Банкеръ Daily

Общество и политика

Тежките проблеми на най-високото джудже

Александър МАРИНОВ

 

Един кратък виц от старите времена гласеше, че съветските джуджета са най-високите джуджета, а съветските болни – най-здравите болни в света. Поводът да си го припомним е възможното (но съвсем не сигурно) класиране на ГЕРБ на първо място в предстоящите поредни извънредни парламентарни избори, което някои анализатори наричат победа, а помръкващото бивше величие Бойко Методиев Борисов сигурно ще отбележи с традиционното „Пак ги бих”. Дори това да стане, ГЕРБ ще си остане „най-здравият” тежък болник на българската политика.

Първо, нека припомним, че по-сериозните социологически агенции (не броим разни термометри, спиртометри и барометри) наистина отреждат на ГЕРБ първо място по проценти, но с пореден спад на подкрепата, измерена в абсолютно изражение. Иначе казано, бившите управляващи вървят начело, но не защото са „вдигнали”, а защото другите (и най-вече ИТН) падат. Дали това съотношение на силите ще се запази, предстои да видим, а се прибавя и съществен нов момент – в политическата надпревара ще се включи новото начинание на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които се радват на голяма популярност. Наистина, дали тази медийна слава ще се трансформира в бюлетини в урните, предстои да видим, но

ако новият играч възприеме вярната стратегия

да активизира досега негласуващите, ситуацията ще се промени кардинално.

Нека допуснем обаче, че след преброяването на гласовете на 14 ноември на първо място се окаже ГЕРБ. Какъв ще е ефектът от тази победа и дали тя няма да се окаже пирова? За да намерим отговор на този въпрос, е полезно да се върнем към някои интересни моменти и поуки от началото на прехода, които мнозина са забравили, а по-младите въобще не познават.

На парламентарните избори през октомври 1991 г. се наложи СДС (в тогавашния си вид на широка коалиция от партии и движения), а БСП в съюз с няколко малки партии остана втора. Разликата между победители и победени бе едва един процент. От СДС тържествено обявиха, че са победили „с малко, но завинаги”, а председателят на БСП Александър Лилов определи резултата като „елегантна загуба”. „Победата завинаги” изтрая около година, но не това е важното в случая. Подложен на критики от вътрешнопартийната опозиция, Лилов търпеливо, като за неособено схватливи хора, обясни, защо загубата е била „елегантна” и защо за БСП е било по-добре да отстъпи с малка разлика първата позиция.

Работата е в това, че през 1991 г. никой не искаше да разговаря (камо ли да управлява заедно) с „бившите комунисти”. Това е първата прилика между онази ситуация и

положението, в което днес се намира ГЕРБ,

след всичко, станало известно за зулумите при тяхното управление. Втората прилика е в обстоятелството, че през предходния период (за около година) страната бе управлявана от „правителство на националното съгласие” (широка коалиция) под ръководството на покойния Димитър Попов, в което участваха на паритетни начала всички парламентарно представени партии без ДПС. Тази колаборация, макар и необходима, поставяше СДС в неудобно положение, не се харесваше на повечето им избиратели и засилваше желанието за „измиване на срама” чрез пълно разграничаване от БСП. Ако се върнем в наши дни, фактите на официално или скрито партньорство с режима на Борисов се възприемат от обществото като петно на позора и принуждават всички (дори тези, които имат противоположни желания) да странят от ГЕРБ като от прокажени.

Ако БСП бе спечелила изборите през есента на 1991 г., по силата на Конституцията тя трябваше да поеме първия мандат и да преглътне публичното унижение на тотален остракизъм, подсилен от всевъзможни (основателни или не) нападки и оскърбления. В тогавашното сложно, най-вече морално-психологическо положение на партията и нейните привърженици, подложени на повсеместен агресивен натиск, това щеше да бъде тежко допълнително изпитание. Затова Лилов определи загубата като „елегантна” – с минимална разлика, но в същото време освобождаваща социалистите от задължението да правят обречени мъчителни опити да съставят правителство.

Дори ако ГЕРБ заемат първото място на изборите през ноември т.г., тази „победа” ще им поднесе единствено

повторение на перипетиите от април,

когато всички, дори и скритият им съюзник ДПС, не просто отказаха да обсъждат с тях хипотезата за някакво съвместно управление, а подробно изложиха всички аргументи защо няма да го направят. Този краткотраен, но агресивен публичен дебат не допринесе с нищо за престижа на „победителите”, а точно обратното – засили обществения негативизъм към тях.

Променена ли е ситуацията днес? Едва ли, във всеки случай не и в полза на Борисов. Опитите да се прехвърли отговорността за проблемите на служебните правителства са колкото несъстоятелни, толкова и нескопосани. В хода на предизборната кампания неизбежно ще бъдат припомнени всички драстични злоупотреби на предишните управления. Нека прибавим и важното, макар и слабо изучено отражение на съчетанието на президентски и парламентарни избори. На практика това ще бъде обща предизборна кампания, битката, която в голяма степен ще бъде между алтернативите „За Радев, против Борисов” и „За Борисов, против Радев”. Каквито и да са партийните сметки и интриги, генералното обществено разположение на силите в този план е ясно и то категорично не е в полза на ГЕРБ. Евентуалното първо място в парламентарната надпревара ще подсили контрастния ефект, а няма да го смекчи.

Принципно важният смисъл на „победата”

в парламентарните избори е победителят да успее да формира мнозинство, да излъчи правителство и да може да реализира поетите пред обществото политически ангажименти. В ситуация, когато самостоятелно абсолютно мнозинство е (засега) непостижимо, е очевидно, че един от важните аргументи за решението на избирателите е кой има реални шансове да състави (или да участва значимо) в управленска коалиция, вписваща се в доминиращите публични ценностни принципи и нагласи.

В това отношение ГЕРБ наистина е „изпята песен”, поне дотогава, докато ключовият им приоритет е съхраняването на егото и оцеляването на Борисов. Ако тази партия успее да извърши кардинален завой в това отношение, може би картината ще се промени, но такива индикации няма. Дори да бъде сменен лидерът, ще остане големият въпрос за порочния модел, злоупотребите и техните извършители. В този смисъл посланията от типа „Отречете се от Борисов и ще ви приемем” са по-скоро тактически (и не съвсем честен) ход.

Истинските победители на предстоящите извънредни избори (а може би – в поредицата от избори в сравнително кратък период от време) ще бъдат тези политически сили и лидери, които успеят да инициират възстановяване на нормалния политически диалог и да предложат работеща платформа за съставяне на ефективно коалиционно управление, способно да се справи поне с неотложните проблеми на хората и страната. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във