Банкеръ Weekly

Общество и политика

Тренировката за евроизборите започна

Александър Маринов

 

Да впечатлиш с нещо неочаквано в преминаващата под знака на перманентните скандали българска политика не е лесно. Но точно това направи неотдавна председателят на най-малката парламентарна партия Веселин Марешки. С идеята да се проведе референдум за излизане на България от НАТО той скандализира не само правоверните евроатлантици, но и дежурните заподозрени антинатовци. За човек, който много добре си знае интереса и има всички основания да внимава да не разсърди някого, инициативата е наистина твърде екстравагантна. Ако обаче я разгледаме в контекста на друга скорошна идея на Марешки - сближаването с европейските националисти - тя придобива възможния смисъл на опипване на почвата за нова ниша на ситуативен вот. Номерата с евтиното гориво и фармацевтичната "филантропия" вече се изхабиха, нужно е нещо ново и мащабно, което да даде по-трайни изгледи на затихващата "Воля".

Дори да отчитаме възможността за предсрочни парламентарни избори, политическите играчи у нас следват логиката на общоевропейските процеси и започват да се настройват на вълната на следващите избори за Европейски парламент, които ще бъдат проведени след около година. А те се очертават като много напрегнати и заредени с потенциални взривни последици. Напрежението между "стара" и "нова" Европа се засилва, концепцията за съюз на две и повече скорости - с ядро и периферия, започва да придобива конкретни измерения в практическата политика.  Демагогията за общоевропейските ценности продължава, но зад нея личи подготовката за безмилостна битка за отстояване на националните интереси. "На дръвника" е положена същността на политиката за солидарност и кохезия, поне във вида си от еуфоричния период на ЕС.

Всички изброени процеси в своята съвкупност вдигат рязко залога за евроизборите през 2019-а както за еврофилите, така и за еврофобите. Политическите елити и партии във всяка страна имат да решават свои собствени проблеми, които обаче са свързани с противоречията на континента и в света. Трансатлантическите отношения очевидно преминават през криза, породена от новата политика на Доналд Тръмп. Наред с нарастващата заплаха от търговска война болезнено отражение има грубият натиск на САЩ върху европейските съюзници, на първо място върху Германия, да увеличат значително военните си разходи. Което означава най-вече многомилиардни поръчки за американския военнопромишлен комплекс. Стремежът на администрацията на Тръмп да накара европейците да плащат за постигането на американските геополитически цели неизбежно се превръща в гореща точка на европейския политически дневен ред.

Определяните като националистически и популистки партии и движения, които на повечето места в Европа завоюват нови територии, са естествен опонент на послушното следване на американските повели. Това се дължи най-вече на усещането, че настроенията на голяма част от европейците са огледално отражение на лозунга "Америка на първо място". Една от основните линии на борбата за следващия Европарламент е ясна - двоен реванш на националните държави спрямо Брюксел и Вашингтон. В този контекст идеята на Марешки за референдум за излизане от НАТО е опит, макар и неособено изпипан, да даде знак за желанието да се присъедини "навреме" към една възможна влиятелна европейска политическа тенденция.

Изявата на водача на "Воля" като първа евроизборна лястовица индикира за развитието на процеси в целия български политически спектър. Това се дължи на особената стойност на резултатите от евроизборите у нас като точен показател за промените във вътрешнополитическия живот. Основната причина е, че в България тези избори отразяват отношението на обществото не към европейските, а към вътрешните проблеми. През 2009-а те показаха срива на доверие в партиите от тройната коалиция и предвещаха възхода на ГЕРБ. През 2014-а провалът на БСП легитимира оттеглянето на ДПС от кабинета "Орешарски" и завръщането на Бойко Борисов. Има всички основания да се предположи, че в предстоящия период до май 2019 г. ще се развият процеси, последиците от които ще бъдат "подпечатани" по аналогичен начин.

Един от ключовите симптоми е бързата поява на вакуум в патриотичния сегмент от политическия спектър. Прегръдката на "Обединени патриоти" с ГЕРБ и влизането им във властта доведе не само до обяснимо изхабяване, но и до силно ограничаване на националистическата им реторика. Всъщност Марешки е първият, който побърза да даде заявка за настаняване в опразнената площ. Видими усилия в тази посока полага и БСП, въпреки че е трудно да се предвиди дали ръководството й ще има майсторството да се движи по това острие на бръснача. Много е вероятно усещането за застрашеност на собствената територия скоро да накара ръководствата на поне две от трите партии в "Обединени патриоти" да радикализират поведението си, което логично ще разклати управляващата коалиция. В интерес на истината  дори ГЕРБ през последните дни се опитва да вдигнат патриотичната октава - най-вече по темата за двойния стандарт при храните. Заканите на Борисов, че ще черпи европейските лидери с това, което ядат българите, са евтин блъф, но показват, че прословутият му политически инстинкт е запалил червена лампичка. 

Иначе казано, очакваната водеща проблематика на евроизборите напълно кореспондира с друг, по-дълбок пласт на политическите процеси у нас, където назряват промени. Нямам предвид елементарно идеологизираната дилема "Европа или Евразия". Такава просто няма. Има обаче  нарастващо обществено разочарование от реалните резултати от членството на България в ЕС и НАТО, което не е плод на  генетична обремененост с русофилия, още по-малко - на зловеща конспиративна операция за дискредитиране на "европейските ценности". Почти в цяла Европа все повече хора изразяват позиция, че прокламираните благородни помисли за европейско сближаване и съвместен просперитет са едно, а фактическото разпределение на богатство и власт - съвсем друго. Би било много наивно да се разчита, че българите ще продължат да се кланят в суеверен транс на ЕС и на европейските институции и правила, ако действителното им влияние върху нашия живот се разминава с обещаваното, при това не само от нашите политици.

Българското общество все по-упорито ще поставя въпроса кои сме и накъде отиваме. Няма и не може да има никакъв окончателен "цивилизационен избор", още по-малко - избор на конкретни форми или рамки. Това, че повечето българи все още са "за Европейския съюз", съвсем не означава, че подкрепят съюза такъв, какъвто е сега и особено днешния начин на (не)участие на България в него. Да не говорим, че членството в ЕС и НАТО не означава автоматичен отказ от всичко останало, което потенциално съответства на нашия национален интерес.

 

 

            

Facebook logo
Бъдете с нас и във