Франция може да е добър модел - президентът да има отношение към избора на правителство, да има право на законодателна инициатива. Но парламентът да може да решава . Имаме две пряко избрани институции, които могат да се балансират една друга. Разбира се, че в съдебната власт са необходими промени. Много от тях трябва да се направят от Велико народно събрание (ВНС). Затова е нужно да се постави и тази тема. Най-малкото заради решението ВНС да прекрати съществуването си като институция. Защото то прави конституционните промени много трудни. А ние предлагаме да се обсъждат и теми, свързани с модела на административно деление и на самоуправлението.


В управленската програма на ГЕРБ се очаква да залегне съкращаване на общините от 264 на 150, както и на областите - от 28 на шест. Вие на какво мнение сте по този въпрос?

- Административната реформа трябва да се направи след много внимателно обсъждане. В момента например има български граждани, които на практика са лишени от достъп до административни услуги. Защото не могат да си позволят да пътуват. Ако остане една трета от общините, то тогава допълнително ще се затрудни обслужването на хората.


Възможно ли е да се стигне до свикване на ВНС при криза като сегашната - политическа и институционална?

- Винаги е имало аргументи, че не е моментът за ВНС. От друга страна, от много време се говори, че конституцията има нужда от промени, които предполагат неговото свикване. Така че вместо да чакаме удобна конюнктура, то трябва да се свика. Но преди това е необходим мандат, включително и времеви, който ясно да очертае пред ВНС къде точно то трябва да променя основния закон на държавата. За да не се зарови и то в обсъждане на текстове и да забрави да върши останалата работа. То трябва да се събере за кратко, да приеме промените и след това да се върнем към обикновено народно събрание. Но сами разбирате, че това предполага подготовка. Казвам това, за да изключа всякакви съмнения, че предложението ни има отношение и към сегашния президент, и към този, който ще заеме поста след него.


Как виждате свикването на ВНС във времето?

- Ако в следващия парламент започне сериозна дискусия и се постигне съгласие по неговите параметри, то ВНС може да се свика примерно до година време. Освен това ние настояваме промените в конституцията да минат през референдум.


А кои са възможните работещи за интереса на България следизборни коалиции?

- А защо трябва да има коалиции? Най-доброто би било постигането на съгласие по основните параметри на управлението. Трябва да има няколко значими теми, които да се извадят над партийните различия. И точно това предлага АБВ - говорим за здравеопазването, за образованието, за структурата на икономиката, за социалната политика включително и пенсионната реформа, по които би трябвало да се поеме дългосрочен ангажимент така, че управлението да е предвидимо. Дали ще се случи, не знам. Защото за пореден път чувам: "Изберете нас, за да не са другите". Това е непродуктивна политическа дейност.


По подобие на германския модел евентуално управление между двете най-големи партии БСП и ГЕРБ би ли било добро?

- Да, но не е задължително. Ако основните парламентарни партии се договорят за приоритетите на управлението, то те няма нужда да са в коалиция. Могат да се подкрепят по най-важните въпроси и да запазват различията по редица други. АБВ предлага всички политически сили в следващия парламент да сключат договор за национално съгласие. И в него да очертаят дългосрочни приоритети. Сигурно ще има разлики в детайлите, но много е важно да се спазва някакъв график и да има подкрепа по тях между управляващи и опозиция.


Кои са евентуалните бъдещи партньори на АБВ извън коалицията, с която ще се явите на изборите на 5 октомври?

- Имаме програма, която е максимално ясна. В нея има няколко цели: промяна на политическия модел, повече гражданско участие, промяна в закона за референдумите, драстично намаляване на субсидиите на политическите партии и на трето място са конкретните политики. Готови сме да седнем на масата и да обсъждаме предложенията си с всяка една политическа сила.


Как ще си сътрудничите с БСП начело с Михаил Миков?

- Нека преди това да говорим за изчистване на политическите физиономии. Тепърва теми, свързани с "Уестингхаус", със спирането на АЕЦ "Белене" на практика, с абсолютното бездействие по "Южен поток", с неизпълнените ангажименти в данъчната система и подоходното данъчно облагане, ще бъдат дискутирани. Все още има много различия между нас. Но мисля, че трябва да потърсим взаимодействие по отношение на формиране на политиките. Надявам се БСП да изоставят това, което направиха преди европейските избори. Злостната кампания срещу АБВ им изигра лоша шега.


Писателят Владимир Зарев казва, че интелектуалният елит и национално отговорният бизнес биха могли заедно да дадат една вярна посока за развитието на България. Как би могла да се реализира тази идея?

- Чрез гражданско участие и чрез прозрачност в политиката. Всеки ден виждам грамотни, интелигентни, разумни хора, които не искат да имат каквото и да е отношение към политиката. Защото тя си е изградила името на нещо мръсно, корумпирано и неприятно. Тази представа трябва да се промени. В Полша например управляващата сега партия на премиера Доналд Туск беше създадена по същия начин - от интелектуалци, които не виждаха бъдеще нито в традиционната полска левица, нито в много консервативната и религиозна полска десница. И действително успяха да създадат движение, в което намериха мястото си много влиятелни хора. Резултата го виждаме - Полша в момента се развива много добре, има солидно положение в ЕС и уважение в него. Това може да се случи и в България.


Може би държавата трябва да привлече за една подобна идея и образовани българи от чужбина.

- Нали при правителството на Симеон Сакскобургготски и НДСВ дойдоха, а някои от тях си отидоха. Въпросът е за политиката да бъдат привлечени хора, които живеят в България и имат ангажимент - те може да са и млади, но и по-опитни. Важното е да се усети, че има смисъл от интелектуалния потенциал на държавата, че той може да променя политиката, а не тя да се подиграва с него.


Каква позиция може да получи бъдещият български еврокомисар?

- България по принцип трябва да се бори за добро място и това го прави всяка държава. Ние закъсняхме много с издигането на кандидатура и с участието си в преговорите.


Защо?

- Лично аз нямам нормално обяснение. Правителството на Пламен Орешарски трябваше да започне разговорите. То знаеше, че ще подаде оставка. Трябваше да потърси съгласие, да изясни приоритетите, да постигне консенсус, включително и по фигурите. Правителството на Орешарски не си мръдна пръста за това. Сега служебният кабинет трябва да преговаря ясно, за да сме активен фактор в определянето на ресорите. До този момент не бяхме.


Чувала съм, че Орешарски е имал предвид кандидатурата на Кристалина Георгиева, но партийни договорки...

- Е, до какво доведоха партийните договорки? Срамота! Председателят на ПЕС не можа да излъчи комисар от неговото политическо семейство, от правителство, което е с неговия мандат. В Европа има значение от кое политическо семейство е комисарят.


Как виждате бъдещето на обединена Европа и мястото на България в нея?

- Европа се развива по много ясна логика. Много е важно ние да я схванем и да видим къде тя пасва на българския интерес. Къде можем да участваме, къде не можем, къде да се опитаме да променим събитията, имаме всички възможности за това. В Европа ще възникне по-тясна интеграция в еврозоната. Ако България иска да бъде активен фактор, ние трябва да приемем програма, като крайната цел е участието включително в еврозоната. Това не може да стане веднага, но във всички други механизми - като банков съюз, фискален съюз и т. н., нашата държава трябва да участва активно в преговорите, да се позиционира като страна, която не пропуска най-важните дебати в ЕС. Това означава ние да се върнем отново в европейската политика след 2009 година. Защото тогава излязохме от нея (б. авт. - На 27 юли 2009-а Борисов стана премиер на България).


 


 


Ивайло Георгиев Калфин е български политик от партия АБВ. Вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005-а до 27 юли 2009 г., бивш евродепутат от гражданската листа на "Коалиция за България" в периода 2009-2014-а. На изборите за Европейски парламент тази година е водач на листата на АБВ, но не е избран.



Калфин е завършил Международни икономически отношения, Висш икономически институт "Карл Маркс", София. Магистър е по международно банкиране (International Banking), университет в Лофбъро (Loughborough University), Великобритания. Има множество специализации в чужбина.



На президентските избори през 2011 година Калфин беше левият кандидат за президент на България заедно със Стефан Данаилов, който бе номиниран за вицепрезидент. Втория тур на изборите спечели Росен Плевнелиев (ГЕРБ), с 1 692 330 гласа (52.58%), срещу Калфин - с 1 527 383 гласа (47.42%).


Facebook logo
Бъдете с нас и във