Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОВА С ДОСИЕТАТА СЪЩО Е КАМУФЛАЖ

Г-н Методиев, няма как да не започнем от въпроса за номинирането ви от ДСБ за общ кандидат-президент на десницата. Разочарован ли сте, че преговорите за излъчване на единната дясна кандидатура не завършиха в уговорения срок?
- Тук не става въпрос за разочарование, а по-скоро за принципи. Според мен би трябвало повече да се уважават правилата и повече да се спазват. Определеният срок фактически е част от правилата и трябва да има много сериозен аргумент, който да повлияе за промяната им. Колегите от СДС намериха такъв и настояха за това отлагане. Тяхното искане бе прието от Демократи за силна България, за да бъде все пак излъчена единна кандидатура за десен президент.
Бяхте казали, че сегашната ситуация би трябвало да ускори още повече консултациите, за да приключат колкото може по-бързо. Още ли мислите така?
- Разбира се. Защото развитието на вътрешнополитическия живот на страната показва на първо място намаляващо доверие към управлението. Това влече след себе си и спад на доверието в сегашния президент като създател на управляващата тройна коалиция. Колкото по-бързо се стигне до издигането на единната дясна кандидатура, толкова повече време ще има да се разкрият всички грешки, направени от началото на това управление и в частност от самия Георги Първанов.
От вашата партия се съгласиха със СДС да продължат търсенето на единна кандидатура. Това означава ли, че номинирането ви вече не е актуално?
- Не. На провежданите консултации досега няма отхвърляне на някого от номинираните трима кандидати. По-скоро става въпрос за възможността някоя от партиите, всъщност СДС, да подмени своята номинация с друга. Начинът на решение на тази хипотеза е да се попитат хората, ако самите политически дейци не стигнат до съгласие, тоест да се направят вътрешни избори. Отворен е и другият вариант - да се намери кандидатура, която да бъде излъчена във формата партии членки на ЕНП и тя да е извън номинираните до този момент.
Възможно ли е все пак тази нова кандидатура да не е някой от известните политици, а гражданска фигура?
- Това е възможно, но въпросът е дали ще има достатъчно време, за да се направи кампания, която да лансира такава една гражданска кандидатура. Срокът 10 май бе замислен в началото на консултациите именно със съображението да се даде възможност на една личност, която не е толкова популярна в обществото да направи предварителна подготовка през май и юни, по време на която да обиколи страната, да се срещне с политически партии и граждански сдружения и по този начин да добие по-голяма популярност.
Колкото повече се бавите с единната кандидатура, толкова повече намалява вероятността тя да не бъде от средите на известните политици...
- Точно така. Защото много важно условие е това да бъде човек, който е добре познат на хората, гласуващи традиционно за десницата.
Съгласен ли сте с лидера на Гергьовден Любен Дилов-син, че кризата в държавата произтича от това, че не е ясно кой кого представлява и ще е необходимо ново раздрусване на политическата торба, за да се избистри политическото представителство на дясното?
- Това е невярно твърдение, поне що се отнася до Демократи за силна България. Възникването на ДСБ, с тези многобройни събрания, на които присъстваха общо по груба сметка над 20 000 души в различни части от страната, бе именно защото хората казваха, че нямат политическо представителство. ДСБ възникна като отговор на един граждански призив. В момента всички изследвания на профилите на избирателите, извършвани от социологическите агенции, показват, че най-твърда подкрепа за своята партия изразяват именно симпатизантите и привържениците на ДСБ. Може би господин Дилов е прав за останалите формации вдясно - че те търсят по-ясна идентификация със собствените си привърженици. Защото българската десница получава около 700 000 гласа в най-лошия случай, а милион и 700 000 в по-добра ситуация. И тези близо милион десни избиратели, може би като изключим 250-те хиляди, подкрепящи ДСБ, вероятно продължават да търсят своето политическо представителство.
Възможно ли е толкова хора да подкрепят единната дясна кандидатура за президент?
- Аз съм абсолютно сигурен, че ако тази кандидатура не е свързана с някакво разделяне на избирателите вдясно, е възможно още на първия тур десният кандидат да получи 700-800 хиляди гласа. Това означава този кандидат да не е Петър Стоянов или Иван Костов, тоест лидер, с чието име в даден момент е било свързано някакво разделение сред самите избиратели - дали да гласуват за един, или за друг. Такъв е и случаят с Надежда Михайлова. Тези лидери трудно биха могли да обединят десните избиратели и аз се радвам, че това нещо от страна на ДСБ е ясно заявено от г-н Костов и няма място за шикалкавене.
Но и вие самият също сте обременен с подобни негативи, доколкото сте влизали и излизали от една в друга партия. Налице е известно лъкатушене във вашия политически път.
- Лъкатушенето се изразява във факта, че Демократическата партия напусна СДС през 1994 година. Моята политическа кариера е свързана именно с ДП. Но не виждам някаква проява на непоследователност. През 2001 г. реших да изляза от прекия партиен живот, за да се занимавам с политическо образование, тоест ходех на семинари да обучавам колеги как да правят избори. Не съм влизал обаче в политическо противопоставяне, водещо до разделянето на избиратели.
Бойко Борисов обяви тези дни, че ще се включи в президентската надпревара, ако Георги Първанов не се отрече от тристранната коалиция. Това не е ли индикация за неговата дясна политическа ориентация?
- Критиката на г-н Борисов към управлението на страната е силно персонализирана. Самият той не е партиен човек все още. Прави кариера на базата на своята лична харизма. Но има да извърви още много път, преди да докаже партийно-политическата си принадлежност. Все още се вижда едно колебание у него в търсенето на подкрепа от различни кръгове - и вляво, и в центъра, а и вдясно. Това колебание сигурно ще приключи в момента, когато възникне неговата партия и тя се яви на избори. Тогава вече може да се направи и по-точна оценка за неговата политическа ориентация. Според мен това ще се случи най-рано на местните избори догодина.
Как си обяснявате стремителното покачване на рейтинга на ГЕРБ и дали не е прав Петър Стоянов да твърди, че ако столичният кмет се яви на изборите за президент, ще ги спечели?
- Аз не бих се нагърбил с такава прогноза, защото смятам, че рейтингите подвеждат, когато става въпрос за реални избори. Един човек, който е столичен кмет, независимо от това колко умее да прави медийна политика, все пак трябва да докаже нещо реално. И още тази есен софиянци, пък и не само те, ще разберат дали той е свършил нещо реално.
Възможно ли е решаването на проблема с досиетата на бившата Държавна сигурност да отклони вниманието на обществото от най-неотложните задачи, поставени ни от Евросъюза до есента?
- Проблемът с досиетата е тясно свързан с европейската интеграция, и то основно във връзка с един основен въпрос. Дейци на Европейската комисия, евроанализатори, експерти и политици, както и ние от ДСБ застъпваме тезата, че организираната престъпност възниква в България чрез Държавна сигурност, чрез нейните контрабандни канали, развивани в периода на комунизма и които след 1990 г. де факто преминават в ръцете на хора, посочени от специалните служби. Така че отварянето на досиетата ще разкрие кой кой е в публичния живот, бил той политически, или стопански. Ще стане ясно къде има зависимости от тези служби. По този начин ще се осветли процесът на възникване на най-тежките проблеми за България, възпрепятстващи европейската ни интеграция, а именно политическата корупция и организираната престъпност. Няма как да бъде отклонено вниманието от най-неотложните задачи на евроинтеграцията с отварянето на архивите на Държавна сигурност.
Не показа ли отговорът на министър Румен Петков на запитването на колегата Бареков от bTV, че управляващите не възнамеряват да допуснат пълното отваряне на досиетата?
- Има принципни различия между ДСБ и представителите на левицата по въпроса за тези архиви. Те се състоят в следното. За нас Държавна сигурност е била репресивен апарат на БКП. Най-яркият пример, който бе даден в последните дни, е, че правилата за работа на разузнавателното управление през 1973 г. са били приети с решение на Политбюро на БКП и носят подписа на Тодор Живков. В тях е записано, че разузнавателното управление трябва да изпълнява дейност, която да подпомага ЦК на БКП. Записано е още, че това управление трябва да работи за задълбочаване на интеграцията със съветските служби. Мнението на левицата е, че е имало специални служби в България, които са работили за българските интереси, за държавата България. Сравнявайки двете тези, ние правим извода, че всички специални служби, работили за комунистическата държава, са били част от репресивния апарат. Едва ли е случайно, че ако отворите политически документи на българската държава или на ЦК на БКП отпреди 10 ноември 1989 г., няма никъде да срещнете понятието български национален интерес.
Но ето че лидерът на ВМРО Красимир Карачанов обясни, че не се срамува от причастността си към тайните служби, защото чрез експертните си разработки по македонския въпрос е служил на националните интереси на България.
- Това е неговата интерпретация. Той така интерпретира наличието на документи, върху които има негов подпис, предполагам. Но той ползва понятие, което реално не е съществувало в държавата НРБ.
Казвате, че най-важното е България да отиде подготвена в Евросъюза, а не просто формално да има ръкопляскания за 1 януари 2007-а, без нищо вътре в страната да се е случило. Да не би да приемате отлагането на тази дата?
- Аз бих искал България да стане член на Евросъюза на 1 януари 2007 г., защото съм част от голямото политическо усилие на стотици хиляди българи, довело до започване на преговорите за нашето присъединяване през 1999 година. И в името на това усилие, към което съм причастен, силно ми се иска да бъдем приети. Но не съм фаталист от тази гледна точка. По-скоро държа европейското членство на България да бъде наистина пълноправно. Но то изисква подготвеност на страната в степен, която да й позволява да бъде и фактически, а не само де юре част от това стопанско и политическо пространство, наричащо себе си Европейски съюз. Сегашната ситуация не дава достатъчно аргументи в тази посока. Напротив, виждаме непрекъсната имитация. Това с досиетата е също камуфлаж. Това, което се направи с промяната на конституцията - също. И затова толкова бързо бе разшифрована от страна на евронаблюдателите. В страните от Евросъюза има огромен брой политици експерти, които са много опитни и не могат да бъдат толкова евтино заблуждавани с някакъв насрещен план - дайте да дадем! Този стахановски манталитет едва ли може да бъде харесан навън, защото всъщност говори за реалната дезорганизираност и дори хаотичност на управлението на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във